I’m a Reader TAG




TAG

Благодаря на Алекс и Викс от BookSweetLove  за предоставената възможност! Самата мисъл, че сте се сетили... значи наистина много за мен. Благодаря ви! Желая ви само успехи! 
Що се отнася до вас, останалите, които четете това, надявам се тагът да ви бъде интересен. Благодаря и на вас за времето, което сте готови да отделите и се надявам след прочита на публикацията да не го сметнете за загубено.


↖↘




1. Изберете  една  дума, която описва това да си читател?

Смятам, че всеки читател има своя дума. Дума, която описва най-добре онова, което изпитва, когато държи книга в ръка. Онова усещане, което предметът е способен да придаде на нещата...




Думата, която аз избирам е СВОБОДА. Защото четенето за мен е именно това. Свобода. От ежедневието, от проблемите, от околните, от  неразбирането и недоразуменията. Четенето освобождава съзнанието ми от всичко това. И най-вече- освобождава мен самата от заблудите и границите, които си поставям.



2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в това занимание?

Страхотно! Налага ми се пак да ви го казвам. Съжалявам-тагът е такъв.
Книгата, която беше за мен началото на всичко е ,,Конникът без глава“ от Майн Рид. Още помня как тичах в задния двор на къщата през лятото на 2012 година, за да си открадна поне 10 минути тишина и спокойствие. Помня и вълненията и трепетите, учудването и страха, които изпитах успоредно с героите.  Според мен всеки, който чете има свое такова четиво. И всеки  би разбрал. Независимо от заглавието, пътят в случая е почти един и същ.


3. Твърда или мека корица?

Зависи. Ако трябва да нося книгата на път, то със сигурност бих предпочела меката корица. Защото тези с мека корица са с една идея по леки и лесно преносими. Ако пък книгата е за моята лична библиотека, то бих предпочела твърдата корица. Защото книгите с твърди корици са много по-здрави. Затова... Няма как да отговоря  конкретно на въпроса.


 4. Как четенето промени същността ви?


Усещам как всяка книга ме изменя. Добавя нещо и същевременно отнема нещо от мен самата...
Книгите ме накараха да се вгледам в света и изостриха по някакъв начин чувствителността ми. Все повече и повече не мога да търпя празните приказки. Не понасям празнословието. Не понасям лицемерието. И... определено книгите ме научиха да разсъждавам върху видяното и чутото. Да се съсредоточавам, но същевременно да пропускам ненужното покрай себе си.


5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Нямам определена книга. Книгата, обект на вниманието ми в този момент трябва да ме накара да се чувствам комфортно. А стига наистина да ми влезе под кожата... това е лесна задача.


6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?

Баща ми. Той ми показа красотата в света на книгите. Той ми помагаше в първите ми крачки... Татко ме насочи към четивата, които ме накараха да се влюбя в това занимание. Първите заглавия, които ми препоръча бяха ,,Граф Монте Кристо“, ,,Тримата мускетари“ и ,,Черният корсар“.  Искрено съм благодарна за това, което направи тогава. Сега  вече не вървя по неговия път. Понякога и спорим относно четивата, които избирам, но определено той ми даде тласъка и ми помогна да навляза в този свят.


7. Опише идеалното си място за четене.

В къщата на баба през лятото. Часът е два на обяд. Аз съм седнала на удобния червен диван в хола на къщата. На масата, на ръка разстояние от мен, има чаша с топло какао, а току-що съм изяла и домашния, толкова любим сладолед. Вратата, която води навън е отворена, а природата е притихнала в най-топлият час на деня. А аз седя, подпряла гръб на възглавницата, ушита от баба преди повече от десетилетие и не мисля за нищо друго освен за книгата...


8. Коя книга промени начина, по който гледате на света?




Както казах по-горе- всяка книга ме променя. Всяка книга ме изгражда като същност, всяка книга добавя и отнема нещо... Всяка книга, дори и най-лошата, променя света ми. Но книгата, която има огромно влияние е ,,Война и мир“. Може би именно затова ми е и любима. 








,,След като се научиш да четеш, ще бъдеш вечно свободен." 
- Фредерик Дъглас

Благодаря за отделеното време! 


Коментари

  1. Имам желание и то огромно, да прочета "Война и Мир" или някоя друга класика, но уви все нещо ме възпира. Не знам от къде да започна! Просто отговорите ти са чудесни, на №7 и №4 си отговорила страхотно и цитата на края, нямам думи! Винаги е такова удоволствие, да чета всичко написано от теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На мнение съм, че всеки трябва да мине първо през класиката, за да стигне до модерната литература. Аз често се връщам към утвърдилите се автори като Лев и Алексей Толстой, Александър Дюма-баща, а лятото на 2016 открих Ъруин Шоу и Кен Киси.
      Аз ,,Война и мир" често я споменавам, знам. Но няма как. Това определено е най-трудната книга, които съм разгръщала, но и е с най-голяма стойност за мен. четох я в 6-ти клас и още не мога да я забравя. Историята е жива и в съзнанието ми все още е такава, все едно книгата стои пред мен и аз чета ли, чета...
      Много се радвам, че публикацията ми ти е харесала. А и това, че моите публикации доставят удоволствие... Неимоверно ме радва! Благодаря за подкрепата! :)

      Изтриване
  2. Първо искам да ти благодаря, че направи тага, беше страхотно да прочета отговорите ти! Не случайно те тагнахме. Винаги се изразяваш великолепно и е истинско удоволствие да чета нещо, написано от теб. Имаш много нестандартно мислене, но много зряло за нашата възраст. Прекрасно е всичко, което правиш, така че продължавай! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отново благодаря! За това, че сте се сетили, за милите думи... за всичко! Искрено ме радва мисълта, че по някакъв начин съм способна да накарам някого да изпита удоволствие. Пиша, каквото мисля и чувствам. Радвам се, че се харесва и възприема по някакъв начин. :)

      Изтриване
  3. Браво!!! Чудесни са и въпросите и отговорите!!!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел