Причината да създам серия публикации, посветени на социалистическия реализъм #7

José Clemente Orozco The Subway 1928

    Започнах тази кратка тема в блога си с ясната идея, че е изключително низвергната в нашето съвремие. Не само това, но и се отрича цял един период от историята. Умишлено се заличават късчета памет - паметници, документи, изкуство - с оправданието, че всичко е плод на една политическа машина, всичко е ръководено от един диктатор и няма значение дали е Ленин, Сталин, Тито и прочие. Дали едно време е било по-добре или по-зле, това не знам. Колкото повече човек чете и се информира, толкова по-добре разбира, че няма нищо зад понятията ,,добро" и ,,зло". Всичко е било и е и ние не трябва да го забравяме - в противен случай сме обречени да се въртим в един омагьосан кръг. 

    Няма идеални хора, няма съвършени политически режими, няма и една правилна форма изкуство. Няма оправдание за насилието, но то е част от човешкото ни съществуване. Ние, за огромно съжаление, поставени в условия на оцеляване, се оказваме тъкани от насилие без причина. Една птичка пролет не прави. По подобен начин едно късче лед не може да направи зима. В  този смисъл, чудовищата не се раждат, те се създават от необходимостта на времето и потребностите на масите. За да се създаде нещо по-добро днес, не трябва да забравяме уроците от своето вчера. 

    Именно с тази си мисъл се обърнах назад към времето. Причината зад създаването на тази малка серия публикации е много проста - зад социализма като проява в човешката история, зад неговата поява, видях една мечта, изразена в изкуството. Мечтата да създадеш едно светло бъдеще в своето настояще. За съжаление, обаче, от нищо нещо не може да се получи. Но идеалът като форма не трябва да се забравя. Защото той е част от нас. 

Гергана Васева

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел