понеделник, 30 октомври 2017 г.

За въпросите отвъд… ,,Планината Броукбек“- Ани Пру


ПРЕДРАЗСЪДЪК ВСЕКИ ТУКА ОСТАВЕТЕ

Днес съм тук, за да разкажа на теб, читателю, една история. Някои хора биха казали за тази история, че е ,,нетипична“, други биха я нарекли ,,любовна“, а онези, които не побират в съзнанието си различието и не се примиряват  с Човека- ,,изродщина“. Но надписът, който аз слагам в началото на тази публикация важи за всеки един. Приканвам те преди да престъпиш нататък, да оставиш всяка бариера. Ако си способен, то тогава смело можеш да се гмурнеш в написаното от мен. Ако не, то моля да затвориш публикацията и просто да не я четеш.

,,Планината Броукбек“
Приклещен. 
Между Разума и Сърцето.

,,Някои чувства наистина не могат да бъдат обяздени…“

Всичко започва през лятото на 1963 година. Ани Пру представя пред погледа на читателя Енис Дел Мар и Джак Туист- двама млади мъже, твърдо решени да открият своя път в света. Докато Джак е мечтател, търсещ, искащ и чакащ нещо, което не съзнава, Енис е някак отдалечен и отдръпнат, не подозиращ за своята същност. Силата и желанието за по-добър живот ги карат да търсят начин. Така именно двамата се озовават като наемни работници за едно лято в планината Броукбек. 
Дните и нощите, прекарани заедно, горе в планината, усещането, че на пръв поглед незначителния разговор с човека до теб е от огромно значение, споделеното чувство на спокойствие… някак белязват завинаги лятото на 1963 година…
Но както винаги след сгряващото лято идва прохладната есен, носеща със себе си пустота и самота. Грижи и лъжи забулват истинското чувство. Съществуването сред Другите слага непреодолимо препятствие. Но колкото и да бъде потулвано, Чувството е там, споменът е там…
А желанието кара човека да надскочи всичко…

↶↷
Самата аз говоря за книгата след препрочит. Общо три пъти съм прочитала книгата от кора до кора и мога да кажа, че историята винаги поставя пред мен нови и нови въпроси. 

,,Ами ако..."

Книгата на Ани Пру носи не само усещане, но и особено наболели във всяко едно общество теми. За сексуалността и приемането ѝ. За различието. За принудата.
Аз съм се намирала в три етапа на Човека, като личност. Минала съм през отричането на подобен тип еднополови човешки връзки. След което преминах и през опит за приемане на нещо ,,изкривено“, както масата в обществото се опитва да наложи. Третият етап за мен бе приемането на красотата на различието в Човека и извън него. Истината е, че що се отнася до всичко, което поставя тази книга, цялата тежест в едно на вид 29 листно книжле, в момента не знам къде се намирам. Като обикновен човек, като личност, аз търся своята истина. И именно в търсенето за Човека, пред мен изкачат хиляди въпроси...

Ако същността на Човека е един особено комплексен модел и аз спокойно, според този зададен модел, мога да изкажа мнението си… то защо друг свободно да не може да изрази сексуалността си? 
Мнението различно нещо ли е от сексуалността? 
Защо мнението трябва да се мери с различно мерило от сексуалността на Човека след като Машината е събирателна на всички съставни части и при липсата на един компонент, самата Машина би била в неизправност?

,,Планината Броукбек“ задава въпроси. Авторката, с наглед обикновени и съвсем елементарни състояния, представя Големия взрив, в който се ражда всеки един. Въпросите са хиляди, а отговорът често пъти се намира в приемането.

 ,,Имаше едно зеещо пространство между това, което знаеше и това, което се опитваше да вярва, но нищо не можеше да се промени, а ако не можеш да поправиш нещо, трябва да го приемеш."

*,,Планината Броукбек" е творбата, вдъхновила режисьора Анг Лий за едноименния филм с участието на Хийт Леджър и Джейк Джиленхол.*

2 коментара:

  1. Страхотен пост! Много харесвам стила ти на писане, а темите, които засягаш са много интерес ни. На мен тази тема ми е слабост.Гледал съм само филма, но имам намерение да си купя книгата. Благодаря много!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! А що се отнася до книгата... прочети я, вярвам, че ще я обикнеш. Екранизацията е една от наистина малкото съвсем точни такива и все пак... Винаги в книгата може да се види ,,и още нещо".

      Благодаря ти, че четеш и че имаш предвид написаното!

      Изтриване

Между хилядите жестокости и болки на Войната... ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?

Аз не мога да подмина. Стискам ръката и чакам човека да се успокои, душата да напусне тялото и ръката да пусне моята. Тогава ставам и пр...