Ревю: ,,Всичко, всичко"- Никола Юн


Бестселър №1 на "Ню Йорк Таймс".
Преведена на над 30 езика!

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко - аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнадесет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям... Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.



,,Най-големият риск е изобщо да не поемаш такъв."

Днес съм тук, за да ви представя едно наистина интересно четиво. Да, вече ви е станало ясно за какво иде реч. Ще ви говоря за ,,Всичко, всичко" от Никола Юн, един неимоверно нормално-ненормално различен свят. Сигурно току-що прочетеното не ви каза абсолютно нищо?! Е, сега ще се опитам да ви представя нещата по наистина достъпен начин.

,,Всичко, всичко" е най-лекото четиво, до което някога съм се докосвала. Наистина. През цялото време имах чувството, че чета и се нося по повърхността на нещо, с което до този момент не съм се сблъсквала. Тази книга ми дойде като свеж полъх, като една неимоверно прекрасна и освежаваща глътка чист въздух. Онези от вас, които са я чели, знаят за какво говоря. А за онези, които не са я чели, ще опитам да представя нещата ясно (тъй като повечето неща от мен май излизат доста неясни, не нарочно). И сега нека започна вече.


↰↳

СЮЖЕТЪТ

Сюжетът се разгръща пред читателя през погледа на болното от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД) момиче Маделин Уитиър. Разказът се води от 1 л. ед.ч., сег. вр. Мад е принудена от болестта си да не излиза навън и както често казва ,,Просто да стоя в своя балон.". Главната героиня е лишена от възможността да изучи света и да види нещата като всички нас. И докато ние, обикновените хора, приемаме света за даденост, то Мад го вижда като едно невероятно място, което никога няма да може да види истински...
Главната героиня е на 18 години, превратна възраст. Децата на нейната възраст започват да се отделят от семействата си, да живеят самостоятелно и сами да понасят последствията от постъпките си. А Маделин е приклещена от своята болест между четири стени, знаейки, че никога няма да има възможността да види света и да се почувства НОРМАЛНА.
Мад има строго установено ежедневие, неминуема последица от състоянието ѝ (да, всичко е свързано с болестта ѝ). И въпреки неимоверно еднообразния си живот, Маделин успява да види красотата и да се чувства доволна от това, което има. Така е, докато отсреща не се нанася момчето, преобръщащо света ѝ на 180°, момчето, което ѝ показва, че може да бъде истински ЩАСТЛИВА...


ГЕРОИТЕ

Така и така съм започнала. Поне да ви представя нещата, както подобава. Ще ви представя героите, които имат най-голямо значение за развитието на историята и един ,,допълнителен“, който особено много ме впечатли. Надявам се да нямате нищо против.


Маделин (Мад) е 18 годишно момиче, приклещено от болестта си. Тя не може да си позволи да бъде нормална. Именно това, че тя не се вписва в стереотипа, я прави такава, каквато е. Мади оценява всяка възможност, която има и истински се радва на малките неща. Тя е борбена, душевно силна личност и пълна със мисли, емоции и вълнения.

,,Освен това се опитвам да не искам неща, които не мога да имам..."




Оливър (Оли) е момчето ВСИЧКО, ВСИЧКО. Той е силен във всеки възможен аспект, в който човек може да си го представи. Забавен, красив и просто прекрасен. Понякога Оли е доста нескромен, но може да бъде и сериозен, когато пожелае. Теориите, които оформя и представя за света, хората и живота, карат читателя да се замисли и да търси отговори за самия себе си. А пък шеговитите отговори на Оли, както и загрижеността му за сестра му и майка му, изцяло пленяват съзнанието на читателя.



,,-Раждаш се. Мятат те на това щуро приспособление, наречено живот, което се върти ли, върти в кръг.
-В тази теория хората са куфари, така ли?
-Да.
-Продължавай.
-Понякога изпадаш прекалено рано. Понякога си толкова повреден от другите куфари, стоварили се върху теб, че вече не действаш както трябва. Понякога те изгубват или те забравят и ти оставаш да се  въртиш до безкрай.
- Ами онези, които си ги вземат?
-Те са обречени да водят най-обикновен живот в някой дрешник."




Полин Уитиър (майката на Мад) е грижовна и отговорна. Тя е изпълнена с мъка, жена, която се опитва да предпази детето си на всяка цена. Добра и както често се налага на родителите- строга, тя е въплъщение на грижовността, която всеки родител притежава.

,,Трябваше да те защитя."




Карла е жената, която следи състоянието на Маделин по 8 часа на ден. Тя работи от 15 години в семейството и се е превърнала в част от него. Карла е неимоверно добра, грижовна и показваща на Мад, че живот има и състоянието ѝ може и да го нарушава, но не го отнема изцяло.


,,- Бъди храбра. Не забравяй, животът е дар."



    ***

Зак (Закария) e приятел на Оли, който много ме заинтригува. Той се появява към края на романа и образът му наистина е интересен. Зак е момче, което иска да сбъдне мечтите си. Родителите му, обаче  възприемат неговите мечти само за фаза и желаят да го вкарат в неописуемата си схема. Иска ми се да кажа и повече, но ми се струва, че и това си е голям спойлер. Затова и... Спирам.

,,Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат."



↩↪
Книгата е наистина уникална. Важно е да кажа, че е вдъхновена и направена по образец на ,,Малкият принц". Изданието е чудесно оформено, а изображенията ме върнаха към чудната история на Малкият принц. Смятам, че изображенията играят особена роля в книгата.



Нещо повече...

Бих искала да ви споделя нещо. Четивото е често коментирано и аз не проявявах особено желание да го прочета. Така беше, докато не  изгледах трейлъра на филма, който ме накара просто да открия книгата и да я прочета. И аз лично не съжалявам. С нетърпение очаквам филма по кината, защото именно той се оказа истинския и последен тласък за мен. 



,,Всичко, всичко" е книга, която носи по повърхността. Това е книга, която представя свят, в който онова, което за нас е даденост, е копнеж. С всяка страница предизвиква желание и мисъл от страна на четящия, кара човек да се замисли и да оцени това, което има... Това е точното четиво за Вас, ако имате желанието да видите надежда, дори и в най-трудните моменти. Любов и щастие- дори в най-мрачните времена.Определено препоръчвам книгата.

Коментари

  1. Страхотно ревю, Гери!^^ Много се радвам, че книгата ти е харесала! Ревюто ти ми припомни какво изпитвах докато я четях, наистина много прекрасна и очарователна история. Макар и краят на книгата да беше щастлив, просто нямаше как да не пробуди толкова емоции в мен (и нямаше как да не се разплача):D Надявам се филма да не бъде много променен и да се придържа към историята в книгата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм успяла да те върна малко назад. Аз не плаках, но определено се смеех благодарение на Оли. Толкова забавен герой никога, ама наистина никога не бях срещала до сега. Наистина... Смях и много емоции предизвика в мен, а самата история и края... Останах просто доволна от проетеното. Радвам се, че послушах и теб, та я започнах на момента, в противен случай сигурно още щях да се чудя дали да я чета. Благодаря ти! :)

      П.П. Искрено се надявам филмът наистина да е направен по книгата и дори да я надмине (ако това е възможно). ^^

      Изтриване
  2. Книгата от много време е в TBR листа ми. След толкова много положителни коментари се радвам, че и ти си изразила положително мнение за книгата, защото това ме мотивира да я прочета още повече! :) От доста време и се каня, така че в най-скоро време ще я прочета. Дано успее да заинтригува и мен така, както успя да завладее почти всеки читател, който е изказвал мнение за нея.
    Иначе ревюто е страхотно. Хареса ми това, че е подробно, а цитатите.. са повече от завладяващи! :) Благодаря ти за възможността да прочета този прекрасен пост и главно за мотивацията да прочета книгата по-скоро! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А аз ти благодаря за времето, което си отделил да прочетеш ревюто ми. Книгата е наистина добра и аз поне смятам, че си струва прочита. Надявам се в най-скоро време да я прочетеш и да споделиш мнението си. :)

      Изтриване
  3. Така и така съм намерила малко време за постовете ти, нека да продължа... Книгата я прочетох за общо няколко часа. Започнах я, докато четях "Двор от мъгла к ярост", тъй като покрай многото домашни и малкото останало свободно време, дейстието в книгата ми се забави и изгубих интерес или просто настъпи отново онзи момент, в който не ми беше до четене. Мразя да става така, но... Все пак реших, че е заради самата книга-тухла :D и реших да прочета ей така за измежду другото "Всичко всичко". Въпреки че наистина беше една доста приятна и увлекателна история, тя ме накара и да се замисля за много неща. Както знаеш в нея са засегнати и доста важни и житейски проблеми. Това я прави и книга, която си заслужава да се прочете! Първоначално си помислих, че ще е от сорта на "Вината в нашите звезди", но определено вече мога да кажа, че единственото допирно е болестта. Не, че Вината не ми хареса като замисъл. Мислех, че "ефектът на книгата" както си го наричам аз -
    когато прочетеш някоя хубава книга и цялата история, героите и случките, които си преживял с тях не излизат от главата ти, ще отмине доста бързо с тази история, понеже всички я определяха като леко четиво. Не казвам, че не е, но за мен тази книга придоби доста по-важен смисъл. Мога само да кажа още, че всичко от нея още ми е в главата, ревах, докато четях, рева и сега, гледах трейлъра на филма над 20 пъти и го чакам с нетърпение. Повече за мнението ми по книгата - в следващото ми ревю, а мнението ми за твоето - прекрасно и наистина добре описващо цялата тази невероятна история. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А пък аз чак сега виждам... :)
      Радвам се, че си прочела книгата. Безспорно книгата е лека, особено ако правя сравнение между нея и другите четива. Всяка книга си има свой ефект, а това, че те е накарала да се замислиш е наистина най-доброто от времето, което си прекарала в четене. ,,Леко" що се отнася до стила, по който е написана, а и самата история. Но трябва да знаеш, че самата дума ,,леко" по никакъв начин не я подценява и не омаловажава значението, което има и смисъла, който носи. :)
      Благодаря, че си си изказала мнението и си отделила специално време за моя блог. :))

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел