Под знака на социалистическия реализъм - радиотеатър #4
Централна част: работнички в "Уралмаш"
Все повече и повече в нашето ежедневие търсим ,,ефективният"/,,продуктивен" начин да прекараме часовете на път или просто на почивка. Именно целта, да оползотворим максимално времето си, ни кара да слагаме слушалките и да се отдадем на звука - музика, подкаст, аудио книга.
В този смисъл не трябва да забравяме обаче античното (от съвременна гледна точка) занимание - да седнеш късно вечер и заедно със семейството да се насладиш на една въображаема картина, рисувана чрез звука...
В тази публикация реших да припомня едно забравено удоволствие от миналото, а именно радиопостановките. Да обърнем поглед няколко десетилетия назад към 3 радиопостановки в жанра на социалистическия реализъм.
1. Отмъщението на магнетофона - водевил, 1956 г.
Какво пък може да открие един писател, когато започне да записва?
Ами какво пък не?
Средата на '50-те на ХХ век
Патриция/Петрана се допитва до своя учител за съвет - как да предаде чувството, когато няма за какво да пише. Отговорът идва изненадващо прост - като започне да пише.
Дотук добре. Но какво ще да се запише? Животът е толкова скучен! Самата тя не преживява кой знае какво, затворена между училищната ограда и дома. Тогава погледът се обръща именно нататък - наблюдението се прехвърля към домашните, но тъй като чисто физически ѝ е забранено да присъства между възрастните, Патриция решава да изпозва забравената домашна джаджа - магнетофона. И то как...
Аз съм адвокат, мадам, пардон - другарко, а не мошеник, и мога само да Ви разведа и настоявам за това.
2. Три часа извън времето - радиопиеса от Цилия Лачева, 1973 г.
В младостта не мислим...не мислим...мислим...за сега...
Минало свършено, но незабравено. То гали с нежни спомени - безгрижието, любовта и звънкия смях. Нима не може да се върне назад, да отхвърли мигрената и ревматизма настрана и да изтанцува онзи неизигран валс...
Оказва се напълно възможно в света, създаден от Целия Лачева. Поне за три часа. Да се подмладиш, но да останеш заключен в своето настояще. Дали останалите могат да приемат това?
Ти и тогава си беше фантазьорка и аз правех всичко възможно, за да те превъзпитам и да те дръпна на земята...
3. Там, където отлитат щъркелите - радиопиеса от Иван Хинов, 1979 г.
Мистериозната личност на един лекар неочаквано се появява насред едно малко южноафриканско градче с първоначално намерение да не остава. По време на своето пребиваване там, се запознава с една жена, която успява да му върне желанието за обич.
Времето минава и тази личност започва да гради живот. Но сенките на миналото скоро след това започват отново да блуждаят между лекаря и неговата любима. И споменът за изоставения дом отвъд морето се пробужда...
- Винаги ли трябва да се мисли за края?
Може би, ако бях щъркел, щях да мога да се върна в земя отвъд морето, моята родина - Б Ъ Л Г А Р И Я.
Допълнителна информация: Радиотеатър на социалистическия реализъм, архив на БНР
Коментари
Публикуване на коментар