Три безсмъртни класики на три велики личности

Днес, четящи, започвам да пиша с известна доза смущение. Трябва да призная, че следващите трудове, за които съвсем бледо ще драсна по няколко реда, четох в продължение на дни, но след прочита им мислих в продължение на месеци върху съдържанието. Ще ми се просто да ви представя този великолепен сборник с три наистина ценни произведения. Днес е ден, в който се предизвиквам да ви представя три от Великите, а именно:

➵ ,,Изкуството на войната" - Сун Дзъ

➵ ,,Към себе си" - Марк Аврелий

➵ ,,Владетелят" - Николо Макиавели

➴➶

ВОЙНАТА ОБИЧА ПОБЕДАТА И НЕ ОБИЧА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА.

Сун Дзъ (544г. пр.н.е. - 496 г.пр.н.е.) е древнокитайски стратег и мислител, известен най-вече с непреходния си наръчник ,,Изкуството на войната". Неговият труд е съвкупност от последователно подредени идеи и принципи, имащи за цел да възпитат и научат четящия на стратегия. Акцентите са поставени, посредством разделянето им на отделни глави, които насочват четящия към основната идея. На пръв поглед ,,Изкуството на войната" създава впечатление на обикновен наръчник по военно дело, но факт е, че извлеченото от текста може да послужи и в ежедневните взаимоотношения с другите. Самият Сун Дзъ не просто твърди, но и доказва своите думи, прилагайки множество примери от историята на Древния свят, а и на собственото си съвремие. Не само, но и цитира известни мислители и учители, като се уповава на тяхната мъдрост. И на човека.

Да бъдеш непокорим зависи от теб; 

да бъдеш покорим зависи от врага ти.

Самата аз реших да прочета ,,Изкуството на войната", когато прецених, че имам силата да се усъвършенствам що се отнася до взаимоотношенията си с околните. И наистина, тази малка, но безценна книжка, ме научи на много, но главното е, че не другите определят пътя ни, а ние сами го изграждаме спрямо ситуацията. Именно това ни прави водещи, а не водени, в зависимост от терена и същността...

⤺⤻

НЕ ДЕЙСТВАЙ БЕЗЦЕЛНО, А ПРИ ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЙ СЪС СПРАВЕДЛИВОСТТА.

Марк Аврелий Антонин (121г. - 180г.) е римски император в периода 161г. - 180г. и философ. Той е запомнен най-вече с посвещаването си на стоицизма и с философските си записки. 

Упражнявай дори нещата, в които знаеш, че вече няма да постигнеш съвършенство.

Философското съчинение ,,Към себе си", Марк Аврелий пише по време на изтощителни кампании за защита границите на Римската империя от различни набези. Трудът на този философ напълно оправдава заглавието си. То е съставено от съкровените мисли на императора за света, живота, човека и усъвършенстването на личността. Интересното в този труд е, че създава усещането на таен дневник, а не на съчинение, предназначено за широка аудитория. Но... Едновременно с интимното усещане, в записките на Марк Аврелий проличава и безкрайна обърканост. Мислите са накъсани, понякога съвсем неясни и гледна точка на идеята. Произведението е построено не като цялостен текст, а като последователност от фрагментни, моментни мисли в пространството, които помагат на четящия да открие и нещо за себе си. Самият Марк Аврелий ,,приема" една гледна точка, след което я отхвърля. Понякога се уповава на опита на другите. Хубаво е. В края на краищата, човек е просто една хаотична Вселена, изпълнена с решителност, щастие и много тъга...

Колко хора, след като са били прославяни, са забравяни и колко от онези, които са ги прославяли, са отдавна мъртви. 

↫↬

КОЙТО ИСКА ДА БЪДЕ ДОБЪР ВЪВ ВСИЧКО СРЕД ХОРА, 

КОИТО НЕ СА ДОБРИ, СЕ ОБРИЧА НА НЕИЗБЕЖНА ГИБЕЛ.

Николо̀ Макиавѐли е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Автор е на различни произведения, сред които най-известните му трудове са съчиненията по теория на политиката - ,,Беседи върху първата декада на Тит Ливий“ и „Владетелят“. Николо̀ Макиавѐли е основател на модерната политическа наука и етика. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Именно в труда му ,,Владетелят" най-явно проличава ясната му и прецизна мисъл по отношение на човека и света. 

Мъдрият владетел трябва да действа така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него.

Тогава те ще му бъдат винаги верни.

Несъмнено това е един от най-върховните текстове, които някога съм чела. Подобно на ,,Изкуството на войната" на Сун Дзъ и тук водеща е идеята за съвършенството на властта. Не само, но самият Макиавели отправя труда си не към непознатия читател, а към Лоренцо Пиеро де Медичи, като подарък. Съветите на модерния граждански възглед на автора, привидно са отправени към властниците. В действителност, както в горепосочените трудове, и тук те са приложими на практика в съвремието. 

Хората забравят по-лесно бащината 

си смърт, отколкото бащиния си имот.

,,Владетелят" е един от малкото трудове, които са ме карали просто да стоя, да гледам в една точка и да насоча цялото си внимание към идеята да разбера същността на казаното. Самият труд е написан по изключително достъпен начин. Николо̀ Макиавѐли по един (за някои, не и за мен) безскрупулен начин успява да разкрие същността на човека, като го разглежда от всички страни, а не остава подвластен само на една гледна точка. Той успява да разкрие същността на човешката природа като разкрива човека, както като алчен и подъл, така и като добър и справедлив. Този, несъмнено гениален текст, ни учи на наистина важното, а именно - пребъдва онзи, който съумява да бъде умерен в постъпките си и предвидлив в ситуации на опасност.

Хората вредят на другите 

или от страх, или от омраза.

Любопитно... 

Термин, произлизащ от името на Николо̀ Макиавѐли- 
,,макиевализъм“, е използван по отношение провеждането 
на хитрост и двуличие в държавното управление.  

Препоръчвам точно този сборник на издателство ,,Хеликон". 

Това са произведения, които по мое мнение, всеки уважаващ себе си човек трябва да е прочел и обмислил внимателно. А определено, веднъж разберете ли смисъла им, непрекъснато ще изпитвате нуждата да се връщате отново и отново към тях.