Националните празници на скандинавските народи и нацията без национален празник...

   

     

изображение

 Здравейте, четящи!

    В настоящата публикация ще обърнем внимание на една важна тема, а именно дните, в които отделните народи по света и по-конкретно - в Скандинавия, отбелязват по различни начини своето национално самосъзнание. Ако за секунда си позволим да се върнем на родна почва и направим паралел с таз годишния обществен дебат по отношение на това дали да се смени датата 3-ти март с 24-ти май за национален празник на България, ще разберем, че това е изключително проблематична тема. И ако смятате, че терминът ,,национално самосъзнание" е с малко отслабнало значение в Скандинавия, то помислете два пъти и скролнете надолу, за да разберете защо не е така.

    Поради техническата насоченост на тази публикация, няма предоставен тест-обобщение в края. Можете да се възползвате от източниците, посочени в края на публикацията.

РОМАНТИЧЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ

    Епохата на Романтизма, от края на XVIII в. до средата на XIX в., е ключова за оформянето на идеята за национализма. Национализмът се заключава във възприемането на една група хора за едно цяло. От самата поява на концепцията за нацията, се обръща голямо внимание на националния език, фолклора и културните традиции.

    Германски земи

    Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803 г.), Бащата на културния национализъм, е първият, който говори за Volk, като група от хора, свързани от един общ език. Това виждане, залегнало в ученията на Хердер, в последствие се превръща в основа на обединяването на немско говорящите княжества в единна Прусия. Ако си дадем сметка за историческия развой на Свещената римска империя до XIX в. и политическото управление, разделено между благородническата класа, начело с краля като, малко или повече, представително лице, то този идеен ход на идеята за националното не е никак изненадващ.

    Френска империя

    Ранният период на Романтизма е белязан от едни от най-значимите събития в Европейската история - Френската революция (1789-1799 г.) и Наполеоновите войни (1804-1815 г.). Несъмнено широкообхватните за века военни конфликти, придружени с политически промени и социални сътресения, които ги съпътстват, както и фактът, че Френската република от XIX в. е изключително изявен колонизатор на световната сцена, оказват влияние за развитието на един друг тип начин на мислене относно понятието за нация. Все пак, целта на Френската република е да приобщи колкото се може по-разнородни езикови и културни общности към своята държавна структура. От това следва и че нацията не е нещо, обединявано от езика и културните си традиции. Нацията е гражданското общество на една държава, подчиняващо се на едни и същи правила и закони в името на общественото благо.

 НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ

Причина за отбелязването на национален празник

    За почти всеки един народ, една нация, националният празник е събитие, което се отбелязва тържествено всяка година. Това е денят, в който членовете на едно общество отбелязват събитие, важно за националната памет. 

    Ако вземем за пример България и датата 3 март 1878 г., за нас е ясно, че това е ден за национално единство, ден на свобода, извоювана с много наша и чужда кръв. До тук добре. Малко известен факт обаче е, че в българското общество още от подписването на Сан Стефанския мирен договор, се появява дебат за честването на националния празник. Голяма част от обществото е на мнение, че подобен позорен договор, който раздробява и оставя 2/3 от българите извън Княжеството, не бива да бъде честван. Наместо това българското опълчение избира за свой патронен празник 11 август 1877 г., датата на най-решаващата битка на Шипка.

    Някои  народи честват деня на обединението си (пример: Германия - 3 октомври 1990 г.), други -  преминаването в друго политическо обединение (пример: Русия - 12 юни 1990 г., Китайска народна република - 1 октомври).  Причината за отбелязването на един национален празник се корени в народопсихогията на един народ. Това е един изключително сложен въпрос, отговор, на който може да бъде открит индивидуално, но не и повсеместно.

СКАНДИНАВСКИТЕ НАРОДИ И ТЕХНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ

    Картина: Плакат от 19-ти век на (отляво надясно) норвежки, датски и шведски войници, хващащи се за ръце.

    Когато става въпрос за честването на национален празник, първото, което се появява като картина в съзнанието на повечето хора, вероятно е военен парад, тържествени речи и призиви за обединение. Когато мислим за Скандинавия обаче, рядко го правим в параметрите на отделните народи, населяващи тази територия, един голям пропуск от наша страна. Затова и днес нека обърнем вниманието си върху част от белезите и факторите, които отличават народите в Скандинавия, а именно националните символи (знаме, герб, химн) и причините за обособяването на техните национални празници.

    По отношение на Скандинавия и национализма, през XIX в. се появява идеята за т.нар. Скандинавизъм (може да бъде сравнено с подобните процеси на униикация, довели до обособяването на днешна Германия и Италия, както и идеята за учредяването на Балканска федерация от същия век) - идеология, която поддържа идеята за сътрудничество на трите страни в рамките на едно държавно управление. Движението включва в себе си идеята за споделеното историческо минало, общата староскандинавска митология, близостта на трита скандинавски езика, както и някои общи културни черти. Скандинавизмът е особено изразен в Дания и Швеция през този период, докато в норвежките земи личи тенденция към по-ясно оособяване на ,,типично норвежките" черти.

    Любопитно: Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875 г.) става привърженик на скандинавизма след посещение в Швеция през 1837 г. През юли 1839 г., по време на посещение на остров Фюн в Дания, Андерсен пише текста на стихотворението си Jeg er en Skandinav („Аз съм скандинавец“).  Андерсен композира стихотворението, за да улови „красотата на скандинавския дух, начина, по който трите сестрински нации постепенно са се сближили“, като част от скандинавски национален химн. 

ДАНИЯ

    Национален празник

    Датското общество отбелязва деня на конституцията - Grundlovensdag, на 5 юни всяка година. На този ден се чества ратифицирането на първата датска конституция от 1849 г., както и настоящия закон на страната от 1953 г. Grundlovensdag е ден, приеман условно за празник на страната, в който се честват демократичните принципи, залегнали в законите на страната. Дания няма национален празник. 

    Национални символи

    В предходна публикация (Архивен файл №3: Дания и датското общество) накратко споменахме историята около Dannebrog, най-старото знаме в света. В хроники от XVI в. е записана легенда, според която по време на най-паметната битка от времето на Валдемар II - 15 юни 1219 г. , знамето пада от небето като знак за свещения дълг на датчаните, в резултат на което датчаните побеждават и кръщават прибалтийските народи в правата вяра.

   Текстът на химна Der er et yndigt land, дело на Адам Йоленшлегер (1779-1850 г.), е написан за конкурс, проведен между 1819-1820 г. Това, което според химна представлява ,,стара Дания" се заключава най-вече в природния пейзаж и божествената връзка, която земята има с асите или още езическите богове. Това се отнася само до стиха, използван днес. Цялото стихотворение се състои дванадесет строфи, в които се очертават границите на националното самосъзнание - език, знаме, териториални граници. 

    По отношение на герба, страната има три формата - кралски, среден и държавен. Държавният е най-опростен и преставлява три сини лъва върху жълто поле, датиран от 1194 г.

ШВЕЦИЯ

    Национален празник

    Швеция празнува своя национален празник всяка година на 6 юни. За първи път тази дата се отбелязва през 1916 г., в Стокхолм. 6 юни 1523 г. е датата, когато крал Густав Васа (1496-1560 г.), смятан за основател на модерната шведска държава, бива коронован за крал. Статусът на национален празник е в сила от 1983 г. До преди това денят е отбелзван като Ден на шведския национален флаг.

    Датата е с историческа значимост от гледна точка на държавността на страната. В периода 1396-1523 г. Шведското кралство се намира в т.нар. Калмарска уния, заедно с Дания и Норвегия. И макар и първоначалната идея на съюза да е равноправност на членовете, важно е да се отбележи, че на практика постепенно Наорвегия и Швеция стават подчинени на датската корона.

    Национални символи

    Флагът на Швеция е заимстван от Dannebrog. Цветовата гама на флага е символ на благородство. Първото известно свидетелство за националното знаме на страната е от 1562 г., в кралско писмо, упоменаващо основните белези. Писмено не съществуват правила за извисяването на шведското знаме, но по неписмена уговорка е прието, че флагът не бива да бъде развяван без нужда и през нощта.

    Du gamla, du fria е националният химн на страната, написан от Ричард Дюбек през 1844 г. Оригиналното стихотворение на Дюбек се състои от две строфи, които представят идеята на т.нар. Панскандинавизъм - с акцент не върху Швеция, а върху Нурден или още Норския ареал. В последствие към оригинала е прибавена трета строфа - Jag älskar dig, Sverige/Обичам те, Швеция.

    Относно герба на страната - има два герба, кралски и държавен. Кралският представлява разширена версия на държавния - три корони върху син фон.

НОРВЕГИЯ

    Национален празник

    Всяка година норвежкото общество отбелязва 17 май изключително тържествено - с публични манифестации, традиционно облекло и типично норвежка храна. Датата 17 май 1814 г. бележи ратифицирането на конституцията на страната в Ейдисвол. В периода 1396-1814 г. страната е част първо от Калмарската уния, а в последствие и от Датско-норвежкия съюз. С ратифицирането на своя конституция през 1814 г., норвежците обявяват своята независимост. И макар и през август 1814 г., с подписването на конвенцията от Мос, Норвегия да е принудена да встъпи в съюз с Швеция до 1905 г., денят 17 май оставя траен отпечатък в народопсихолоията на норвежците и денят се отбелязва традиционно всяка година.

    Национални символи

    Различното в Норвежкия флаг, в сравнение с този на останалите две страни в Скадинавия, е комбинацията от три цвята - червено, синьо и бяло. Настоящото знаме на страната е изработено през 1821 г. от Фредрик Мелтзер, по подобие на френското, американското и британското знаме.

    Националният химн на страната е Ja, vi elsker dette landet, дело на Бьорнстерне Бьорнсон (1832-1910), считан за един от четиримата велики норвежки писатели, наред с Ибсен, Ли и Шеланд. За първи път химнът е изпълнен на честването на деня на конституцията през 1864 г. Целият текст се състои от 8 строфи, от които днес се изпълняват само 2 - първата и последната.

    Гербът на страната се състои от златен лъв на червен фон, носещ златна орона и брадва с острие от сребро.

    Източници: Национален празник, Българско военно чудо: Шипченската епопея ∣ Анимация, Nordic Nationalism and Right-Wing Populist Politics: Imperial Relationships and National Sentiments, Romantic Nationalism