Домогвай се до себе си - и възмогнат ще бъдеш ти на тази висота!

Като за последно през 2019 година...

Като повечето хора по света и аз се отдавам последните няколко дни на всяка година на оценки. Главно - оценявам себе си и своите постъпки, изпълнението на поставените в началото на тази година цели и доколко всъщност изпълнението им е дало резултат. И откривам, че колкото повече човек постига, толкова повече иска. Всички сме така, но нима това го прави редно?

2019 година за мен беше година на откриване. През тези 12 месеца преосмислих целта на своето съществуване (карма може и да е карма, но всичко което се отнася до мен е мое решение). Всъщност е по-правилно да се каже, че я проумях. Избрах поприще, в което искам да се развивам (но все още ще запазя в тайна от вас). Открих, че някои връзки са изключително токсични и прецених, че подобно нещо не е за мен. Прекратих контакти. Затвърдих други. Преживях ужаса да видя живота си на лента след нападение от обучавано за боеве куче срещу моя домашен любимец (и да, продължавам да обичам животните). Открих насладата от пътуването и набелязах места, които искам да посетя в следващите години.  И още много други лични неща, с които нямам намерението да ви натоварвам. Все пак блогът е за книги.

И тъй като споменах книги, време е да представя накратко какви ги сътворих тази година в литературния свят и какво мисля да правя оттук насетне. Но не желая да бъде под формата на отчет, просто не понасям тази форма. Затова и 1) накратко ще отбележа нещата, които смятам за свои успехи през 2019г. - в литературата, 2) смятам да дам списък с четивата, които прочетох 3) ще споделя 3 заглавия на книги и сериали и ще дам накратко моята гледна точка защо трябва да предпочетете именно тях, 4) ще набележа целите, свързани с литературата през 2020г. 

Надявам се да следите внимателно. 

Винаги приемам нови идеи. 

↹

Първи дял

Лични успехи в литературните начинания

1. Продължих дейността на блога

Признавам си, че напоследък самата аз се ограничвам, когато става въпрос за мненията на другите. Особено за книгите, които искам да чета. Но това не пречи да  забележа огромния спад в обществото на книжните блогъри. Все по-еднообразно и сиво е. Един вид публикации и почти никакво общуване. Може и на мен просто така да ми се струва. Не знам. И все пак продължих да развивам дейността - разумът победи чувствата. 

2. По-просто - по-добре 

Опитвам се да бъда все по-кратка и ясна в това, което коментирам. И да намаля броя на сложните изречения. Доколко е успешно - не мога да кажа съвсем, особено ако съдя от учителката ми по БЕЛ (всеки път е различно мнението).

3. Направих инстаграм профил на блога

Освен във Фейсбук, вече можете да ме откриете и в Инстаграм. На 31 май, след особено непродуктивен ден, прецених, че е дошло времето за следващата стъпка - Инстаграм. Мрежата е леко затъпяваща, но все пак ме кара да се усъвършенствам по отношение на снимките, които правя.

4. Изказах мнението си на друг език

Винаги ми е било трудно с английския език. Самата мисъл да се изразявам на този език, особено за книги, бе плашеща за мен. И въпреки това тази година успях да превъзмогна това усещане. 

5. Споделям своите драсканици

Да! - тази година започнах малко по малко да споделям това, което пиша. Не е професионално, но поне вече не изпитвам ужас.

➲

Втори дял

Списък с книги, прочетени през 2019 година

1. ,,Розата и камата" - Рене Ахдие (1. книга - ,,Гневът и зората") - ревю

2. ,,Императрица Сиси" - Габриеле Мари Кристен - ревю

3. ,,Александър - добродетелите на войната" - Стивън Пресфийлд - ревю

4. Част от Петдесет нюанса от Е.Л. Джеймс

4.1. ,,Петдесет нюанса сиво"  

4.2. ,,Петдесет нюанса по-тъмно" 

От името на Анастейжа Стийл и Крисчън Грей

5. Част от поредицата ,,Орденът на асасините" 

5.1. ,,Произход. Пустинна клетва" - Оливър Боудън - ревю

5.2. ,,Одисея"- Гордън Дохърти - ревю

6. ,,Младите лъвове" - Ъруин Шоу - ревю

7. 'Heart of Darkness' by Joseph Conrad - ревю

8. ,,Пътешествието на Мая. В търсене на Дървото на живота" - А.А. Георгиев - ревю

9. ,,Гай-джин" - Джеймс Клавел (3. книга от Азиатска сага) - ревю

10. ,,Повелителят на мухите" - Уилям Голдинг - ревю

11. Сагата за рода Хадживраневи от Генчо Стоев

11.1. ,,Цената на златото"

11.2. ,,Завръщане" - ревю

12. 'Call Me By Your Name' by Andre Aciman

13. 'A Tale of Two Cities' by Charles Dickens - ревю

Бележка: Не съм отбелязвала книгите от задължителната литература, тъй като се отнася до препрочитането на романи и разкази. Но искам да отбележа, че със сигурност ще споделя мнението си за ,,Тютюн" на Димитър Димов.

⥖⥗

Трети дял

3 книги, които ТРЯБВА да прочетете

Колкото и да мразя това някой да ми казва какво да правя, не намирам друг начин да обърна вниманието ви към следващите четива, които ще посоча. Наистина смятам, че тези книги ТРЯБВА да се прочетат. 

1. 'Call Me By Your Name' by Andre Aciman

As I sat there working on transcriptions at my round table in the morning, what I would have settled for was not his friendship, not anything. Just to look up and find him there, suntan lotion, straw hat, red bathing suit, lemonade. To look up and find you there, Oliver. For the day will come soon enough when I’ll look up and you’ll no longer be there.

Тази история е въпрос на светоусещане, път към себе си. Докато я четях...за първи път в живота си изпитах Нирвана - пълен покой и мир със себе си. Тази история ми показа, че светът е въпрос на възприятие и приемане. Животът е въпрос на откриване и волята да предприемеш действие. Знаете ли...винаги до този момент бягах от близки взаимоотношения. Винаги, когато се привържех към някой човек, който не е част от моето семейство, прекратявах взаимоотношенията си с него. До преди да прочета 'Call Me By Your Name' никога не съм признавала, че изпитвам топло чувство към някого. Дори и пред себе си. Търсех оправдания. Правех го от страх, като се оправдавах, че предпазвам този човек от себе си. Защо го споменавам? Защото мигът, в който прочетох въпроса Is it better to speak or die? за мен беше като пробуждане от това състояние на страх. Историята на Оливър и Елио за пътя към другия и към себе си ме промени изцяло. Затова и едва ли ще пиша за тази книга. Защото просто не мога да говоря за това, което се промени в самата мен. 

2. ,,Гай-джин" - Джеймс Клавел

Внимавай, сине мой, и запомни:

да убиеш е лесно,

да върнеш убития - невъзможно.

Ако се интересувате от книгата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  проверете това, което съм написала дотук за Азиатска сага и прочетете допълнителна информация.

,,Гай-джин" е изключително специфична част от света на Азиатска сага. Коренно различна е от предходните 2 книги, тъй като няма нито един силен главен герой. Няма главни герои. Именно затова и мислех, че книгата не ми влияе особено. Да, беше ми интересна, но едва ли щях да кажа, че ще ми стане любима. И все пак - стана точно това. Защото в книгата има 2 много силни момента, които преобръщат нещата на 180 градуса. Тъй като е спойлер, не мога да ви отнема удоволствието да разберете сами. Но определено мога да кажа, че това е книга, към която сигурно бих се върнала. Защото представя хората не като свръхчовеци, а точно такива, каквито са - хора. 

3. ,,Повелителят на мухите" - Уилям Голдринг

Колко жалко, че всяко решение би било окончателно.

Това вече беше изключителна изненада за мен. Книгата ми беше буквално натикана в ръцете и много дълго време не исках да я прочета. И все пак се оказа, че напълно съвпада с моето разбиране за света и човека. Постоянната препратка към древногръцката представа за Острова като Рай и ,,Илиада" ми донесе особено удоволствие. Определено това е игра на възприятията, която изключително много обогатява света на идеите. 

3 сериала, които ТРЯБВА да гледате

1. 'Hi, Flower' (2017)

Lu Ru Hua is a well-known “salesman” in Haicheng University, where she will do anything to make money, from sneaking into the boy’s dorm to deliver takeaways to queuing in the scorching sun to get other people’s military training equipment. 
Things change for her when she meets Wen Chu, a rich heir and a talented oil painter at the university. Hate at first and love in the end with happy ending, right? Don't be so sure. In the end all of them and some of us will be changed. Forever.

Попаднах съвсем случайно на този сериал, който фигурираше под различно име в YouTube. И преди да се усетя вече бях изгледала първия епизод, който ме разплака...от смях. Това за мен беше достатъчно да продължа да гледам. И колкото повече гледах, толкова по-интересно ми ставаше. 
Истината е, че сюжетът отначалото е много лек и забавен. Постепенно, епизод след епизод, действието се насища с емоции и конфликти, което изостря очакването. От съвсем повърхностна комедия действието бавно, но сигурно върви към драматична кулминация и неочаквана развръзка.
За мен този сериал е едно откровение, което показва света на човешките емоции. Особено любовта. Нейната наивност, която погубва и също толкова откровената нужда да закриляш обичания, да му дадеш всичко. И неблагодарността на тази емоция.  И промяната, до която води. И израстването на човека в болката. Простата човешка нужда да обичаме. Истински. И да дадем всичко...

2. 'Chernobyl' (2019)

In April 1986, an explosion at the Chernobyl nuclear power plant in the Union of Soviet Socialist Republics becomes one of the world's worst man-made catastrophes.

Поправете ме ако греша, но това е сериалът с най-висок рейтинг досега, нали? И не случайно. Обзалагам се и че повечето от вас са го гледали. И все пак съм длъжна да го спомена.

Всички сме запознати с трагедията от 26 април 1986г.  Запознати сме с идеята за Чернобилската авария и изпитваме върху си последиците. Но не знаехме за жертвите. Или поне не ни интересуваше, докато не се появи този сериал.

Смятам, че всеки трябва да го гледа. Независимо, че е американска продукция, което предполага известна доза пропаганда. Поне аз не видях подобно нещо. Вярвам, че това е един успешен опит, който обърна погледа на света към опасността от ядрената енергия. Това е един успешен опит да се покаже действителността, където деца умират в утробата, за да спасят майките си. И последно - това е напълно успешен опит да се върнем към човешкото. 

3. ,,Бригада" (2002)

През 1989 г. Саша Белов се връща от армията. Но начинът на живот отдавна се е променил. Приятелите му от детството са станали рекетьори. Завръщайки се в бащиния дом Саша разбира, че любимата му е изменила. Изяснявайки отношенията си с нея, Белов се сблъсква с „покровителя” ѝ – криминално проявеният Мухата. Между тях възниква непримирима вражда, неволен свидетел на която става роднина на Мухата – лейтенант от милицията Каверин. И именно така започва историята за принудата...

Това е най-най-най-любимият ми сериал въобще! Истината е, че изключително много се радвам, че го гледах. Отвори ми очите по отношение на съдбата на масите или както не ни е удобно да го представяме - представлението на кукловодите. Това е история за руската мафия през 90-те години на XXв. - времето на Прехода. Една истинска картина на принудата, в която човек се отказва от себе си, за да живее. И открива истиността на приятелството и любовта. 

⥹⥻

Четвърти дял

Проекти за следващата 2020г.

1. Да усъвършенствам снимките, които правя за публикациите си

2. Да използвам блога си, за да ви запозная накратко с населените места, които обитавам

3. Да развия дейността на блога си и в останалите социални мрежи

_____________________________________________

Постарах се публикацията да бъде кратка и мисля, че от своя страна го постигнах. Но това е цяла една година! Надявам се да не съм ви отегчила безкрайно много и обърнете внимание на книгите и сериалите, които съм посочила. Определено няма да загубите.

С пожелание за една по-успешна 2020г., 

Гергана