АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ, роман на Георги Бърдаров

    Последното истинско сътресение, което изпитах при четенето на роман, беше при прочита на Тя танцува само едно лято на Пер Улоф Екстрьом. И ето ме отново насред руините от собствените ми заблуждения след прочита на Аз още броя дните, роман на Георги Бърдаров.

    Да си призная честно...мъчно ще да говоря за тази история, която истински съпреживях. Това отново ме навежда на мисълта, че за всяка история си има подходящо време - толкова години отлагах прочита на този роман, взех го без никакви очаквания, а той ме разнищи с простата си цел да събере отломките от една война и да покаже истинското лице на ужаса.

ГЕОРГИ БЪРДАРОВ

Изображение

Роден: 6 април 1973 г., гр. София

Средно образование:  39 ЕСПУ „Петър Динеков“, 1991 г.

Висше образование: СУ ,,Св. Климент Охридски", география, 1996 г.

Работа: от 1995 до 1998 г. като журналист в Радио 99; сценарист е на телевизионните предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“; преподава в катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г.; от 2007 г. е доктор по География на населението и селищата, след като защитава докторска дисертация на тема „Пространствената мобилност на населението и влиянието ѝ върху селищната мрежа; през 2004 г. специализира в Кьолн по програма „Сократ–Еразмус“, а през 2008 – 2009 г. в Грац; преподава Демография, Етнорелигиозни конфликти, География на населението и селищата, Геоурбанистика, Регионален анализ на човешките ресурс, както и в магистърските програми Регионално развитие и управление, Управление на човешките ресурси, Развитие и управление на селските райони и Културна и политическа география; през 2012 г. е избран за доцент; от октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност.

ИНТЕРВЮТА: ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ И ВОЙНАТА, Георги Бърдаров: Най-голямата сила е във война да потиснеш дявола си, Георги Бърдаров: За войната в Украйна и една история с Ваня Джаферович

АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ

Изображение

       19 май 1993 г., Сараево

    Една война без причина и без край. Братоубийствена война между довчерашни съюзни югославски народи. Насред този конфликт проследяваме съдбата на една двойка - Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка. Въпреки разрухата, царяща наоколо, двамата са успели да съхранят любовта си. Повече от година и двамата, заедно с още хиляди дши, се намират под непрекъснатия обстрел на снайперисти, заели височините на града. Двамата вземат отчаяното решение да избягат, да се опитат да се спасят...или да посрещнат смъртта заедно. 

… но кръвта наоколо е повече от цялата ми вяра и надежда.

    Двадесет години по-късно един българин се заема със задачата да разкаже за случилото се в книга, която ще напише. За да се доближи до обстановката на това, за което иска да пише, той заминава за Сараево, където провежда множество интервюта с помощта на един сръбски преводач. Двамата се озовават в кръчма и постепенно, под влиянието на алкохола, заговарят за войната. С напредването на нощта отдавна погребани тайни започват да излизат наяве...

    Две нощи. Десетки съдби. И от всички устни се чува писък.

    КОЙ ЗАПАЛИ ТАЗИ ВОЙНА?

    И КОЙ СПЕЧЕЛИ ОТ НЕЯ?

МОЕТО МНЕНИЕ

Изображение    

    Покъртителни истории и десетки съдби, преплетени в по-малко от 200 страници. За обсадата, продължила 1395 дни. Изключително простия изказ, който няма претенции да внушава каквото и да е, улавя читателя в свят, в който едновременно може да съпреживява десетките истории, които се разгръщат пред очите му и да бъде наблюдател. Историята се ниже подобно на броеница - постепенно и естествено. Начинът, по който е написан романът, предоставя правото на избор на всеки един от нас как да подходи към историята.

    Истинска и изпълнена с тъга и болка - това е, което идва на езика, когато помисля за Аз още броя дните. Това е история стара колкото света - Балканите и нашата междубалканска омраза, внедрена в мозъка на костите ни още с раждането. Това е едно откровение от човек на човек в търсене на отговори. Защо един ужас се повтаря отново и отново? - просто без причина, защото кръвта опиянява и властта над живота на друг човек е неописуемо влудяваща.

Със същите ръце, с които цял ден си убивал, сядаш и ядеш, а ти ме питаш за цената на човешкия живот!

    Аз още броя дните от една страна е история за страха, пораждащ инстинкта на човека за самосъхранение. А от друга - история за една любов, отвъд всякакъв разум. Една всепроникваща сила отвъд религията, табутата, клетвите и пречките, която стои насред руините, подобно на цвете...извадено от корените и унищожено. Като всичко на този свят.

Давор я обичаше, така както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто. Така, както си заслужава да се обича.

    Самият факт, че книгата се основава на реални събития, прави съпреживяването още по-ужасяващо. След като прочетох книгата, реших да потърся допълнителна информация относно Адмира Исмич и Бошко Бркич. Да си призная честно...по-отвратена от човешката природа едва ли съм се чувствала. Само за миг видях човешкия дух обруган, на пух и прах. Това и затвърди убеждението ми, че романът следва да се чете от повече хора и по-често. И тази история да бъде не само чута и разбрана, а съпреживяна като своя - да се помни! 

Защото има хора, които още броят дните.

    ДРУГИ МНЕНИЯ: „Аз още броя дните“ – роман за най-хубавото и най-лошото в човека, „Аз още броя дните“- роман за дните, които не искаме да броим, Аз още броя дните от Георги Бърдаров  - Goodreads