,,По стъпките на Никола Вапцаров": Огняроинтелигентска - творецът и човекът #6

Изображение

ОГНЯРОИНТЕЛИГЕНТСКА

Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
"Не очаквам..."
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода.

Продължаваме с темата Никола Вапцаров...

За разлика от другите публикации от серията, последните 3 ще бъдат в малко по-свободен стил. Иначе казано - няма да привеждам толкова преки цитати, колкото в предишните части на серията. Това се отнася най-вече за публикацията, която четете в момента, тъй като тя се отнася пряко към творчеството на Никола Вапцаров. Затова и ми се иска още в самото начало да уточня някои неща, а именно:

1) Не съм професионален критик, не се изживявам като такъв и нямам желанието да бъда.

2) Със съдържанието на тази публикация целя да запозная по-широк кръг от зрители с поезията на Никола Вапцаров.

3) В тази публикация набелязвам основни акценти от творчеството на Никола Вапцаров.

Надявам се това, което имам предвид, да е ясно и да не възникват излишни крамоли. В тази серия се опитвам да се дисоциирам от личната си привързаност/обич към творчеството на Вапцаров. Самият факт, че се заех да правя проекта си по такъв начин, мисля, е достатъчно показателен за чувствата ми към паметта за Вапцаров и неговото творчество. 

______________________________________________________

Никола Йонков, като член на Ученическия неутрален въздържателен съюз в България, е делегат на VII конгрес на съюза в Кюстендил. По повод на конгреса, този в брой 11 от 15 юни 1926г. на в. „Борба“ – излиза стихотворението „Към светли идеали!“ с подпис Н. Вапцаровъ (можете да видите оригиналния текст на снимката).

Самото стихотворение може да бъде прието и като програмнно за поезията на Вапцаров, макар и съвсем все още неосъзнато и неоформено. Затова и често пъти бива подминавано при представянето на Никола Вапцаров в училище - просто не влиза в програмата. 

Както вече споменах в предишна публикация за времето, което Вапцаров прекарва във Варненското военноморско училище в периода 1926-'32г. (прочетете повече тук), той не спира да се занимава с изкуство. Той непрекъснато е деен участник както в литературните кръжоци, така и в театралните трупи. В този период на осъзнато оформяне на твореца (нека така го нарека), в неговата поезия се забелязват опити да наподобява Пейо Яворов. Не е тайна, че Никола е имал афинитет към Яворовата поезия. 

Едно от трайно останалите в паметта на приятелите му стихотворения е с дата 28 февруари 1930г. е ,,В Кубрика" (,,Седиме тук и пушиме цигари...") с дата 28 февруари 1930г. Оригиналното заглавие, което дава Вапцаров на стиховете си е ,,Жажда". То е резултат на продължителни молби на негов приятел, който настоява да бъдат запазени спомените от работата на миноносците. Днес стихотворението може да бъде открито във Военноморския музей - Варна (тук).

Произведения на Вапцаров са издадени и в юбилейния сборник „50 години Морско училище“ през 1931 г., когато той е в V курс. Това са импресията „Спомени от миноносците“ (,,Ний дойдохме тука, за да пречистиме душите си чрез радостта и страданието, и в сърцата ни ще звучи вечно твоят ритъм, о, машина") и „Марш на випуск 1926–1932“ (текстът е на снимката).

В паметта на българина името на Никола Вапцаров е свързвано изключително само и единствено с поезията. Това е нормално, тъй като в училище се набляга най-вече на неговата поезия, но ми се струва несправедливо да не се отбележи и другото. Както вече знаем (поне тези от вас, които следят публикациите)  през 1932г. Вапцаров постъпва като стажант-механик в Търговския флот. Така през месеците април-май има възможността да пътува през Средиземно море - Цариград, Александрия, Хайфа, Кипър, т.н. По пътя води бележки под заглавието ,,Импресии от параход ,,Бургас", а на по-късен етап споделя впечатленията си и в други прозаични текстове: ,,Ключът на Суец", ,,За силно впечатлителните - вход забранен!".

След завръщането си от това пътуване, на Никола Вапцаров е възложено да напише и произнесе речта при завършването на випуска. (откъс от речта; цялата реч), която произнася на 16 юни 1932г. За тези от вас, които не са запознати и не желаят да си ,,губят" времето в четене, ще кажа, че речта нажежава страстите сред офицерските среди до такава степен, че Никола Вапцаров е принуден още следващия ден да напусне Варна. 

След завършването си през '32г. (повече информация тук) Никола Вапцаров постъпва в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново. Там е назначен за огняр в дъскорезницата. Въпреки тежката 10-12 часова работа във фабриката, той продължава да чете, да рецитира. Стреми се да огранизира театрални представления за работниците във фабриката. Този период не е особено продуктивен в творческия смисъл на думата. Това е обяснимо, тъй като в периода 1932-'34г. Вапцарови имат сериозни проблеми с Михайловисткото крило на ВМРО. През '33г. Йонко Вапцаров е отвлечен, а през следващата година Никола Вапцаров и Бойка Димитрова са принудени да се оженят.

През април 1934г. получава покана от съученика си Кольо Василев да сътрудничи в хасковския в. ,,Сирена". На 26 април в този вестник излиза и стихотворението му ,,Писмо" (,,Ти помниш ли морето и машините...") с посвещение на К. Василев с подпис Никола Боен. Вапцаров е изключително критичен към поезията си. За гореспоменатото ,,Писмо" Бойка споделя в спомените си:

,,По-късно, когато Кольо изпадаше в хумористично-философско настроение, сам се надсмиваше над някои образи...уж съм искал бунтарско да го направя, а мирише на мухъл, какво творческо безсилие - казваше той."

Вапцаров започва да пише усилено през 1935г. Така на бял свят се появява първата и единствена негова драма в три действия - ,,Вълната, която бучи" (тук). Заглавието и основното вдъхновение за създаването на текста е картината Девятый вал на Иван Айвъзовски (следващо изображение). 

Тук именно ще си позволя да вметна лично мнение, за което се надявам да ми простите, но смятам за важно. Възмутена съм от факта, че тази драма е така пренебрегвана в наше време. Обречена на обсолютна забрава, а трябва да кажа абсолютно неоснователно, тъй като тя има особено актуално звучене. Нека пренебрегнем за момент комунистическите влияния и патологии на образите представени в нея. И ето, че в нея остава на преден план Човекът и Изкуството, Материя и Идея. Та нима в образа на Андрей не може да се припознае всеки млад, бунтуващ се човек?! Определено смятам, че драмата е незаслужено подценявана и искрено се надявам поне един от вас да обърне внимание на текста. Вярвам, че Вапцаров е преди всичко гениален творец и определено вярвам в силата на неговото слово и образност. А сега смятам да продължа с представянето. 

На 4 януари 1936г. се ражда синът на  Никола Вапцаров - Йонко, кръстен на дядо си. В началото на май месец в книжната фабрика в Кочериново става експлозия като на смяна е техникът Асен Коларов, който замества Вапцаров. Но тъй като е зачислен на работа, Никола попада между уволнените техници и огняри. Това го кара да замине за София, за да търси работа, но положението в България през 1936г. е тежко. През същия период успява да издаде стихотворенията ,,Родина", ,,На Горки", ,,Зора. Събужда се града". В края на юли детето на Никола и Бойка умира внезапно, което разтърсва из основи Вапцаров. 

Следващите месеци са тежки. Постъпва на работа в мелницата на братя Бугарчеви в Индустриалния квартал на София. Там се и сприятелява с прототипа на стихотворението ,,Спомен" (,,Аз имах другар...") - огнярят Георги Василев Гетов от с. Саранци, Новоселско, който умира от туберколоза. 

Никола Вапцаров пише усилено в периода 1936-'39г., вдъхновен от Испанската гражданска война. В този период той успява да напечата статията ,,Театър и публика", части от поемата ,,Влак" (която излиза във в. ,,Железничарски подем"), ,,Епоха", ,,Пушкин" и други. През 1936г. Решава да вземе участие в конкурса на сп. ,,Летец" с въздухоплавателен сюжет. Така и се ражда ,,Романтика". Случайно през април '37г. разбира, че печели 2-ро място в конкурса и сумата от 1000лв. Печелившите са следните:

- ,,Самолети" от Н. Марангозов

- ,,Романтика" от Н. Вапцаров

- ,,Вихър" от Вл. Владимиров

През 1938г. вече успешно оформя визията на циклите, издадени по-късно в единствената му стихосбирка - ,,Моторни песни", а именно ,,Песни за една страна" и ,,Песни за човека". Същата година изнася и доклад за т.нар. социалистически реализъм. Интересното при Вапцаров в този период е, че той започва да възприема тази форма на изкуството като естествена и от изключителна важност. Той е впечатлен от съветските писатели М. Шолохов, Ал. Толстой, М. Горки и много други.

В края на 1939г., насърчен от приятели и познати, Никола Вапцаров решава да издаде своя собствена стихосбирка. Поради цензурата, на няколко пъти му се налага да променя стиховете, които да влизат в нея. Но в края на краищата, въпреки премеждията, под името Никола Йонков успява да издаде стихосбирката ,,Моторни песни" - корицата е дело на Б. Ангелушев, отпечатана от печатница Андреев и Йотов, в 1500 копия.

Интересни факти около ,,Моторни песни": 

1. ,,Вяра" е програмното стихотворение за цялата поезия на Никола Вапцаров. В спомените си (,,Летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров") Бойка Вапцарова споделя, че Никола Вапцаров пише стиховете дни преди самото издаване на стихосбирката.

2. Стихотворенията, побрани в частта ,,Песни за една страна" не са писани последователно. Така се получава, че Фернандес първо бива убит и оплакан (,,Песен на другаря", ,,Песен на жената"), а пък после споделя своите мечти (,,Сън").

3. Поради цензурата на няколко пъти Никола Вапцаров е принуждаван да изважда произведения от стихосбирката си. Така се стига до добавянето на изключително личните стихове ,,Огняроинтелигентска", които се отнасят изключително за Вапцаров, и ,,Любовна", написано за съпругата му Бойка Вапцарова (няма официално посвещение).

4. Най-близкият кръг от приятели на Никола Вапцаров са били против заглавието ,,Моторни песни" до самото издаване на стихосбирката, тъй като заглавието не е особено поетично (,,Летопис за живота и делото на Никола Вапцаров", спомени на съвременници)

5. Средствата за издаването идват от заем на Бойка Вапцарова  ,,Помогни си сам".

Съдбата на стихосбирката (тук) е изяснявана в предишна публикация, затова и смятам да не се спирам на този момент. Факт е, че Никола Вапцаров не е признат приживе като поет - нито от своите, нито от чуждите. 

След нереализираната му мечта да бъде поет сред поетите, в живота на Никола Вапцаров настъпва период на активна противодържавна дейност (за периода 1940-'42г.). В поезията на Никола Вапцаров започва да се очертава ясно агитационната линия {визирам стиховете ,,Селска хроника" (,,...един е лозунга: Терора долу! Съюз със СССР!"), ,,Война" (,,Врабчова сговорна дружина")}, както и защитна реакция от света вън (,,Не, сега не е за поезия", ,,Ще бъда стар..." - на изображението) - реакция от ужаса на Втората световна война.

Последното стихотворение, което Никола Вапцаров публикува приживе, е на 1 март 1942г. - ,,Антени". На 4 март, ок. 4 сутринта Никола Вапцаров е арестуван. Следват месеци престой първо в Дирекция на полицията до началото на април, а послев Централния Софийски затвор. През април той пише ,,Прощално", а до края на май успява да завърши ,,Борбата е безмилостно жестока". 

И в края на публикацията е редно да спомена така нареченият ,,втори разстрел" (Марин Георгиев) на Никола Вапцаров. Става въпрос за подмяната на неговите стихове в ,,Прощално" от Бойка Вапцарова. Вярвам, че на по-голямата част от вас е известно, че думата ,,неискан" бива заменена с ,,далечен". Какви са съображенията? Не е редно да се бърка в кошера на семейните драми. Вероятно има отговор на този въпрос в книгата на Бойка Вапцарова ,,Да се чете след смъртта ми...", чието прочитане лично аз съм отложила напред в бъдещето, поради невъзможност. За любопитните да прочетат един поглед върху историята, препоръчвам романа-разследване на Марин Георгиев - ,,Третият разстрел". Аз не желая да се наемам с такава непосилна задача. 

Допълнителни ресурси: 1, 2, 3, 4, 5 

ВНИМАНИЕ: В тази публикация не са набелязани всички произведения на Никола Вапцаров. Ако се интересувате от допълнителна информация - моля, потърсете в библиотеки и читалища. 

______________________________________________________

Това е шеста част от серия публикации за живота, личността, творчеството и смъртта на Никола Йонков Вапцаров. 

Информацията за тази публикация от серията е взета от специално издание по случай 80 годишнината от рождението на Никола Вапцаров, ,,Летопис за живота и творчеството му" на Бойка Вапцарова (издадено 1978г.), роман-разследване на Марин Георгиев - ,,Третият разстрел" и том със съчинения на Никола Вапцаров.

Повече информация за проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" - тук.