Що е то ,,социалистически реализъм"? #1
Месеците
август и септември в блога Faith is no doubt са предвидени за нова серия
публикации посветени на темата Социалистически реализъм - история, прояви в
изкуството, творци и последици. С цел по-доброто разбиране на предстоящите
материали, първата публикация от серията набляга на терминологията и особено на
изясняването на ключовите понятия комунизъм, социализъм, реализъм и
социалистически реализъм.
Комунизъм (от лат. communis, e, adiect. общъ, общественъ[1]), комунистически строй — общественоикономическа формация, която сменя капитализма. Основана е на единството между високо развитие на производителните сили и съответстващите им производствени отношения, изградени па основата на обществената собственост върху средствата за производство; висша степен в социално-икономическия прогрес на обществото, която осигурява планомерно и най-ефективно използване на природните сили, постиженията на науката, техниката и културата в интерес иа пълното благосъстояние на всички членове на обществото и за всестранното свободно развитие на личността. Научната теория за к. за пръв път е разработена от К. Маркс и Ф. Енгелс през XIX в. В. И. Ленин обогатява учението за к. с анализа на въпросите за материалната му база, за равенството, за отмирането на държавата н др.[2]
Социализъм (от лат. socialis, e, adiect. общителен, обществен[3]) —
първата (низшата) фаза на комунистическата обществено-икономическа формация
(вж. комунизъм). При с. се премахва експлоатацията на човек от човек, частната
собственост върху средствата за производство се заменя с обществена собственост
в две форми — държавна (общонародна) и кооперативна, организира се планово развитие
па стопанството, създават се условия за подобряване на материалното и
културното благосъстояние на трудещите се, за многостранно развитие на всеки
член на обществото, премахва се националният гнет. Материално-техническата база
на с. е едрото машинно производство. При с. се осъществява принципът на
разпределение на благата: «От всеки според способностите — на всеки според
труда». Политическа основа на с. е властта на трудещите се при ръководна роля
на работническата класа начело с марксистко-ленинската партия.
К. Маркс и Ф. Енгелс създават научния с . — учение,
което обосновава неизбежната гибел на капитализма и създаването на нов,
комунистически обществен строй, който в своето развитие минава през две фази — низша
(с.) и висша (комунизъм).[4]
Реализъм (от лат. reālis, е действителен, съществуващ[5]) – 1. разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др.[6]; в изкуството – точното, подробно, неукрасено изобразяване на природата или на съвременния живот. Реализмът отхвърля въображаемата идеализация в полза на внимателното наблюдение на външния вид. Като такъв, реализмът в неговия широк смисъл обхваща много художествени течения в различни цивилизации. Във визуалните изкуства, например, реализъм може да се намери в древните елинистически гръцки скулптури, точно изобразяващи боксьори и грохнали старици. Произведенията на такива художници от 17-ти век като Караваджо, холандските жанрови художници, испанските художници Хосе де Рибера, Диего Веласкес и Франсиско де Сурбаран и братята Льо Наин във Франция са реалистични в подхода. Произведенията на английските писатели от 18-ти век Даниел Дефо, Хенри Филдинг и Тобиас Смолет също могат да бъдат наречени реалистични.
Реализмът не е съзнателно възприет като
естетическа форма до средата на XIX век във Франция. Една от първите появи на термина реализъм е в Mercure français du XIXe siècle през
1826 г., в който думата се използва за описание на доктрина основана не на
подражание на минали художествени постижения, а на правдиво и точно
изобразяване на моделите, които природата и съвременният живот предлагат на
художника.[7]
Социалистически реализъм - художествен
метод в литературата и изкуството в СССР и другите социалистически страни.
Социалният реализъм е естетически израз на социалистическата съзнателна
представа за света и човека, обусловена от епохата на борбата за установяване и
създаване на социалистическо общество. Изобразяването
на жизнените идеали при социализма определя както съдържанието, така и
основните художествено-строителни принципи на изкуството. Неговото
възникване и развитие са свързани с разпространението на социалистическите идеи
в различни страни, с развитието на революционното работническо движение.[8]
Принципи, залегнали в социалистическия реализъм
1. Националност – достъпност на изкуството до
народните маси, чрез използването на език и похвати достъпни за тях (наличие на
диалектизми, игрословици и поговорки).
2. Идеология – изобразяване на живота на социума,
устремен към светлото социалистическо бъдеще, с прояви на героизъм в името на
общото за постигане на щастлив живот за всички хора.
3. Развитие на човечеството – в изобразяването на реалността се цели да се покаже процеса на
историческо развитие, което от своя страна трябва да съответства на разбирането
за влиянието на материалния свят върху човека (в процеса на промяна на
условията на тяхното съществуване човекът също променя своето съзнание,
отношението си към света) .
Съветската литература е съвкупността от литературни
произведения на различни народи и включва освен руската литература, която
преобладава, и на други народи на 88 езика на СССР (по данни от 1987 г.).
Анатолий Луначарски е първият писател, положил идейната
основа, стояща зад понятието социалистически реализъм. През 1906 г. той въвежда
понятието пролетарски реализъм. Към ’20-те на ХХ век започва да
използва термина нов социален реализъм.
Терминът социален реализъм е предложен за първи път
от Иван Гронски, председател на Организационния комитет на Съюза на писателите
на СССР, в Литературная газета. Възникна във връзка с необходимостта от
насочване на РАПП и авангарда към художественото развитие на съветската
култура. Решаващо в това е признаването на ролята на класическите традиции и
разбирането на новите качества на реализма.
След 1932 г. се използва по-тясното понятие съветска
литература, което включва задължителните признаци на партийност, народност и
социалистически реализъм.
На Първия всесъюзен конгрес на съветските писатели,
проведен през 1934 г. Максим Горки обяснява така понятието: Социалистическият
реализъм утвърждава битието като акт, като творчество, чиято цел е
непрекъснатото развитие на най-ценните индивидуални способности на човека в
името на неговата победа над природните сили, в името на неговото здраве и
дълголетие, в името на голямото щастие да живее на земята, която той, в
съответствие с непрекъснатия растеж на своите нужди, иска да култивира всички,
като красиво жилище на човечеството, обединено в едно семейство.
С други думи, терминът социалистически реализъм се разбират главно три идейни начела, а именно:
1. Заложените от Владимир Ленин принципи за партийност и народност.
2. Форми, съобразени с изискванията на политическата идеология установена в СССР в периода 1917-1991 г. по отношение на понятията народност и принадлежност.
3. Основава се на идеята за прескачане на границата на националните интереси, т.е. предполага интернационалистичен дух с цел създаване на качествено нова социална държава и
международна общност - съветски народ.
Допълнителна информация по темата: Социалистически реализъм, Как и защо се роди социалистическият реализъм, Тезиси за социалистическия реализъм в българската литература, Соцреализм. Картинная галерея советского периода, Socialist Realism, Socialist Realism - Soviet Art From the Avant-Garde to Stalin, Socialism eller kommunism?, Hur den socialistiska realismen blev maktens tjänare?
Коментари
Публикуване на коментар