Faith is no doubt

Ето, че дойде ред да напиша и последната публикация от проектът ,,По стъпките на Никола Вапцаров" . Много ми се иска те да останат във времето и да послужат като отправна точка към по-задълбочено изучаване на личността, революционера и твореца Никола Вапцаров, който все повече и повече се претупва в училищните програми. Може би това ме и накара да завърша с подобна публикация, която пряко се отнася само до нас и до бъдещето. Заглавието на тази публикация е пряко обвързано с едноименния роман-разследване на Марин Георгиев. И защото смятам, че той достатъчно ясно е обяснил защо е избрал именно това заглавие, ще ви предоставя неговото обяснение:  Съотношението между представата, която е създадена за Вапцаров след 9.IX, и естественияму образ ми прилича на съотношението между запазения оригинал на стихотворението му ,,Прощално" и вариантът, който се печата по първото му издание (1946г.), за което се твърди, че имало и друг оригинал, но е изгубен по време на издаването... Веднъж то...

Изображение ОГНЯРОИНТЕЛИГЕНТСКА Сънно тракат релсите във мрака. От умора ставите болят. Някой би въздъхнал: "Не очаквам..." Не! Очаквам! Чака ме светът. Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам. Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода. Продължаваме с темата Никола Вапцаров... За разлика от другите публикации от серията, последните 3 ще бъдат в малко по-свободен стил. Иначе казано - няма да привеждам толкова преки цитати, колкото в предишните части на серията. Това се отнася най-вече за публикацията, която четете в момента, тъй като тя се отнася пряко към творчеството на Никола Вапцаров. Затова и ми се иска още в самото начало да уточня някои неща, а именно: 1) Не съм професионален критик, не се изживявам като такъв и нямам желанието да бъда. 2) Със съдържанието на тази публикация целя да запозная по-широк кръг от зрители с поезията на Никола Вапцаров. 3) В тази публикация набелязвам основни акценти от творчеството на Никола Вапцаров. Надявам се т...

...и другиму тежи стотонна отговорност. Когато дойде ден, когато стане нужда, ний всичко ще разкажем  на майката история. - из ,,Илинденска"  Нямате представа колко време отлагам написването на тази публикация. Прекалено е трудно да се говори за последните години от живота на Никола Вапцаров. Не защото липсва информация (има предостатъчно в саморъчно написаните му самопризнания от март 1942г. - цели 111 страници), а защото говорим за видим процес на гниене на ,,вярата в доброто и човека" , на твореца и на самия човек. Както казва Марин Георгиев в романа-разследване ,,Третият разстрел" (глава ,,Христова възраст" ):  И все пак: какво кара един поет да захвърли перото и да препаше патрондаш, да напусне селенията на духа и слезе при масите; да буни народната душа с пример, а не със слово?  Може някому да прозвучи кощунствено, но в дъното стои творческата криза и безсилие...Започне ли да се изживява чрез поведението, дарбата или е засякла, или е пред изчерпване, или не е...