Да го наречем...ДО СКОРО ВИЖДАНЕ!

Изображение

    Здравейте, четящи!

    За първи път от години насам сядам да пиша тук с ясна идея за това какво искам да кажа. Тази публикация е обобщение на повече от 5 години работа по развиването на този блог за книги. Един малък преразказ на едно няколко годишно пътуване.

    Създадох този блог през 27 февруари 2017 г., по идеята на Сюлея Алиева - един от няколкото онлайн другари, които имам. Тогава бях в лятото на обичта си към четенето. Всеки ден имах какво да попитам, какво да чета и за какво да разкажа. И го правех в книжните групи във Facebook. Със създаването на FAITH IS NO DOUBT, аз се почувствах истински щастлива. Най-после имах кътче, в което да събирам своите мисли по теми, които ме вълнуват. И с право. Това е, може би, най-дългогодишният ми дневник.

    Обаче времето минава. Често пъти в такива случаи дълго пазените трепети се превръщат в навик. Постепенно за мен писането тук стана нещо, подобно на стара дървена кушетка в ъгъла на стая. Развих определен модел на писане, представих десетки книги, разисках и някои проблемни за мен точки, които ме вълнуваха. За известно време бе наистина удобно да се гуша в тази кушетка.

    Дойде моментът, в който трябваше да изляза от стаята. Светът навън се завъртя надолу с главата. И внезапно се оказа, че мечтите ни не се осъществяват. Че човек трябва да се бори. В процеса на сгромолясване на моя собствен свят, изгубих желанието да гледам чуждия. Спрях да чета книги и да се интересувам от чужди мнения и визии. За да съхраня себе си, се откъснах по някакъв начин от околния свят. В този именно момент чувството на навика премина от удобство към досада. И все пак продължих да пиша.

    Това беше моя грешка. Не си дадох време, а продължих да поддържам скелет, който за мен беше изгубил своята плът и кръв - моето пространство се превърна в една ужасно сива маса.

    Наскоро разгледах няколко от всичките (без тази) 158 публикации тук и отделно някои снимкови материали в Instagram. За мен е ясно, че след един определен момент, всяка една от тях е пропита с едно насилено чувство. Светът се променя, аз се променям, но навикът ме тласка към едни и същи модели. 

    Правя тази публикация, за да кажа следното:

    Необходимо ми е време за осъзнаване. Имам нужда да дишам без мисълта, че трябва да създавам съдържание, да получавам реакции и просто да съществувам в това ужасно сиво пространство. Не искам просто да съществувам тук. Искам да съм нещо тук.

    И поради гореизложеното, реших да прекратя временно навика си да пиша тук. Давам си малко време да бъда по-добра от това, което съм в момента. 

    Надявам се, че вие, които имате навика да отваряте моите публикации, няма да ме забравите. 

    Желая ви весели празници и успешна 2023 година!

    И... д о  с к о р о !