Ревю: ,,Двор от мъгла и ярост"- Сара Дж. Маас

,,Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната.“

Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят.

↜↝

Преди да започна да представям всичко за книгата трябва да ви кажа нещо. Винаги е трудно, когато трябва да впрегна история от подобен мащаб с няколко думи. Защото, колкото и да е странно, когато започвам да пиша, картината оживява пред мен с пълна сила, с цялата мощ, която съм съзряла и усетила...

ПРЕПОРЪЧВАМ ТОВА РЕВЮ ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СА СЕ ДОКОСНАЛИ ДО ПЪРВАТА КНИГА - 
,,Двор от рози и бодли“.

↓↓↓ 

   ,,Двор от мъгла и ярост“, втората книга от поредицата определено беше едно невероятно приключение за мен. Не само, защото успях да се привържа повече към героите (въпреки че и това играе роля), но и защото успях да зърна и други аспекти от човешката душа...

   Обикнах историята. Досега не бях посягала към нещо подобно, към нещо толкова бурно и така наситено с емоции, чувства, сили... Докато четях, аз все повече и повече потъвах в историята, образите, картините и мислите все така неотменно пробиваха път към самото ми сърце. Определено това е едно приключение, което успя да си пробие път в моето съзнание.

ИСТОРИЯТА

   Да, отново прилагам картата на Притиан. Защото иначе няма как човек да си представи описания свят в книгата.

   
   След сблъсъка си с едно от най-страшните бедствия в историята на Притиан- Амаранта и след победата си в тази битка, Фейра (нашата главна героиня) се преражда в елф. Заради смелостта и доблестта, която е проявила, тя е наградена с възможността да живее отново. Но... Дали е шанс или наказание?

   Фейра, завърнала се в Двора на Пролетта, неизменно започва да страда. Защото онова, което е значело нещо за нея е безвъзвратно загубено. Новата ѝ същност се разминава коренно от познатата Фейра. Въпреки че притежава неизменно човешкото  у себе си, тя е нещо съвсем друго, някой друг.

   След завръщането си в Двора на Пролетта, Фейра и така обичния ми Тамлин трябва да се съчетаят. Това би било възможно, стига  нашата героиня да беше онова силно, човешко момиче, което неизменно обича Великия си господар. Би било възможно, стига Тамлин да я допускаше до себе си като пълноправна личност, стига да не се налагаше толкова над нея... Но Тамлин развива собственическо чувство към Фейра. Възприема я като собственост, не като част от самия себе си. И именно тук се разделят пътищата им...

Въпросът не е дали те е обичал, а колко. Твърде много. Понякога любовта е отровна.

   Установила неизменна връзка с Великия господар на Двора на Нощта- Рисанд, главната героиня се отдалечава от своето предишно аз и започва да разбира своята същност, да открива себе си...

ОПИСАНИЯТА

   Няма как да не спомена и вълнуващите описания. Това беше едната трета от онова, което всъщност ме накара да обикна до такава степен стила на Маас. Трябва да призная, че губейки човешката си същност, главната героиня губи и частица от душата, която притежаваше и с която съзираше красотата. До средата на книгата се мъчих и чаках да съзра онази неземна красота, която авторката така успешно представяше още в първите страници на първата книга. Но... Чаках и чаках. И имаше за какво. Описанията определено са нещото, което наистина ме накара да се влюбя в историята и обрисувания с перото свят.

Докато аз се заливах от смях, той свали ръце от очите си. Цялата лява страна на лицето му беше покрита със звезден прашец – все едно носеше божествена военна маска.

Вече разбирах защо не искаше да изтривам своята.

Рис заоглежда зеленеещите си ръце, а аз пристъпих към него, любувайки се на блещукащите прашинки.

Взех една от ръцете му и нарисувах звездичка върху дланта ù. Преплетох блясъка и сенките така, че накрая заприлича на една от звездите, които ни бяха уцелили.

Пръстите му обгърнаха моите и аз вдигнах поглед. Усмихваше ми се. И изглеждаше толкова невеликогосподарски с лъскавия прашец по лицето си, че и аз му отвърнах с широка усмивка.

ГЕРОИТЕ

Фейра, въпреки новия си облик, запазва своята човешка същност. Разбиране, милосърдие и безмерно страдание проличават в нейния образ. Но това е примесено и с нова, изпълваща я мощ. С неописуема сила, дарена от Великите господари, които неподозирайки какво правят, помагат за изграждането на новата същност на героинята.

Рисанд притежава неизменен чар. Нощ и мрак, преплетени в красотата на звездното небе. Тъмнина и безмерна тишина, страдание и безпрекословна любов... Любов към приятелите, към близките, към нея... Рисанд е пълен с обич, но принуден да крие същността си под жестоки маски, отнемащи частици от самия него. 

Вътрешният кръг на Рисанд

Мориган, Касиан, Амрен, Азриел... Това са герои, които просто няма как да забравя някога. Силни и безкористни, всеки толкова различен от другия и все пак- обединени от невидимата връзка на приятелството. Определено  това са едни от най-величествените образи, които съм срещала, толкова истински и в своята истинност- прекрасни...


Мориган  е героиня с неописуем чар. Изстрадала, заради своето непокорство и желание за свобода, тя не се поддава на пагубността на тъгата. Непоклатимата ѝ вяра, и надежда, желанието ѝ за свобода и волност са просто очарователни. И чувството за лекота, което понякога създаваше у мен, наистина ще остане в съзнанието ми като един особено приятен спомен.

Касиан е един от най- най прекрасните герои някога. Още с първите си думи, той успя да ме спечели. С непокорството си, веселостта и безграничния хумор... Един истински и цялостен герой.

Амрен е силна, волева жена. Образ, непоклатим и жесток. Тя овладява стихията на непознатите си сили, успява да всява страх. И все пак  страхът, който всява не я определя. Амрен е персонаж, който наистина заслужава особено внимание.

Азриел е последен, защото сърцето ми се къса, когато трябва да го описвам. Той определено е най-близък до мен. С неговите сенки, мълчалива същност и тъга... С неговите чувства, честността, почтеността... Азриел е наистина близък до сърцето ми, част от моята същност.

Дворът на Пролетта

Тамлин e eдин от любимите ми герои. Въпреки всичко или пък може би точно поради това всичко. Колкото и да ми се иска да го мразя и отблъсна, аз го разбирам. Още в първата книга, първите му думи ме заплениха и оставиха без дъх. Разбирам чудовището в неговия образ, разбирам неговото страдание и неговите чувства. Не ги приемам, не ги оправдавам, а ги разбирам. Може би именно това ме доближава до образа му.

Люсиен  просто няма как да не го спомена. Приятелят, вечният и неизменен приятел на Тамлин. С него във всичко, непоклатим, силен... Въпреки че се огъва пред Тамлин и позволява несправедливостта на приятеля му да вземе връх. Определено човек трябва да се запознае с книгата, за да разбере какво имам предвид.

И други

Неста и Илейн, сестрите на Фейра, позволили тя да се мъчи и страда, да изхранва семейството си без помощ...

Илейн е нежна, невероятно красива и жизнена. Тя е цвета в семейството, галеничето на съдбата. Онази, за която всеки един дава всичко. За да не се пречупи. За да не се изгуби нежността ѝ в коварния свят.

Неста е борбена натура. Яд, омраза, гняв... но това са само нейни маски. Под горните пластове защита, читателят може да се докосне до красотата на нейния образ.

***

Обърнете внимание на Таркуин, ако четете книгата. 

ДВОЙКИТЕ, КОИТО ВИДЯХ И УСЕТИХ. ТЕЗИ, КОИТО БИХ ИСКАЛА ДА СЕ ОФОРМЯТ В ПОСЛЕДНАТА КНИГА.

1. Фейра и Рисанд

Невероятна, изумителна, уникална двойка! Те са началото, средата и края! Другар и другарка, определени от съдбата. В тях читателя може да прозре истинската красота.

2.  Неста и Касиан

Силни и волеви образи, които бих искала наистина, ама наистина да се свържат. Те са невероятни в своето упорство. Инатливи, непокорни... Биха били просто... неописуеми заедно!

3. Мориган и Азриел

Наистина бих искала да бъдат заедно. Искам да ги ,,видя" щастливи, цели... Смятам, че и двамата заслужават щастие и определено биха могли да го намерят един в друг.

4. Илейн и Люсиен

Определено бих желала да усетя сблъсъка между огнената сила на есента в лицето на Люсиен и невероятната нежност на Илейн. Смятам, че те биха били прекрасна двойка.

,,Двор от мъгла и ярост" е втората книга от поредицата. Едно невероятно приключение и една неописуема емоция. Същност, която не може да бъде изразена, а трябва да бъде почувствана. Препоръчвам я с две ръце на всички ви.