Персонажите, които ме изградиха като личност...

 

Здравейте, четящи!

Наскоро дочетох ,,Търговска къща", роман 5 от Азиатска сага на Джеймс Клавел (тук). За тази част от сагата ще споделя мнението си след известно време. Междувременно искам да отговоря на един определен въпрос от таг, който направих в Инстаграм профила на блога (тук). Въпросът е следният: Кой герой е оставил най-дълбока следа у теб? Но за да дам отговорна този въпрос, трябва да започна с предистория, затова и извинете за ,,лирическото" отклонение.

Аз съм страстен читател и изключително впечатлителен човек, т.е. вдъхновявам се от много и различни неща, които оказват влияние върху мен. Персонажите от романите, които чета, играят огромна роля във формирането ми като личност. Звучи странно и може би е трудно за разбиране. Затова и ще дам пример. Ето, аз обичам историята. Но причината да обичам предмета, с който се занимава историята, не са събитията, а личностите - Юлий Цезар, Сун Дзъ, Марк Аврелий, Николо Макиавели, Наполеон Бонапарт, Михаил Кутузов, та дори и Адолф Хитлер. Така е и с книгите, които чета. Затова и е много трядно понякога да чета книги от жанровете фантастика и фентъзи, в които се набляга повече на действието и не толкова на персонажите и техните личностни характеристики.

В годините като страстен читател съм срещала изключителни герои в романите, които са ме вдъновявали в едно или друго направление. Десетки са онези, които съм запомнила. Но не са много тези, които действително са допринесли за моето израстване като личност. И именно, защото сега осъзнавам колко е трудно всъщност човек да открие модели за подръжание (някои ги откриват в живи личности, други в исторически, а има и хора като мен, които освен всичко, откриват ги и в художествената литература), реших да споделя тези, които помогнаха на мен да израстна като личност. Ще представя персонажите по следния начин: име, книга и определено качество, с което са ме спечелили.

И след този дълъг, но необходим увод, ще започна същинската част на тази публикация.

Публикацията съдържа спойлери!

↜↝

→княз Андрей Николаевич Болконски (,,Война и мир" - Лев Толстой)

 качество: достойнство

,,Обич? Какво е обич? — мислеше той. — Обичта пречи на смъртта. Обичта е живот. Всичко, всичко, което разбирам, е само защото обичам. Всичко живее, всичко съществува само защото аз обичам. Всичко се държи само от нея. Обичта е Бог и да умра — значи, аз, една частица обич, да се върна към общия и вечен извор.“ Тия мисли му се сториха утешителни. Но те бяха само мисли. Нещо не им достигаше, имаше в тях нещо едностранно, лично, умствено — липсваше очевидност. И имаше същото безпокойство й неяснота. Той заспа.

Това е най-достойният персонаж, който някога съм ,,срещала". Истината е, че княз Андрей Болконски, е моят идеал за умереност, въздържаност и достойнство във всяка една ситуация. Дори в разочарованието му от любимата Наташа Ростова, той проявява достойнството да прости - може би това е обичта, знам ли... Аз вече споменах, че съм страстен характер - мога да плача и да се смея невъздържано, склонна съм към крайностни състояния, което винаги съм искала да променя. Не казвам, че е лошо човек да се отдава на емоцията - дори напротив, необходимо е. Но аз виждам своята истина и цел в думите на Принц Парадокс - Оскар Уайлд:

I don't want to be at the mercy of my emotions. 

I want to use them, to enjoy them, and to dominate them.

→Рет Бътлър (,,Отнесени от вихъра" - Маргарет Мичъл)

качество: откровеност

Човек трябва да загуби репутацията си, за да осъзнае какво бреме е била тя за него и колко ценна е истинската свобода.

Най-ценният урок, който научих в този живот е, че самият живот е прекалено кратък за лицемерие и пози. В един миг си тук, в следващия те няма и по мое мнение е по-добре винаги да бъдеш с разчистени сметки. Да бъдеш откровен първо със себе си и след това с другите - обществото. И ако виждаш, че този модел, в който си поставен, това общество, от което си част, се опитва да те задуши, да ограничи личната ти свобода, да откажеш да бъдеш част.

Един от най-важните уроци, които научих от Рет Бътлър, е всъщност колко ценна е истинската свобода и колко мимолетно е всъщност общественото мнение. Нека не забравяме, че за (колко?!) три дни стигаме от палмови клони и ,,Осана!" до ,,Разпни Го!".

— Веднъж ви казах вече, че от вас мога да понеса всичко освен лъжа. Сега ми е нужно да зная истината. Защо точно казахте „да“?...Погледнете ме в очите и не се опитвайте да ме залъгвате с мазни приказки…Заради парите ли е?

— Ами… да, отчасти.

— Отчасти?

Рет не изглеждаше ядосан. Само дишането му се ускори и в погледа му се появи напрегнато очакване, което той с усилие заличи, а Скарлет тъй и не забеляза в объркването си.

— Какво толкова — безпомощна избъбри тя, — парите винаги са от полза. Сам го знаете. А Господ е свидетел, че Франк не остави кой знае колко. От друга страна… как да ви кажа, Рет, струва ми се, че двамата можем да се разбираме. Вие сте единственият мъж сред познатите ми, който може да понесе истината от устата на жена. Би ми се харесвало да имам съпруг, който няма да ме смята за наивна глупачка и да очаква от мен постоянно да го залъгвам… Освен тава… аз съм привързана към вас.

— Привързана?

— Ами да — нетърпеливо изрече тя, — ако кажа, че съм лудо влюбена, значи да излъжа, при това вие веднага ще разберете, че не е истина.

— Понякога ми се струва, че отивате твърде далеч в откровеността си, сърчице мое. Не мислите ли… че би било уместно да кажете „Аз ви обичам, Рет“, пък макар и да е лъжа, макар и да не го чувствате?...

— Това би било лъжа, Рет, пък и защо са ни подобни глупости? Както ви казах, аз съм привързана към вас. Та нали сам изпитвате същото. Веднъж споменахте, че не ме обичате, но че ни свързват много общи черти. Думите ви бяха, че и двамата сме негодници…

— О, господи! — промърмори той, извърнал глава настрани. — Да ме уловят в собствения ми капан!

— Какво казахте?

— Нищо. — Рет я погледна и се засмя, ала с някаква неприятна нотка. — Определете деня, скъпа моя. — После отново се засмя, наведе се и целуна ръцете й…

→Хенри фон Голдринг (,,И сам воинът е воин" - Юрий-Долд Михайлик)

качество: хладнокръвие

-Вие сте чудесна девойка, Моника, аз от все сърце желая животът Ви да бъде така хубав, каквато сте Вие самата. Но не бъдете много доверчива, особено към доброжелателите. Доверчивостта често лъже. Доброжелателството не е достатъчно доказателство за дружба. Нужни са дела. Съгласна ли сте с мене?

- Човек, който желае да стане приятел, винаги може да премине от думи към дела-тихо отговори Моника.

Самият персонаж е руски таен шпионин, внедрен в редиците на СС службите по време на Втората световна война, на територията на Франция. Това, което мен ме спечели в неговото държане, е абсолютния самоконтрол, който упражнява върху себе си, дори в най-напрегнатите ситуации. И определено е качество, което самата аз искам да притежавам. Човек трябва да е умерен във всяка своя стъпка така, че да не нарани нито себе си, нито останалите.

Само вижте какво е направил ,,оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..."

→Дърк Струан (,,Тай-пан" - Джеймс Клавел)

качество: самоувереност

Една истина за живота тук, на земята: парите са всесилни - независимо дали си крал, земевладелец, вожд на клан или арендатор. Без сила не можеш да защитиш това, което имаш, нито да правиш добро на другите.

Един урок, който научих от Дърк Струан, но за съжаление разбрах и осъзнах с пълна сила наскоро - не стига да си добър в нещо, ако не си най-добрият; не е достатъчно да си тай-пан, а тай-панът. За съжаление често пъти добрите остават недооцени и това е факт. Никога не съм се стремяла към всичко, затова и паднах от високо. Но друго важно нещо, на което ме научи Дърк Струан, е че целта като самоцел е безсмислена, т.е. не е достатъчно просто да си най-добрият. Човек трябва да се раздава изцяло с цел да помага и създава.

→Йан Дънрос (,,Търговска къща" - Джеймс Клавел)

качество: издръжливост (инициатива, точност)

Когато Йан беше ученик, през ваканциите, баща му го изпращаше да работи при свои приятели. Тайтфист Танг бе един от тях. Дънрос добре си спомняше отвратителното лято, което прекара, потейки се в мръсния сутерен на банката в Макао, стараейки се да угоди на наставника си. А му се плачеше от яд при мисълта за това, което трябваше да понася, докато приятелите му играеха на воля. Сега беше благодарен за онова лято. Тайтфист го научи толкова много за парите — за тяхната стойност, за това как да ги печели, да ги задържа, и как да работи с тях, за скъперничеството и за обичайната за китайците лихва от 2 процента месечно в добри времена.

Трябва да призная, че тай-пан Йан Дънрос, ме спечели с издръжливостта, която показа във възможно най-напрегнатите ситуации, - когато светът буквално се разпадаше. Насред толкова предателства (от най-неочаквани места), смърт и страх за бъдещето, тай-панът определено не изгуби гарда и оправда позицията си. Този персонаж е, може би, средоточие на всичко, което изброих по-горе.

Е, това е края на публикацията. Надявам се да ви е харесала.

Ще се радвам, ако споделите своя опит с любимите ви персонажи.

Кои са героите, които смятате, че са ви помогнали да израснете като личности?