изд. ФАМА, 2013г.; превод от англ.ез.: Албена Димитрова
За разлика от друг път, когато не знам какви реакции да очаквам, днес започвам с ясната представа какво се пише в момента за романите на Джордж Оруел. Имам бледа представа какво може да предизвика тази ми публикация като реакция. Затова и ще започна с увод, който смятам за необходим, преди да изложа мнението си за ,,Фермата на животните".
Публикацията ми относно последния и най-известен роман на Джордж Оруел - ,,1984" (тук), е абсолютно пристрастна и повлияна от моето вътрешно състояние. Нещата с романа, който коментирам днес, стоят по друг начин. Това се дължи на факта, че се измъчих да чета мненията на обикновените читатели, какъвто всъщност съм и аз. Това, което прочетох като коментари и мнения за книгата отговаряше на въпроса: какво е искал да каже авторът? Мненията се позоваваха често пъти на биографията на Джордж Оруел (с която препоръчвам да се запознаете, има информация в публикацията) и на негови отговори в интервюта за това какво е искал да каже. Тук ще уточня съвсем ясно няколко неща:
1. Самата аз смятам, че да, биографията на твореца е важна част от творческия процес и до известна степен определя визията му за живота и света, които той претворява в изкуството.
2. За мен въпросът: ,,Какво е искал да каже авторът?" е показателен за абсолютна ограниченост на възприятията. Казвам това като човек, който пише, както и като такъв, който години наред е мачкан от система, която кара младите хора да се бъхтят именно над този въпрос. Каквото и да си ,,искал" да кажеш, веднъж добило форма в изкуство, т.е. излязло извън собствените ти възприятия, подлежи на неограничен брой тълкувания, които могат да се докажат. Каквото е искал да каже авторът - имал е възможност да го каже. Веднъж извън твореца, изкуството започва да живее свой живот.
3. Контекстът е важен, но не е всичко. Анализът на текста, естествено, трябва да има предвид биографията на твореца, историческия период и да не допуска фриволности при тълкуването му. Тълкуването - да се базира на самия текст! Не на критически мнения, уводи, написани от трети лица и интервюта на еди-кой-си, а на текста.
Пример: Андрешко (герой от едноименния разказ на Елин Пелин) е човек, борещ се срещу класовата несправедливост.
Звучи глупаво, имайки предвид времето, в което е живял и творил Елин Пелин, неговите други текстове и т.н. Тук виждаме откровено изопачаване на текста. Но е било практика, знаем историята преди 1989г.
А не правим ли същото и с романите на Джордж Оруел?
За мое огромно съжаление от това, което прочетох в социалните мрежи като мнения, видях, че образователната ни система е успяла да изкриви способността на огромна част от хората да мислят извън въпроса: какво е искал да каже авторът? Повечето не работят с конкретния текст, а като защита на своите коментари (защото често пъти не са мнения), прилагат критични анализи, интервюта, уводи и т.н.
Ако научих нещо от учителката ми по литература в гимназиалния етап на обучение, то това е, че човек първо трябва да се запознае с личността на твореца, т.е. с биографията, после да прочете част от творчеството му. И вече, въз основа на получената информация, да изложи собствената си гледна точка по даден въпрос. В случая аз ще позволя на мисълта си да отиде в следните направления:
→ Защо трябва да спре да се пише, че ,,Фермата на животните" е роман, описващ комунизма?
→ Кое именно прави ,,Фермата на животните" актуален и общочовешки роман?
И след като така подробно споделих причините и основните идеи зад тях, идва време за същинската част на тази публикация.
↪↩
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ДЖОРДЖ ОРУЕЛ
￫ Роден на 25 юни 1903г., в Бенгалия, под името Ерик Артър Блеър, който днес е известен с творческия си псевдоним Джордж Оруел.￫ През 1904г. семейството му се завръща във Великобритания.
￫ В периода 1917-'21г. посещава колежа Итън, където получава и лична стипендия.
￫ 1922-'27г. служи в бирманска колониална армия, от където е уволнен на по-късен етап и се завръща в Европа. Година по-късно напуска службата си.
￫ Доброволно започва да живее в бедност, пребивавайки известно време в Лондон и Париж като мияч на съдове и прочие. Като резултат от това той пише книгата ,,На дъното на Париж и Лондон" ('Down and Out in Paris and London'), издаден през 1933г.
￫ През 1934г. е издаден неговият пръв роман ,,Бирмански дни" ('Burmese Days'). В периода до '37г. има реализирани общо 5 романа, като за социалистически се определя ,,Пътят към кея на Уигън" ('The Road to Wigan Pier'), издаден същата година.
￫ В година 1936г. сключва брак с Илейн Блеър.
￫ 1936-'37г. взема участие в Испанската гражданска война (1936-1939г.), като се присъединява на страната на републиканците и Народния фронт срещу силите на Франсиско Франко. Според писаното/прочетеното/казаното за Джордж Оруел, събитията от тези години го оставят с чувства на омраза към комунизма.
￫ 1938г. излиза романът му, вдъхновен от Испанската гражданска война - ,,Почит към Каталония" ('Homage to Catalonia'), а през '39г. - ,,Глътка въздух" ('Coming Up for Air').
￫ Когато избухва Втората световна война (1 септември 1939г.), Джордж Оруел прави опит да се присъедини към британската имперска армия. Отказано му е такова назначение. Eдва през '41г. става говорител на British Broadcasting Corporation (BBC). Напуска през '43г.
￫ 1944г. романът ,,Фермата на животните" е написан, но е отказано да бъде издаден същата година поради факта, че Великобритания и СССР са съюзници. Историята в романа е вдъхновена от Октомврийската революция в Русия през 1917г. и проследява развитието на СССР, използвайки алегорични елементи и похвати. На следващата година романът е издаден.
￫ В годината на издаването на ,,Фермата на животните" - 1945г., умира съпругата му.
￫ Ппоследните години от живота на Джордж Оруел са тежки. Здравословното му състояние се влошава, което го принуждава да прекара известен период от живота си в санаториуми. През 1947г. е установено, че страда от туберколоза.
￫ В последните години от живота си, в безкрайни мъки и агония, той все пак успява да довърши последния си, най-известен и до днес роман - ,,1984".
￫ През октомври 1949г. сключва брак със Соня Браунел.
￫ Умира на 21 януари 1950г., в Лондон.
↫↬
ФЕРМАТА НА ЖИВОТНИТЕ.
ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ.
Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители.
— Не ща да отнемам живот, пък бил той и човешки —
повтори Оувес, а очите му бяха пълни със сълзи.
И както е казано: ,,да унищожиш идеала има само едно средство - да му дадеш да се осъществи." (Атанас Далчев). След революцията се установява новият строй - на животните, основан на принципите: свобода, равенство, братство. Но не съвсем. Както ни е добре известно от историята, идеалът се опорочава и революционно нищо не се променя, освен боята. Така Фермата на животните поема по пътя на демагогията - появяват се вътрешни конфликти, започва манипулацията с цел оправдаване на репресивните мерки или накратко - затварянето на кръга.
...НО НЯКОИ ЖИВОТНИ СА ПО-РАВНИ ОТ ДРУГИТЕ.
⇄⇄⇄
ОСВЕН ТОВА ТОГАВА СА БИЛИ РОБИ, А СЕГА СА СВОБОДНИ...
Както споменах вече, доста изчетох за романа. И наистина много мнения на съвременни читатели ми минаха пред очите. Това ми показа, че една огромна част от хората не правят разлика между комунизъм и социализъм. И защото смятам, че е важно човек да разбира какво чете, ще си направя труд съвсем бледо да очертая двете учения. Така и ще обясня именно защо смятам, че ,,мнението" на сульо и пульо в три реда коментар за това за какво се отнася книгата, трябва да не се взема предвид.
Комунизъм - социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата. Според ,,Капиталът" (1867) и учението на Карл Маркс, комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда.
Социализъм - отнася се до група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на публичната собственост и управление на средствата за производство. Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малка част от обществото, която контролира която чрез експлоатация на труда на наемния работник, създава неравенство в обществото. Последователите на това движение се застъпват за създаване на общество, позволяващо равен достъп до ресурсите, чрез елиминиране на капитализма.
Комунизмът = еволюция
Социализъм = революция
До ден днешен светът не познава реализация на комунизъм. Скандинавските страни вървят по посока на естествено изравняване на социалните класи. Но до там. СССР, КНР и прочие страни са управлявани на принципа на социализма. Затова, моля ви, спрете да пишете глупости.
Да си дойдем на думата - ,,Фермата на животните" е една извечна картина на човешкото общество. Ясно е откъде произтича вдъхновението за написването на романа - СССР, социализмът и неговата опресивна машина, която се смазва от невежеството на масата, управление с манипулация и страх. Но той не говори пряко за това.
Докато четях романа, нямаше как да не спусна един паралел към ,,Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Може би именно заради тази общочовешка истина, че човекът е подвластен на опиянението - от властта, от богатството, от силата, която идва с контрола над масите, не можах да преглътна ограничеността на една ОГРОМНА част от писаното за ,,Фермата на животните".
Ако навремето тя самата трябваше да си представи бъдещето, щеше да види едно общество на животни, освободени от мизерията и камшика и равни помежду си, където всеки работи според способностите си, силните защитават слабите
Тези 100 страници възход и падение накратко обрисуват епизод от един правековен процес - революцията не значи промяна, да свалиш старата власт не е свобода, всички тези насилствени средства не водят до промяната на нищо. Просто се сменя цвета. И кажете ми...нима не наблюдаваме това днес по света, та и у нас? Нима в нашето демократично общество не наблюдаваме живота именно какъвто е обрисуван той в романа на Джордж Оруел? Нека вземем САЩ, символ на демокрацията и конституционалността. Това ли наричате свобода - да носиш гривна на ръката си ,,не викайте линейка", в случай, че колабираш настред улицата? Да те е страх да викнеш полиция? Или да вземем България, все пак ,,това не се отнася до мене". Свобода ли е да не можеш да се защитиш от крадец и насилник в собствения си дом, да те бият на протести и да те влачат до районното, защото си взел участие в подобен акт? Но не, ,,Фермата на животните" описва изрично и само комунистическият СССР, така е казал самият автор в интервю! Само дето явно някои не разбират, че изкуството излиза извън въпроса ,,какво е искал да каже", а го казва направо.
Джордж Оруел има силата да накара човека да мисли. Творчеството му е живо, защото то показва живота такъв, какъвто е. И това до голяма степен е извън разбиранията на нас, хората - как една книга става класика и остава във времето...няма един отговор. Просто е такова, защото отговаря на извечни човешки търсения и надежди.
В случая чрез анимализма, сатирата и трагизма, които са попили в тези 100 страници, ,,Фермата на животните" показва света непроменен, а хората, каквито са - слаби и жестоки, жестоки свине...и няма какво да се лъжем - може би ще си останем такива.
Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.
Е, и все пак, да не забравяме, че винаги се намира по някое магаре, което да оцелее, разкаже и понаучи младите това-онова.
Антиутопичният роман ,,Фермата на животните", дело на британския писател Джордж Оруел, е една извечна картина на човешкото общество, погледнато през призмата на животните. Горещо препоръчвам да се прочете и осмисли докрай.
Ох, култовият въпрос "Какво е искал да каже автора?"... Направо вгорчаваше ученическите ми години. :)
ОтговорИзтриване