Faith is no doubt

Като за последно през 2019 година... Като повечето хора по света и аз се отдавам последните няколко дни на всяка година на оценки. Главно - оценявам себе си и своите постъпки, изпълнението на поставените в началото на тази година цели и доколко всъщност изпълнението им е дало резултат. И откривам, че колкото повече човек постига, толкова повече иска. Всички сме така, но нима това го прави редно? 2019 година за мен беше година на откриване. През тези 12 месеца преосмислих целта на своето съществуване (карма може и да е карма, но всичко което се отнася до мен е мое решение). Всъщност е по-правилно да се каже, че я проумях. Избрах поприще, в което искам да се развивам (но все още ще запазя в тайна от вас). Открих, че някои връзки са изключително токсични и прецених, че подобно нещо не е за мен. Прекратих контакти. Затвърдих други. Преживях ужаса да видя живота си на лента след нападение от обучавано за боеве куче срещу моя домашен любимец (и да, продължавам да обичам животните). От

It was the best of times, it was the worst of times... Hello, fellow readers! Today I am going to introduce to you one of the last books I read - 'A Tale of Two Cities' by Charles Dickens . There is a lot to be said for this story - firstly because it's a classic from one of the most famous English writers, secondly because it is the first book by Dickens that I read and last but not least - because I really enjoyed it. The style of writing made me feel cozy, like coming back home after a very long travel. However, I don't want to bore you. That's why I will make my point really clear in the main part of my post. ↱↲ A multitude of people and yet a solitude. A dream, all a dream, that ends in nothing, and leaves the sleeper where he lay down, but I wish you to know that you inspired it. Lucie Mannet and her father have been separated for 18 years while he languished in Paris' most feared prison - the Bastille. Finally reunited, the Manett

Честит да ни е месец декември 2019! След толкова много дни изпълнени с четене, писане, учене, учене, учене...реших да направя нещо по-различно. Затова и извадих тази книжна публикация таг от Инстаграм профила на блога - тук . Имайте предвид, че съм направила лек превод от английски и е възможно някъде да се е загубил смисълът на питането. Надявам се да не е. Ще ми се преди да започна същинската част на публикацията да поднеса своите благодарности на  proud_bookworm_bul  за това, че се сети за мен и ме отбеляза.  ↬↫ Понеделник  - книга, която те мързи да прочетеш Книгата, която чета в момента - "A Tale of Two Cities" by Charles Dickens. Признавам си, че ме мързи да чета и предпочитам тези дни вместо да чета да гледам сериала ,,Бригада" (препоръчвам го от цялото си сърце и душа).  Вторник  - емоционално трудна книга Определено половината от книгите, които съм чела. Най-прясната рана ми е ''Call Me By Your Name'' by Andre

Честит Ден на народните будители! Днес реших да подредя мислите си за двата романа на Генчо Стоев - ,,Цената на златото" и продължението ,,Завръщане" . Прочитането на тези романи от моя страна не се дължи на спонтанност - именно заради това наскоро препрочетох и ,,Под игото" на Иван Вазов , защото идеята в романите на Генчо Стоев се явява като естествено продължение на Вазовия роман.  Смятам, че ако продължа в този дух, е твърде вероятно да се изгубя в разяснения кога, как и какво точно. Затова и сега смятам да продължа към същинската част на днешната публикация.  ↔ Един различен прочит, всекиму според ръста...  художник Антони Пьотровски Гледам на сюжета и фабулата само като на добър конски впряг, понесъл драгоценния товар от автора до читателите. Важен е товарът, важно е той да стигне до предназначението си чист, желан и годен за дълготрайна употреба.  Обичам ония книги, които зоват към нов прочит, с обещания за нови наслади, скрити в дъ

картина: ,,Бай Ганьо убива автора си" художник: Илия Бешков Здравейте, четящи и нечетящи! Наясно съм с това, че заглавието на публикацията на повечето от вас ви се е сторило особено провокативно. Истината е, че цялата тема на размисъл в тази ми публикация е предизвикана от безкрайното ми възмущение въз основа на това, което набюдавам - събирането на махалата на игрището с цел агитация, лъжите, преписани дословно от предишните и по-предишните листи, лозунгите тип ,,За равенство и справедливост" , ,,Работа, работа, работа" и въобще имитацията на някаква дейност в последните 2 месеца преди изборите. Стесняване на улици, събиране на гета...позната гледка, нали?  Да...мисълта за това, че е така навсякъде, нявсякъде в България е толкова ,,успокояваща" !  Богатства с лопата да ги ринеш/крадеш. Хе-хе-хе! - ти ми дай 50 лева, пък аз ще гласувам за кой кажеш! Но я раздели тези 50 лева на 4 години, по 12 месеца. Стигат ли ти за оцеляването? Но виж, излиза някакъв

Привет, четящи! Преди месеци започнах рубриката ,,Именник на забравените..." (предходна публикация), а днес смятам да продължа с това мое начинание. Както става ясно от заглавието, днес ще споделя с вас някои, неясно защо, забравени заглавия от добре познати ни автори . Лично аз забелязвам доста забравени заглавия, които съвсем незаслужено остават като че ли не съвсем оценени. И не мога да търпя това безгласие. Затова и днес реших да спомена 5 забравени заглавия от добре познати на широката публика автори. ↜↝ 1. ,,Поручик Бенц" - Димитър Димов ( ревю ) Поручик Бенц е германски военен лекар, който се влюбва в интелигентната и богата красавица от българския хайлайф Елена Петрашева. Неговата чиста любов обаче е изправена пред непреодолими предизвикателства, които преобръщат живота му. Понякога човек се страхува от себе си. Трябва да призная, че за толкова години в онлайн книжните среди нито един път не видях да се спомене първият роман