Трябва да направим идол от своя страх и да го наречем БОГ: ,,Седмият печат" (1957)

Антониус Блок: Кой си ти?
Смъртта: Аз съм Смъртта.
Антониус Блок: За мен ли идваш?
Смъртта: Отдавна вървя с теб.
Антониус Блок: Забелязах.
Смъртта: Готов ли си?
Антониус Блок: Тялото ми е готово, но не и аз.

    За първи път смятам да направя изключение от правилото да обсъждам изключително и само книги и литературни теми и поемам в различно направление. Това е предизвикано от моето лично възхищение към един изключителен сценарий, който е престъпление да пропусна без да оставя следа от коментар. Иначе казано, смятам да коментирам филма Det sjunde inseglet/The Seventh Seal/Седмият печат от 1957 г. Пиша тази публикация с цел да привлека вниманието на повече хора към една класика, която е, струва ми се, безобразно забравена във времето и не особено позната на българския зрител. 
    Моля за извинение четящите моите ревюта на книги - очаквайте скоро съвсем лек очерк за една дълбоко потрупана по рафтовете класика. Пиша и с надеждата, че сред вас има и страстни киномани, които ги вълнуват подобни кратки прегледи от екрана.  
    Ще се радвам да разбера вашето мнение относно подобни публикации - би ли ви било интересно да правя по-често прегледи на класики в киното и какво мислите като цяло за това? Приемам нови идеи, предложения и се надявам на дискусии. 

Уточнение: За по-лесно възприемане на моя коментар, имената приложени в тази публикация - филмово заглавие, имена на екипа, цитати, т.н. ще бъдат прилагани на български език. Все пак ще допусна и няколко, смятам, наложителни изключения.

↜↝ 
РАЖДАНЕТО НА ЕДНА КЛАСИКА.
    
    Ингмар Бергман (1918 г. - 2007 г.) е шведски театрален и филмов режисьор, творил основно в периода 1944 г. - 2005 г., създател на сценария и режисьор на екранизацията ,,Седмият печат" (1957 г.). Първоначално той очертава идеята си в пиеса с името Trämålning/Дървена картина между 1953-'54 г. Пиесата е написана за учащите актьорско майсторство в театъра в Малмьо. Първото публично представяне е по радиото през същата година.  
    Както често се случва, идеята е отхвърлена. Все пак на Ингмар Бергман е даден шанс да преработи творбата си в рамките на 35-дневен срок и с бюджет от 150 000 $, което той прави успешно. Така екранизацията излиза на бял свят през 1957 г. и се превръща в една картина, която десетилетия по-късно продължава да вълнува зрителите.

↫↬
ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА.
Изображение

Антониус Блок: Аз искам познание! Не вяра, не предположения, а знание. Искам Бог да протегне своята ръка, да открие своето лице и да ми проговори.
Смъртта: Но Той мълчи.
Антониус Блок: Викам Го в мрака. Но изглежда сякаш няма никого.
Смъртта: Може би няма никого.    

    Някъде в Средновековна Европа...
    При завръщането си от дълъг крастоносен поход, рицарят Антониус Блок осъзнава неизбежността на срещата си с един отдавнашен негов спътник - самата Смърт. Но Антониус Блок има ключово познание за този враг - Смъртта обича да играе шах. Рицарят успява да уговори отлагането на своята смърт, разчитайки, че така ще успее да изкопчи Истината за Бог и дали въобще има нещо след смъртта.
    Антониус Блок постига своята цел - печели скъпоценно време живот, което всячески се използва, за да разбере Истината за самия Бог. По време на своето завръщане към дома, той открива родната си земя разкъсвана от болести и гангренясала от проказата, наречена Инквизиция. Това сломява окончателно идеала, стоящ зад идеята му зад самото му заминаване и воюване ,,в името Господне". И именно в своето най-голямо обезсърчение, рицарят се среща със семейство пътуващи артисти, което успява да върне неговата вяра в красотата на живота.
    Но ще е ли достатъчно това, за да открие Истината?
    И ще успее ли да спечели заветната партия шах със Смъртта?...

↻↺
ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ИДОЛ ОТ СВОЯ СТРАХ И ДА ГО НАРЕЧЕМ  Б О Г .
Антониус Блок: Желая да се изповядам по най-добрия възможен начин, но моето сърце e една празнота. Тази празнота е огледало. В него аз виждам своето лице и усещам отвращение и ужас. Моето безразличие спрямо хората ме изолира от тях. Сега живея в свят на призраци, затворник на собствените си блянове...

    От наистина много години насам никой филм не ме е впечатлявал толкова много, колкото ,,Седмият печат". Това, вероятно, се дължи на факта, че развих непоносимост към трагедии и драми, което доведе до това да ги избягвам.
    Но ,,Седмият печат" е нещо друго. Този филм привлече вниманието ми още в далечната 2019г., когато интензивно започнах да изучавам шведски език, а с това и да развивам страстен интерес към шведската култура. Идеята за партия шах със Смъртта ме заинтригува. Но оставих гледането на филма във времето, тъй като се зарибих по други мини-сериали. Наскоро, обаче, започнах да развивам непоносимост към сериали, и преминах на вълна, както я наричам: ,,чуждестранно кино - всичко друго, само да не е британско/американско". Така, в главата ми изкочи споменът за партията шах и реших, че е настъпил моментът.
    Филмът закова вниманието ми още в първата сцена. Особено много ми хареса изпълнението на Бенгт Екерот, в ролята на Смъртта. Самата идея за пресъздаването на подобен образ е впечатляваща. А в хода на разказа, в диалозите на героите, открих общочовешки търсения, пречупени през призмата на философския стоицизъм на атеиста и ужаса от смъртта на вярващия човек, проблемът за вярата и безверието, които лично мен ме измъчват. Осъзнавам, че наистина рядко се случва човек да ,,срещне" свое пълно съответствие в даден персонаж. Подобно нещо за мен е Стършел от едноименния роман на Етел-Лилиан Войнич. Но идеята на Ингмар Бергман е дотолкова всеобхватна, че, струва ми се, всеки може да познае онова общочовешко търсене, описано така лирично-драматично от Пейо Яворов в ,,Песента на човека", и уловено толкова човешки от Бергман, че няма как човек да остане равнодушен.
    Действието е динамично по отношение на действието, събирането на персонажите на едно място, и статично по отношение на изначалните човешки търсения, концепцията на човека за живота и смъртта, любовта и наказанието. И всичко това е разкрито постепенно, в диалога, подобно на самия живот. В мен този филм остави едно усещане за връщането на човека към Изначалието и на безвремие, като същевременно човек ясно си дава сметка, че филмът е проектиран в Средните векове. Да не говорим за това колко смешно ми се стори това, че сюжетът е положен във времето на чума. Нямаше как да не спусна един дебел паралел между обладаните от ,,свещен гняв" свещеници и обикновените истерици-граждани, които пропагандират носенето на маски и ваксинации в covid-19 условия. И Danse Macabre или още танцът на смъртта, показан накрая, нямаше как да ме остави безразлична.
    За мен определено този сюжет, цялостно представяне на идеята, визията - с една дума всичко, далеч засенчва Шекспир и Хамлетовия въпрос ,,Да бъдеш или не?", като издига търсенето на човешкия дех на едно по-високо и същевременно по-близко възприятие. Определено смятам, че този филм трябва да бъде гледан и обсъждан повече, защото той поставя изначалните човешки търсения по един иновативен и достъпен начин (нещо, с което аз не мога да се похваля, когато започна да говоря на такива теми).


,,Седмият печат" (1957г.) е филм, дело на шведския сценарист и режисьор Ингмар Бергман, представящ картината на човека между Живота и Смъртта, Бог и Дявола, Вярата и Безверието. Едно странстване на човека, опитващ се да разкрие Истината, стояща зад всичко. Дали викът му ще бъде чут или е обречен на забвение - това може да определи всеки сам за себе си...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел