Размисли върху съдбата на поетите...
,,... такава е съдбата на поетите
- първо ги убиват, а после ги четат."
- Джонатан Лител
Понеделнишки да си излея душата...
Преди известно време случайно попаднах на интервю на поета Недялко Йорданов (тук). Беше по случай 80-ия му рожден ден. Направи ми впечатление как той каза, че не може да повярва, че е възможно да е на 80, че дори се срамува от това. Човек не чува всеки ден такова нещо, затова и го запомних. Първосигнално отхвърлих подобен срам като невъзможен. Но тази негова мисъл ме накара да разчовъркам мозъка си.
Наистина, поезията като че ли е по-скоро отредена на младостта. Защото младите търсят и усещат нещата по различен начин. Като че поезията е израз на търсенията, на надеждата да подредиш нещо като го изразиш в думи. Тя е като някакъв тайфун. И докато младите се чувстват някак застрашен от скоростта на вятъра в периферията, като че с възрастта човек достига до окото на бурята и вече вижда нещата някак по-спокойно, не толкова драматично. Така ли е? Не знам. Така го чувствам аз поне.
Съдейки от собствения си опит и от това, което с баба ми сме си говорили, откривам, че с възрастта човек става по-рационален и осъзнат. Не го виждам като нещо съвсем хубаво. Това притъпяване, мисля, би ми отнело радостта в самия живот. Ето един пример. Да съм била на 14-15 години, когато открих поезията на Никола Вапцаров. Първото нещо, което прочетох, бе ,,Писмо" (,,Ти помниш ли морето и машините..."). Научих го на изуст веднага, защото то намери отклик в моята душа. Когато го показах на баба, помня, тя ми каза: ,,Това е много хубаво, но я виж..." и обърна на друго едно ,,Писмо" (,,Адрес: Сеньора Франческа Лаборе Хуеска"). Бях впечатлена. Но като че ли себичността на моята младост не позволи да възприема колективната съдба така, както исках. Баба ми много обичаше ,,Песни за една страна". Аз като че и до днес клоня повече към ,,Песни за човека". Може да е и резултат от епохата, в която живеем, приемам и тази теза.
Знаете ли...замисляйки се, започвам да виждам колко трагикомична е съдбата на голяма част от великите поети. Повечето - убити. Другите - самоубити. В повечето случаи - в името на общото благо, на Отечеството. В този момент в главата ми нахлуват стиховете на Гео Милев - ,,Септември":
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество?
Казвам трагикомично, защото на по-късен етап те биват реабилитирани именно в името на това, заради което са били убити. Не е ли интересен факт?
Но нека продължа в смисъла, в който започнах. Поетите и тяхната съдба. Замисляйки се, истински великите умират млади. Или поне спират да пишат поезия, докато са млади. Защо е така? Защото са обречени на смърт - или те, или способността да изразят себе си. Ето един Пърси Биш Шели, Едгар Алан По, Артюр Рембо, Шарл Бодлер, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров... В училище се изучават ранните стихове на Атанас Далчев - стихосбирката ,,Прозорец", четем поривистите стихове на младостта на Елисавета Багряна. От Валери Петров - също. Защо? Вероятно това се дължи на факта, че с времето, поетите, които продължават да пишат, започват да се повтарят. Може би в това е трагиката, - че чувстваме много и различни неща, а с думи можем да изразим само една малка част от тях...
Мисля, че това е достатъчно за сега. Но, защото е важно, за да разберете какво исках да кажа с всичко това, ще уточня нещо. На въпроса: Какво е за мен поезията?, отговорът е: Тя е крилата на човешките копнения и търсения. За радост или мъка, те са залепени с восък. Съдбата е такава, - ако човек не се умори от летенето и не открие пристан, крилата ще го предадат, восъкът ще се разтопи и ще потъне в морето, подобно на Икар.
Здравей, Гергана. От известно време следя твоя блог и с голямо удоволствие изчитам твоите мисли, но така и не написах един коментар. Но след прочитането на тази публикация не се сдържах да не изразя колко съм впечатлена от написаното. Вярвам, че в света винаги се намира по един човек, чиито разсъждения са като огледало на твоите собствени и в тези изречения аз видях отразено собственото си мнение и мисли, знам ли, може да звучи глупаво, но докато четях написаното усетих нещо познато. Думите нестигат, за да изкажа колкото ми въздействаха думите ти. Но съм щастлива, че споделяш идеите и впечатленията си по толкова невероятен начин и, че мога да се докосна до нещо толкова истинско. Особено ме радва факта колко цениш и си запозната с българската литература,аз също я обожавам и изпитвам съжаление, че повече хора не говорят за нея, така както го правят за световните класически произведения. Исках само да ти изкажа възхищението си от написаните редове, а попрекалих, но нищо, нито една дума не е излишна. Желая ти много бъдещи успехи, щастие, и още много значими книги и теми, които да ти носят вдъхновение за бъдещи постове и в цялост за разгръщането на повече идеи и мисли, които да правят живота ти по-цветен и значим. ❤
ОтговорИзтриванеИскрено ти благодаря за отделеното време! Наистина се радвам изключително много на обратната връзка, особено, когато разбера, че наистина има смисъл в това, което пиша. Благодаря! ^^
ИзтриванеНямат възраст поетите. Статистиката за трагичната кончина на младите гении е излишна, ако не я съпоставиш с тази на доживелите до старост. Големите са вечни, годините им са без значение. Всичко е чувство, възприятие, дори думи не е. С възрастта само сменя посоката, не е вече навън, а навътре.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм с казаното, макар и да противоречи на казаното от мен. Очаквах да има забележка за съпоставянето на млади със стари поети. Но, както казах, аз не отричам труда, плод на ,,доживелите до старост". Въпросът е там, че, според мен, думите не достигат, за да се изкаже чувството - т.е. ,,старите" поети звучат като ехо на ,,младостта" - започват да се повтарят. Затова и обърнах внимание на фактите - учим ранната поезия на поетите в училищната институция - дори и на поети като Елисавета Багряна, Дора Габе и Валери Петров. Четем стиховете от тяхната младост. Защо? - Моят отговор е, че това се дължи на факта, че с възрастта човек започва да звучи като счупена грамофонна плоча - макар и да чувства всеки път различно. Но не забравяйте, че това е просто мнение в интернет пространството - т.е. всеки е свободен да даде свой отговор. ^^
ИзтриванеП.П. Благодаря за отделеното време и за коментара. Приемам и критиката. ^^