Days of the week in BooksTag
Честит да ни е месец декември 2019!
След толкова много дни изпълнени с четене, писане, учене, учене, учене...реших да направя нещо по-различно. Затова и извадих тази книжна публикация таг от Инстаграм профила на блога - тук. Имайте предвид, че съм направила лек превод от английски и е възможно някъде да се е загубил смисълът на питането. Надявам се да не е. Ще ми се преди да започна същинската част на публикацията да поднеса своите благодарности на proud_bookworm_bul за това, че се сети за мен и ме отбеляза.
↬↫
Понеделник - книга, която те мързи да прочетеш
Книгата, която чета в момента - "A Tale of Two Cities" by Charles Dickens. Признавам си, че ме мързи да чета и предпочитам тези дни вместо да чета да гледам сериала ,,Бригада" (препоръчвам го от цялото си сърце и душа).
Определено половината от книгите, които съм чела. Най-прясната рана ми е ''Call Me By Your Name'' by Andre Aciman, която ме обезкости емоционално. Напълно. Също така ,,Гай-джин" от Джеймс Клавел. Да си призная - не очаквах последната да ми въздейства така. Наистина е много ценна за мен, особено истинска. А сега, когато се връщам назад, към емоциите, които съм изпитала, се чудя...колко още мъка може да понесе един човек?
Сряда - книга, която не си приключил
,,Приказка без край" от Михаел Енде - за нея закъснях. ,,Парижката Света Богородица" от Виктор Юго - за нея подраних, определено смятам да я прочета някой ден. ,,До Чикаго и назад" от Алеко Константинов - просто заспах буквално на втора страница...
,,Булевардът на лъжите" на Силвия Кристъл, защото тона нещо не може да се нарече литература. Отватително повърхностен сюжет и адски бездарен начин на писане. НЕ ЧЕТЕТЕ!
Петък - книга, която очакваш да излезе
Няма такава книга. Имам толкова много други неща, които чакат да бъдат прочетени, че не ми се мисли за тези, които предстоят.
Като всеки запален читател и аз се депресирам малко, когато вляза в богата библиотека или в книжарница. ,,Толкова малко време, а толкова много книги за четене", нали? И е истина, имам много желания. И все пак съм препрочитала книги, едва сега се замислям и то доста, спрямо времето, с което разполагам. Тези книги са мъдрост, живот, радост и болка за мен. Препрочитала съм ,,Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси, ,,Гневът и зората" от Рене Ахдие, ,,Планината Броукбек" от Ани Пру и ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс. Искрено ми се иска да препрочета и ,,Война и мир" от Лев Толстой, ,,Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл, ,,Стършел" от Етел Лилиан Войнич и ,,Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън. ,,Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир, ,,Владетелят" от Николо Макиавели, ,,Изкуството на войната" от Сун Дзъ, а определено ,,Шогун" и ,,Тай-пан" на Джеймс Клавел и определено "Call Me By Your Name" by Andre Aciman (за която искрено ми се иска да споделя повече с вас и ще го направя) са книги, които със сигурност ще препрочета някой ден.
Половината книги, които съм чела не съм искала да дочитам. Защото ми е непоносима раздялата с героите, които ми стават толкова близки, подобно на стари приятели и любими. Имало е и случаи, в които просто нещо ми се е загубило по средата. И не съм дочитала книгата. Но определено винаги във втория случай ми се иска да разбера какъв е краят на историята. Такъв е случаят с ,,Да се залови жив" от Владимир Карпов. И десетки други книги...
Надявам се публикацията ми да ви е била интересна. Имах намерение да преведа отговорите си и на английски, но не ми остана време. От своя страна оставям тага в блога отворен, тъй като напоследък все повече започнах да се съмнявам в това, че някой чете. Но това не е важно.
Желая на всички ви прекрасен остатък от лятото и не забравяйте,
че винаги има време за четене, радост и мъничко тъга...
че винаги има време за четене, радост и мъничко тъга...
Коментари
Публикуване на коментар