Ревю: ,,Железният изпит“- Холи Блек&Касандра Клеър

ПРИЯТЕЛИ И ВРАГОВЕ

ОПАСНОСТИ И МАГИИ

ОГЪН И СМЪРТ

Повечето деца са готови на всичко, за да изкарат Железния изпит.

Но не и Калъм Хънт. Той иска да го скъсат. През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.

Сега Магистериума го очаква- място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които стоят пред него...

↻↺

Преди всичко останало бих искала да благодаря на Габриела Николова за предоставената чрез  GIVEAWAY- а възможност. Истинска радост бе за мен да се докосна до ,,Железният изпит“ и то по този начин. Радвам се, че имах щастието да прочета книгата. Благодаря ти, Габи! 

↓↓↓

Огънят гори, водата тече,

въздухът навява, земята сковава.

Хаосът поглъща.

  

,,Железният изпит“ е първата книга от поредицата ,,Магистериум“, дело  на Холи Блек и Касандра Клеър. 

За мен ,,Железният изпит“ се оказа едно невероятно приключение! Чете се с лекота, а самата история крие своите тайни. Магията е преплетена с жестокост, а всичко това е обвито в мистерия. Нишката на историята... бе забавно да я проследя.

И все пак изпитвам нуждата да ви споделя нещо- сюжетът на книгата ми се стори доста познат. Поредицата ,,Хари Потър“ често изплуваше  в съзнанието ми, а съпоставките и преплитането, което несъзнателно правех, бе направо болезнено за мен. И все пак, въпреки че основното се движеше в стил Потър, видях и доста разлики. Докато в ,,Хари Потър“ злото е само зло, а доброто-добро, то в ,,Железният изпит“ преплитането привлича четящия като пеперуда...

🔃

И нека най-после започна по същество. Определено това за мен се оказа едно от най-леките четива. Стилът на писане бих могла да го сравня с намазването на филийка хляб с маргарин. Бавно и нежно се разстилаше пред мен, не досаждаше и искреността на мислите ме забавляваше. Книгата определено представя магията, но и крие такава в себе си...

,,Понякога най-добрият път не е най-бързият."

   

Да поговоря малко за героите. Отново- с лекота представени. Дори отрицателното има своя смисъл. Едно от нещата, които ми харесаха в книгата бе именно това. Въпреки че си мислех ,,Този е отвратителен!“, ,,Ето го и Злото...“ авторките на няколко пъти показаха, че и Злото има своите причини и не винаги е такова, каквото изглежда. Без значение от ролята на отделния герой, смятам, че авторките като цяло са се справили умело с изграждането на образите.

Килиън е момчето което не иска да стъпва в Магистериума. Момчето, с най-лоши резултати и безпогрешен сарказъм. Дванадесет годишен и куц, с неестествено сиви очи, влизащи в противовес на същността му. Безпогрешен в това да дразни околните, той неизменно остава мил и внимателен, умен (въпреки липсата на успех в училищните начинания) и изключително състрадателен. Страхотен образ именно заради всичко, което побира в себе си...

Тамара е невероятен образ. Най-добрата приятелка на Кал.  Интелигентна и твърда, принудена от родителите си винаги да е на ниво. Тя не е характерното безгрижно момиче. Тамара има желанието да се докаже, да накара родителите си да се гордеят, да не ги посрамва. И все пак не забравя себе си. Тя е силна и готова да помогне на приятелите си.

Аарън  е  най-добрият приятел на Килиън и Тамара. Мил и общителен, той винаги е насреща. Момчето, което е харесвано от всички. А и има защо. Въпреки трудностите, през които е преминал, Аарън има борбен дух и неизменно желание да помогне. Въпреки че е сирак не позволява на живота да го смаже. Вижда надеждата и доброто. Прекрасен герой! 

***

Отношенията на тримата приятели са наистина сгряващи душата. Близостта и готовността да се жертват едни за други- редки, затова и безценни.

,,-Защо трябва да си толкова проклет?- попита той.

- Защото ти си прекалено добър- отговори искрено Кал,- затова трябва да бъда проклет и за двама ни."

Второстепенните герои определено са представени съвсем бегло, но според мен- напълно достатъчно. Лошотията и добротата им се отразяват, а и именно чрез тях читателя вижда цялостната картина.

АКО СЕ НАУЧИШ ДА ЛЕТИШ, ОБАДИ СЕ ЕДИН ГЛАС В ПОДСЪЗНАНИЕТО МУ, НЯМА ДА ИМА ЗНАЧЕНИЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ТИЧАШ.

,,Железният изпит“ от Холи Блек&Касандра Клеър определено е книга, която ми хареса. Едно от най-леките четива, на които съм попадала. Смятам, обаче че тази книга има една определена възрастова граница от 8-12 години. В мен остана чувството за нещо изпуснато между редовете и не усетено, което смятам, че се дължи на възрастта ми. И все пак това определено е четиво, което ми хареса.