Спомени, вие благословени духове на доброто, което си отиде в ,,Тя танцува само едно лято", роман на Пер Улоф Екстрьом

Тя танцува само едно лято, роман на Пер Улоф Екстрьом

Превод от английски Борис Паунов

Издателство Отечествен фронт, София, 1986

      Здравейте, четящи!

    От много време насам отлагам писането на тази публикация. Имам особен проблем - не мога да открия думите, когато нещо докосне душата ми истински. Всяка дума в такива случаи е мъчение - просто не изпитвам нужда да откривам причини за възхищението си, то е най-естествената реакция на човека при допира до нещо красиво. От другата страна обаче седи забравата. А нещо в мен се бунтува срещу несправедливостта на времето. Затова и днес, колкото и трудно да ми е, колкото и недостатъчно да е всичко, което ще напиша, реших да ви разкажа за това как Тя танцува само едно лято.

⇹

Пер Улоф Екстрьом

- роден на 26 април 1926 г., енория Гестад, Швеция

- проявява интерес към литературата от ранна възраст

- известно време работи във фермата на родителите си

- първи роман ,,Самотният" (Den ensamme) публикува през 1947 г.

- през 1949 г. е издаден романът му Тя танцува само едно лято

- 1954 г. започва да живее в Стокхолм, Швеция

- пролетта на 1966 г. е обвинен в укриване на непълнолетния престъпник Оле Йохансон с цел да го интервюира и да събере материал за социално маргинализираната младеж, за което получава 6-месечна условна присъда

- пише множество романи, свързани със шведския селски бит; пише и еротична литература

- има два брака, като през 1977 г. се жени за Лигия Подореан-Екстрьом, архитект и художник от Трансилвания, Румъния

- от браковете Екстрьом има общо 8 деца

- псевдоними: Тереза Линдфорс (Theresa Lindfors), Катрин Бурма (Katarina Burma), Бок фон Хорн (Bock von Horn), Карина Щолц (Carina Stoltz)

- умира след боледуване на 4 октомври 1981 г.

↢↣

Ох, спомени, защо ме мъчите така?

 

   Тя танцува само едно лято, 1951

      Всъщност кога започна това лято?

   Историята започва със завършването на гимназиалния етап и едва прохождащата в живота младеж. Валдемар е 19-годишен отчаян човек, който се бори между скуката, необходимостта да задоволи очакванията на своите родители и преходните любовни трепети. След завършването си, Валдемар е решава да прекара идилично своята лятна ваканция - в едно затънтено селце, в къщата на своя чичо. 

    За съжаление, всяка идилия е сподиряна от доза безвремие и скука. Само няколко дни след пристигането си, Валдемар разбира, че животът на село не е за него. Отчаянието му кулминира в едно прибързано обезверено писмо до приятели.    

Когато не знаеш какво да правиш в живота си, 

лесно ти идва въпросът, защо всъщност живееш...

    Съвсем скоро се случва обаче така, че Валдемар се запознава с Керстин - типичното младо 14-15-годишно девойче или поне така изглежда. Но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат и скоро Валдемар ще разбере това...

⇁↽

Моето мнение

Тя танцува само едно лято, 1951

    В случая говорим за пре-превод на книгата на шведския писател Пер Улоф Екстрьом - Летният танц (оригинално заглавие: Sommardansen) от 1949 г. Заглавието Тя танцува само едно лято (оригинално заглавие: Hon dansade en sommar) е взето от едноименния филм от 1951 г., носещ същото заглавие и направен по романа на Екстрьом. За мое огромно съжаление, не успях да открия оригинала, но това не помрачава особено моята радост, че се докоснах до историята. 

- Хей, добри приятели - извика Валдемар неочаквано, - защо мълчим? 

И защо говорихме така? Какво значение ще има след сто години, 

дали аз виждам така, а ти гледаш иначе?...

Всъщност какъв смисъл има да се тревожим за бъдещето,

 когато не знаем дали има бъдеще? 

    Звучи като типичната романтично-идилична история. Да призная честно...до известна степен така започва. Но с проследяването на действията на Валдемар, става ясно, че има и свят извън собственото Аз. 

Понякога изглежда, като че ли трябва да бъда съвсем друг човек 

- нещо друго - сякаш онова, което е мое, не е мое...

    В историята са представени проблемите на Швеция от ХХ век чрез раздробяването на идиличната представа за селото. Постепенно пред читателя се разкрива животът на една общност - и в нея, както в големия свят, има хора, които се борят за глътка свобода от стигмата на чуждото мнение, има други, които непрекъснато се трудят на нивата, такива, които не стават за нищо друго освен да ,,просвещават" чрез мракобесни средновековни проповеди ,,простия народ" и т.н. Пред погледа се разгръща една пъстра палитра от интриги, минали и настоящи истории, борби между старото и новото. Обикновеното, самият живот.

- Тази пиеса е наречена марионетна игра - 

Всички сме марионетки, понеже колкото и хубаво да мечтаем за бъдещето, 

нашите надежди не се изпълняват. 

Когато съдбата подръпне конците, куклите трябва да танцуват.

    Стилът, с който е предадена историята, ме плени и накара да прелиствам и прелиствам, докато не стигна края. Особено вълнуващо е това, че всяка глава започва с ретроспекция в далечното бъдеще, към което човек постепенно се приближава.

    Езикът на превода е особено достъпен и ненатрапчив. Подобно на дневник, но някак по-хубаво, защото действието е разказано от трето лице. На моменти имах чувството, че не чета книгата, а сякаш чувам самия разказ. 

Понякога хората превръщат неща, които би трябвало да бъдат добри, 

в неща тъй дребни и мизерни, че човек побеснява.

    Когато започнах да чета имаше толкова много моменти, които исках да отделя, и цитати, които да запазя, че постоянно спирах, за да си отбелязвам. След време си дадох сметка, че има толкова много значителни и близки късчета, че няма как да осакатя удоволствието си от четенето. Затова и спрях - всеки ред заслужава внимание. 

    Намирам историята за изключително близка, въпреки разстоянието от няколко десетилетия. Върнах се в годините, когато прекарвах всяко лято у дома, на село. Това е чувство на уют, заместващо за миг болката от липсата...

Допълнителна информация: Тя танцува само едно лято - Пер Улоф Екстрьом - книга, One Summer of Happiness - goodreads, Hon Dansade En Sommar by Arne Mattsson, 1951

Тя танцува само едно лято, роман на шведския писател Пер Улоф Екстрьом, 

е един реалистичен отрязък от самия живот.