Загубени в света на ,,Тревожни хора", роман на Фредрик Бакман
превод от шведски език на Любомир Гиздов
издателство Ciela
В настоящата публикация представям един от добре познатите на българския читател шведски автори - Фредрик Бакман и неговия роман Тревожни хора. Това е първият роман от Фредрик Бакман, към който посегнах. Отлагах го до степен да забравя за съществуването му, тъй като никога не изпитвам желанието да следвам тенденцията на масовия читател. Но ето, че той отново се появи в живота ми и ми се иска да споделя своето мнение за прочетеното.
ՇՉ
ФРЕДРИК БАКМАН
Роден: 2 юни 1981 г., в Стокхолм
Образование: религиозни науки (прекъснато)
Професия: шофьор, блогър, автор на статии в различни списания
Дебютен роман: ,,Човек на име Уве", 2012 г.
Други романи преведени на български език към 2024 г.: ,,Тревожни хора", ,,Бьорнстад", ,,Ние срещу всички", ,,Нещата, които синът ми трябва да знае за света", ,,Сделката на живота ти", ,,Всяка сутрин пътят към дома", ,,Брит-Мари беше тук", ,,Баба праща поздрави и се извинява", ,,Победителите"
ՇՉ
ТРЕВОЖНИ ХОРА
Не можем да променим света, а често не можем да променим дори и хората. Освен малко по малко. Така че помагаме, когато е възможно, миличък. Спасяваме тези, които можем. Даваме всичко от себе си. После се мъчим да си втълпим, че това трябва да е...достатъчно. За да можем да живеем с неуспехите си, без да се удавим
Всичко започва с една заложническа драма. Сградата е обградена от полицаи, които са принудени да се дегизират, за да спасят заложниците от опасен престъпник с пистолет. Драмата има щастлив край - обир няма и всички заложници са освободени. Но когато полицията влиза в апартамента, открива, че престъпникът е избягал.
Но това се оказва само началото. Следва серия от интервюта със заложниците, един от друг по-объркани. Един въпрос: Как е успял да се измъкне престъпникът?, виси над всички останали.
И какво, по дяволите, не им е наред на хората?
ՇՉ
МОЕТО МНЕНИЕ
Трябва да призная, че очаквах авторовият стил да е съвсем обикновен - без финес, усукани изрази и особена изисканост на изказа. В това отношение не бях разочарована, дори напротив - научих някой и друг уличен израз.
Това, което ме изненада беше начинът, по който съдбите на персонажите са вплетени една в друга. Всеки един от тях е нормално-ненормален и се опитва да се справи по свой начин с живота. Това е, струва ми се, нещото, което приковава вниманието на читателя от самото начало - начинът, по който всеки един от персонажите успява да продължи да живее въпреки болката от съществуването и липсата на смисъл, което е особено наболяла тема в наши дни. И как съдбата им е оплела нишките така, че те да се озоват на едно местопрестъпление.
Странното на тревогата е, че се мъчим да потушим хаоса с хаос. Човек, който сам се е поставил в катастрофална ситуация, рядко отстъпва. Много по-често продължава право напред, с още по-висока скорост.
Действието е абсурдно - отчаян човек се опитва да обира банка в едно безкасово общество, в Швеция, което държи своите пари в електронни сметки и карти. Богата жена търси да закупи евтин дом на връх Нова година, за да може да наблюдава един определен мост от терасата на жилището. Баща и син - полицаи, се опитват да се справят с болката от загубата на своята съпруга и съответно майка. Всеки един от тях е затворен в един кошмар и всеки търси собствен изход...
Веднъж майка ѝ прошепна завалено в ухото ѝ: „Ние сме просто сборът от преживяванията ни. Всичко друго са глупости. Така че не се тревожи, миличка, няма да ти разбият сърцето, защото си дете на разведени родители. Няма да станеш романтичка, защото децата на разведените родители не вярват във вечната любов.
Това е история за съвременния човек. Всеки, колкото и ужасно много да мразя тази генерализация, може да открие частица от себе си измежду страниците, написани от нас за нас. Това е четиво, за да знаем, че не сме сами. И може би наистина не сме, кой знае...
ДРУГИ МНЕНИЯ: Най-шантавите и симпатични ,,Тревожни хора", ,,Тревожни хора" - Фредрик Бакман, "Тревожни хора" - Фредрик Бакман (ревю)
Тревожни хора е роман на шведският автор Фредрик Бакман. Една криминална драма, изпъстрена с комедийни елементи история, която е за всеки един ужасно нормално-ненормален човек.
За теб, мен, нас.
Допадна ми лекотата на изказа, някак много естествено се случваха действията. Признавам,че накрая не изненада,но малко 😉 Забавлявах се и ми беше интересно четивото.
ОтговорИзтриване