Лицето на ,,свободните" български избори - историите, които никога няма да се учат в училище

картина: ,,Бай Ганьо убива автора си"

художник: Илия Бешков

Здравейте, четящи и нечетящи!

Наясно съм с това, че заглавието на публикацията на повечето от вас ви се е сторило особено провокативно. Истината е, че цялата тема на размисъл в тази ми публикация е предизвикана от безкрайното ми възмущение въз основа на това, което набюдавам - събирането на махалата на игрището с цел агитация, лъжите, преписани дословно от предишните и по-предишните листи, лозунгите тип ,,За равенство и справедливост", ,,Работа, работа, работа" и въобще имитацията на някаква дейност в последните 2 месеца преди изборите. Стесняване на улици, събиране на гета...позната гледка, нали? 

Да...мисълта за това, че е така навсякъде, нявсякъде в България е толкова ,,успокояваща"!  Богатства с лопата да ги ринеш/крадеш. Хе-хе-хе! - ти ми дай 50 лева, пък аз ще гласувам за кой кажеш! Но я раздели тези 50 лева на 4 години, по 12 месеца. Стигат ли ти за оцеляването? Но виж, излиза някакъв си пълен селяндур и казва: АЗ дадох еди-колко-си на еди-кого-си. Няма проблем. Сричащи парламентарни представители? Няма проблем! Нямаш пари? - ама виждам, че пръстени блестят по твоите пръсти, лельо...пък и ,,русо гладно нема"...

Едно необходимо лирическо отклонение, което трябваше да направя. Ако не ви се е понравило, да ме простите. Истината е, че това не е нещо ново в българското общество. Всички знаем как става - ,,купуването и продаването на гласове е престъпление". Но нима би отказал тези 50 лева?

В тази публикаия ще представя 5 произведения, писани преди повече от век, които предстяват съвсем нагледно лицето на ,,свободните" български избори. И ако наистина искате, препоръчвам ви да ги прочетете и осмислите изцяло. Най-лесно се лъже неграмотният човек.

↻↺

   1. ,,Политическа зима" - Христо Ботев (1875г.)

Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си...Наместо икона, над главата ти виси портретът на н. в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие...

   Десетки пъти съм се връщала към фейлетоните на Христо Ботев и всеки път все по-ясно виждам колко актуални са те днес. Но най-много ме впечатлява ,,Политическа зима", където толкова ясно е ,,хванат" образа на ,,патриотичния" българин...И как няма никаква промяна от ,,освобождението" до днес...Никога не съм се учудвала от това, защото познавам историята. За 649 години робство, българинът съвсем се е оскотил и това е нормално в условията на робство, нормално в условия, където си принуден да оцеляваш...но нормално ли е днес? И за толкова време не можахме ли да си отговорим на въпроса: Дали се зора довърши, или се двенощи смесиха?

   2. ,,Тъмен герой" - Иван Вазов (1893г.)

...Аз бих желал, щото в нашите училища, при другите науки, да се въведеше и нова наука: за человеколюбието. Нека този велик принцип на хуманност да проникне и в колибата, и в палата, и в черквата. Вместо думите: "Съединението прави силата", девиза високополитическа, нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Исуса Христа: "Любите друг друга!" - девиза високочеловеческа! У нас са проникнали от през море разни нови прогресивни учения: имаме либерали, имаме партизани на социализма, имаме ги на демокрацията, имаме даже партия републиканска и радикална. Няма ли кой да основе партия на милосърдието?...

   Човекът словесни паднал е до скота - не само с хляб ще се рани човека, затова и лъжете ни, лъжете! Нима не знаем какво е да си прикован от обстоятелствата и да нямаш избор? - модерно робство, крайна зависимост...търпиш, търпиш заради хляба, заради децата, защото, ако те уволнят, ти няма къде да отидеш...защото е по-добре да изгубиш човешкото в името на хляба и защото си роб - закрепостен от задължения. 

3. ,,Кандидат за хамама" - Иван Вазов (1890г.)

- Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигването на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните й учреждения - това са работи, които нито се ядат, нито се пият - а - направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на вякой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището. Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в "хамама"...

Прекрасна картина на Содом и Гомор на политическата сцена, както тогава, така и днес. И докато Вазов, с неговото чувство за справедливост и ред, и вяра в доброто и човека, е решил да избере победата на човешкото над келепира, то ние виждаме една друга, по-различна картина...

4. ,,По изборите в Свищов" - Алеко Константинов (София, 21 септември 1894 г.)

Свищов, Алеко Константинов 

Окръжният управител има заповед да се 

Придъжа строго в границите назакона. 

Стоилов

Единствено не ми е ясно как въобще се допуска изучаването на произведенията на Алеко Константинов - ,,Разни хора, разни идеали", ,,Бай Ганьо"...може би защото рядко ги четем, а може би именно с цел да не ги четем?

5. ,,Сеятели на рабски чувства" - Алеко Константинов (София, 1 октомври 1895 г.)

Аз пак ще попитам: 

бездънна глупост ли е туй или 

мерзко раболепие на една нещастна рабска душа? 

Колкото и да не ми се иска да го призная, най-ясна и точна представа за нещата ни дава творчеството на Алеко Константинов - Щастливеца - без розовите очила на Иван Вазов и великите мечти за световна революция на Христо Ботев. За мен публицистиката на Алеко Константинов е не само една актуална картина, а съвсем точна реалност на нашето обещство. От която можем да се поучим. И която можем да променим. Заедно.

Надявам се публикацията да ви е била интересна. Целта ми не беше да развивам теми, а просто да щриховам няколко акцента в родното творчество. Защото вярвам в еволюционното развитие на общността, макар и да не вярвам в еволюционното развитие на човешкото...