Faith is no doubt

Изображение      Здравейте, четящи!      За първи път от години насам сядам да пиша тук с ясна идея за това какво искам да кажа. Тази публикация е обобщение на повече от 5 години работа по развиването на този блог за книги. Един малък преразказ на едно няколко годишно пътуване.      Създадох този блог през 27 февруари 2017 г. , по идеята на Сюлея Алиева - един от няколкото онлайн другари, които имам. Тогава бях в лятото на обичта си към четенето. Всеки ден имах какво да попитам, какво да чета и за какво да разкажа. И го правех в книжните групи във Facebook . Със създаването на FAITH IS NO DOUBT , аз се почувствах истински щастлива. Най-после имах кътче, в което да събирам своите мисли по теми, които ме вълнуват. И с право. Това е, може би, най-дългогодишният ми дневник.      Обаче времето минава. Често пъти в такива случаи дълго пазените трепети се превръщат в навик. Постепенно за мен писането тук стана нещо, подобно на стара ...

     Последното истинско сътресение, което изпитах при четенето на роман, беше при прочита на Тя танцува само едно лято на Пер Улоф Екстрьом . И ето ме отново насред руините от собствените ми заблуждения след прочита на Аз още броя дните , роман на Георги Бърдаров .      Да си призная честно...мъчно ще да говоря за тази история, която истински съпреживях. Това отново ме навежда на мисълта, че за всяка история си има подходящо време - толкова години отлагах прочита на този роман, взех го без никакви очаквания, а той ме разнищи с простата си цел да събере отломките от една война и да покаже истинското лице на ужаса. ГЕОРГИ БЪРДАРОВ Изображение Роден: 6 април 1973 г., гр. София Средно образование:   39 ЕСПУ „Петър Динеков“, 1991 г. Висше образование: СУ ,,Св. Климент Охридски", география, 1996 г. Работа: от 1995 до 1998 г. като журналист в Радио 99; сценарист е на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обич...

       Често не проучвам книгите, които започвам да чета. И понякога се случва да попадна на неочаквани открития. Откритията не са добри или лоши. Те просто са такива, каквито са - неща, които са били там и са очаквали да ги осветим със своето съзнание. Такъв е случаят с Естествен роман на Георги Господинов - книга, която просто грабнах от рафта в библиотеката.      Публикациите за книгите на Георги Господинов не се побират в моята матрица - автор, сюжет, мнение. Те са кратки и прости. Пък и не е необходимо да се уморяваме в словоизлияния. Едва ли ще засегна (тук или в други публикации за негови творби) и темата сюжет, тъй като тя често пъти е профанизирана до степен на абсолютна ненужност. Само баналното ми е интересно. Нищо друго не ме забавлява толкова.      Естествен роман е книга на фрагментарните идеи, сглобена от една архиетипна ситуация. Човек, принуден да остави познатото, започва да блуждае между своето минало и бъдеще. Наст...