,,По стъпките на Никола Вапцаров": Третият разстрел - паметта на поколенията #7

Ето, че дойде ред да напиша и последната публикация от проектът ,,По стъпките на Никола Вапцаров". Много ми се иска те да останат във времето и да послужат като отправна точка към по-задълбочено изучаване на личността, революционера и твореца Никола Вапцаров, който все повече и повече се претупва в училищните програми. Може би това ме и накара да завърша с подобна публикация, която пряко се отнася само до нас и до бъдещето.

Заглавието на тази публикация е пряко обвързано с едноименния роман-разследване на Марин Георгиев. И защото смятам, че той достатъчно ясно е обяснил защо е избрал именно това заглавие, ще ви предоставя неговото обяснение: 

Съотношението между представата, която е създадена за Вапцаров след 9.IX, и естественияму образ ми прилича на съотношението между запазения оригинал на стихотворението му ,,Прощално" и вариантът, който се печата по първото му издание (1946г.), за което се твърди, че имало и друг оригинал, но е изгубен по време на издаването... Веднъж той е разстрелян на 23 юли 1942г., 21 часа в Гарнизонното стрелбище..., втори път - след 9.IX - с всяка година, с почти всеки нов спомен и статия за него. И може би този духовен разстрел е не по-малко страшен от физическия...

Идва ред и на третия разстрел на Никола Вапцаров - след 10 ноември 1989г. Но вместо да пиша на изуст, нека бегло пробягам през събитията.

Приживе Никола Йонков Вапцаров (1909г.-1942г.) не е признат като поет. Както е казано ,,нито между поетите - поет, нито между работниците - работник". На едните стилът му на писане им се чини прост, а на простия народ - сложен:

,,Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал..."

,,Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора..."

- из кореспонденция на Никола и Елена Вапцарови

После е физически разстрелян на 23 юли 1942г., оставяйки след себе си една реализирана стихосбирка - ,,Моторни песни" (1940г.) и множество чернови. За периода след '42г. се твърди от Бойка Вапцарова в ,,Летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров", че масово започва да се разпространява и чете неговата поезия - издадена и неиздадена. 

После идва заветната 1944г., смяна на политическия режим и БКП. И ето, че паметта за Никола Вапцаров се въздражда - този път като идеал за човека борец, комунист, герой на народното отечество. Започват да валят масови посмъртни признания. Най-известната е присъдена на конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949г. - за мир, като на 3 декември 1953г. по време на Втория конгрес на мира, майка му получава почетният знак на наградата и грамота. Близки и познати започват масово да издават свои спомени за личността на Никола Вапцаров - От и за Никола Вапцаров в Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС.  Родната му къща в Банско е преобразувана на къща-музей през 1952г. Къщата, в която е живял в периода 1940г.-'42г на ул. ,,Ангел Кънчев" №37, София е отворена за посетители от 1956г. 

Тези от вас, които са живели в периода преди 10 ноември, по-добре от мен знаят как е представян Вапцаров на младежта. Ние, появилите се на този свят след ноемврийския преврат, можем да съдим от вашите спомени, от литературата и от архитектурните паметници. Лично аз нямам намерението да се наемам с тази задача, целта ми не е да съдя, а да представям. 

След 10 ноември 1989г., започва процесът на демитологитизиране или още заличаване на 45 годишна история на един народ. Масово премахване от народната памет, на имена и лица - ето ни мавзолея на Георги Димитров, унищожен през 1999г., паметникът на Бузлуджа, който си гние и много други примери. В моя роден град, Дупница, най-кощунствено е, може би, премахването на паметника на Станке Димитров през 1992г. Но пък днес си имаме демократични фонтани! Моето отклонение е необходимо, за да обясни това, което всъщност се наблюдава днес. А това е параноична омраза към миналото,  неговите лозунги и личности. Най-честото определение за Никола Вапцаров, което прочетох, беше терорист. Естествено, от една крайност се отива и в другата крайност - ето ни образа на Никола Вапцаров като великомъченик. Но за да не приемате казаното от мен за чиста монета, предоставям ви връзка към публикациите в групата Какво четеш...: тук.  Тази категоризация, най-вече на творците, е неизбежна, това е естествена проява на примитивната част от човешкия мозък. Затова и не вземам много присърце подобни пристъпи на изстъпление. Само ще вметна за първия типаж хора, че в очите на османците и цяла Европа Христо Ботев, пък и не само, си е чист терорист. Това не пречи ние да го почитаме като герой, паднал в борбата за свобода и независимост на България. А за другите ще кажа, че в романа-разследване ,,Третият разстрел", където са побрани голяма част от онези 111 страници саморъчно написани самопризнания, става ясно, че Вапцаров е знаел какво върши.

Но да продължа нататък. През 2003г. част от постройките на Гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, посветен на жертвите на политическо насилие в България. 

Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов (тук и тук), Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и много други. През 2012 г. е открита възстановена паметна плоча на поета във Варна. Не успях да открия точния брой на училищата, читалищата и библиотеките на българска територия, които носят името на Никола Вапцаров, затова и не се наех да описвам всички. Но ще спомена, че през 1949г. Морското училище във Варна приема за свой патрон Никола Вапцаров от випуск 1926г., и получава названието „Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“.

Следващото е от лично естество, но няма как да не го споделя, тъй като то е може би основата, върху която изградих този проект. За мен Никола Вапцаров не е просто име и неговото творчество не е само изкуство. Неговото творчество изпълнява изцяло ролята на самото изкуство - то е моето убежище. На повечето от вас следващото ще прозвучи мелодраматично, но това не го прави по-малко истинно. 

И никога не ще забравя 

жестокия ти, груб юмрук.

- ,,Двубой"

Редовете, които виждате по-горе ме спасиха в един особено труден период от моя живот. Творчеството на Никола Вапцаров ме приюти и разбра, когато бях слаба и беззащитна. Неговите редове ми дадоха сила да продължа, когато ми се струваше непосилно и невъзможно. Това е изпълненото предопределение на твореца. Това е Никола Вапцаров за мен. А следващото е лично мое произведение, което не претендира да се нарече стихотворение, но синтезира моята представа за Вапцаров в съвремието. 

,,Третият разстрел" - Гергана Васева
- защото всички Поети са Вапцаровци

В тъмна доба преломена
лежи душата на Поета,
изгубена кат' лист под сняг,
обречена на вечен мрак.
В стиховете диша бодра вера,
но днес, в душата на Поета,
брули безпощадна хала
плодовете, раснали от идеала.

Нима това бе утрешният ден?
За туй ли падна младият класец?
Да бъде стъпкан от свой и чужд?
Не? Да бъде смлян от някой друг?

А днес от верата му диша всеки...
Но...где е тя? Где е?
В безбройните метежи, в бомбите,
в далечните моторни песни?
За верата в Човека, в идеала питам.
Изглежда, днес, обгърната е в мрак,
в блян за оня идеален свят,
роден от мъката на кръв и глад,
от мъртвата утроба на този ад.

Г Д Е  С И  Т И,  П О Е Т Е?

В себе си, в свой, в чужд?
В Тексас, в Алжир или в мен?
Навред? Но где е туй ,,навред"?
В мрака на родний чернозем?

Умрял си май, убит от блян стаен
да бъдеш приживе поет?
Да бъдеш чут, разбран?
Да бъдеш свой в опушен от заводи ад?

Поете, бил ли си изобщо (тук)?

ПРЕПОРЪЧАНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:

→ Музей Никола Вапцаров

→ От и за Никола Вапцаров в Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Това е седмата, последна част от серия публикации за живота, личността, творчеството и смъртта на Никола Йонков Вапцаров. 

Повече информация за проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" - тук.