,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

 

Семейство Вапцарови в Банско, 1924г.

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

- из ,,Вяра" -

Вапрцаров не е водил личен дневник. Въобще прогресивните хора още от времето на декабристите са унищожавали дневниците си, писмата, снимките, бележниците, за да не напакостят на близките си...

Но богата е мемоарната литература за Вапцаров. Във всеки спомен на близки, другари, приятели и съратници се намира по някой щрих, който разширява представата за него...

- из ,,Никола Ввапцаров. Летопис за живота и творчеството му",

Бойка Вапцарова (1978)

Произход и семейсво:

- баща: Иван/Йонко Вапцаров (род: Проданичини)

Банскалийски род. Проданичини са били вапцари (бояджии). 

Иван/Йонко Вапцаров е роден през 1881г. в Банско. Завършва II прогимназиален клас. От ранна възраст е активен борец за освобождаването на българите от Македония от османско иго. Участва в пленяването на американската мисионерка мис Стоун през 1901г. П.К. Яворов е описал Иван/Йонко Вапцаров в ,,Хайдушки копнения".

Никола Вапцаров е кръстен на дядо си. 

- майка: Елена Вапцарова (род: Везюви)

Стар род в Банско. Прадядото на Никола се занимавал с вапцарство (бояджилък) - прежда за везане, кърпи - оттам идва и името на рода ,,Везюви". 

Елена Вапцарова е родена през 1882г. в бедно земеделско семейство. Благодарение на мис Стоун, Елена учи в Американския пансион в Самоков, където завършва III клас. След това следва 2 години за протестантска проповедничка. Работи като учителка.

Никола е първородният син на Вапцарови. На 4 декември 1911г. се ражда дъщеря им Райна. А на 28 юли 1915г. се ражда и третото им дете - Борис. 

Детство и юношество на Никола Йонков Вапцаров

период: 1909г. - краят на '25г.

Никола на 4 годишна възраст заедно с баща си Йонко 

Никола Йонков Вапцаров се ражда на 24 ноември 1909г. в заможния за онова време род на Вапцарови. Той е първородният син на Йонко и Елена Вапцарови. В две лични карти на Никола Вапцаров - от '26г. и '38г. за негова рожденна дата е означен 28 декември 1909г. Същата дата той е използвал, когато е давал сведения за себе си.

Никола много рано проговори и беше много разговорлив. От малък се проявяваше като чувствително дете, правеха му впечатление много неща, които наблюдаваше. (Ел. Вапцарова)

За Йонко Вапцаров се знае, че има много близки познанства както с власт имащите по онова време, така и с голяма част от културния елит на българия. Така, поради близките си отношения с П.К. Яворов, последният винаги, когато се намира в Банско, отсяда в дома на Вапцарови. Един от случаите, когато поетът пребивава в къщата е от 1912г.

В Банско пристига поетът П.К. Яворов

През Балканската война Яворов дойде у нас, за да отидат с Йонката доброволци. Приеме го в нашата голяма, хубава одая с четирите слънчеви прозорци. А Никола, какъвто си беше общителен и любопитен, веднага се залепи за него. Яворов го погали по главата, а Никола вече като свой го запита:

- А това какво е? - показваше Никола затъкнатия на пояса на Яворов пистолет.

- Не знаеш ли? Баща ти няма ли револвер! - учуди се Яворов, защото знаеше, че Йонката не мърда без два пищова.

- Има, ама не ми ги дава да ги барам! Ти ще ми дадеш ли твоя да го разгледам?...

- Ще ти дам, ако се научиш да казваш ,,револвер"!

Никола се разгорещи. Дали този добър чичко не се шегува с него?

- Ще се науча, ще видиш! - повтаряше той и вече припкаше по стълбата да се похвали на баба си, че ще му подарят револвер, и все си повтаряше ,,леволвел", ,,леволвел".

...Войната свърши и Яворов пак мина през Банско. Никола го видя и цял засия от радост. Още не бяха се изкачили по стълбите с Йонката, Никола вече викаше:

- Чичко Яворов, чичко Яворов, аз вече знам да казвам ,,револвер".

Яворов беше уморен, но взе момченцето на коленете си и му каза:

- Повтори, да чуя, Кольо.

- Револвер, револвер - радостно възбуден повтаряше Никола с блеснали от щастие очи. (Eл. Вапцарова)

Никола от ранно детство проявява интерес към литературата. Особено много са го вълнуват Христо Ботев, Пейо Яворов, Елин Пелин, а на по-късен етап - Майн Рид, Виктор Юго, Емил Зола, Гьоте, Тургенев, Гогол...

След смъртта на Пейо Яворов, в дома на Вапцарови се появява него посмъртната му маска. Във всички квартири, в които живее Никола Вапцаров държи над леглото си черна гипсова отливка на лицето на поета.

От малък се проявява като чувствително дете, мълчалив и послушен, скромен и отзивчив. Непрекъснато чете странична литература. Той е запомнен като дете, което винаги е носело в джобовете си комати хляб. И въпреки това не са редки случаите, когато се проявява бунтарската му спрямо обществените нормативи природа. Следващият спомен е от 1916г., по време на Първата световна война, когато в Банско пребивават военнопленници:

От малък се проявяваше като чувствително дете. Правеха му впечатление много неща, които наблюдаваше.

През Европейската война, когато тук имаше сръбски пленници, той питаше баба си Милана:

- Какви са тези хора, бабо?

- Сърби, роби, синко!

- Ами защо е вързан оня човек?

- Боли го, баба!

- Ами защо не го освободят?

- Не може, синко, роб е!

- Аз ще ида да го освободя! - казваше малкият Кольо. (Ел. Вапцарова)

Същата година, на 15 септември започва да посещава училище.

Както споменах, а и е всеизвестен факт, Вапцаровият род е особено заможен за времето си и има близки връзки с много политически и културни личности, както и със самия дворец. Така, на 13 октомври 1917г. в дома на Йонко Вапцаров се решава да отседне германският император Вилхелм II, придружен от четвъртия си син Август-Вилхелм, държавния секретар на външните работи Кюлман и свита. Кайзерът подарява на Ел. Вапцарова златна брошка, украсена с диаманти, рубини и сапфир. Според хората от свитата на Фердинанд, това е най-големият подарък, който кайзерът е оставил в България.

Макар и малък и слаботелесен, Никола бе по-войнствен, смел, дързък и амбициозен в разприте ни с нашите връстници и временни ,,неприятели". Немалко белези по главата бяха материален израз на тия му качества. (Г. Чочов - Специален лист, Горна Джумая, 1947)

През заветната 1919г. неизвестно как в Банско се появява една мистериозна личност - д-р Борис Майлер, избягал след Октомврийската революция от 1917г. руски белогвардеец. Майлер, заедно със семейството си, първоначално живее в дома на Вапцарови. Тогава и Никола се запознава с него. Д-р Майлер се превръща в идеен наставник на едва 9-10 годишния Вапцаров. Той му предоставя различна руска литература, издания на Пушкин, Лермонтов, Некрасков, както и ,,революцонна" литература - ,,Стършел", ,,Спартак" и други.

Същата година в Банско се провежда първата първомайка манифестация, огранизирана от БКП. През лятото д-р Майлер възлага мисия на 9-годишния Никола - повреда на телеграфната линия. Вапцаров изпълнява задачата и я запазва в пълна тайна от роднините си.

Никола е изключително надарен. Освен, че започва да чете и уми на ранна възраст, той започва и да свири на различни музикални инструменти, един, от които, е мандолината. В своите спомени Елена Вапцарова неведнъж споменава това, а ето и пример от 1921г.:

Имах голяма  илюстрована книга ,,Фауст", която много обичах...Една вечер, когато предях край огнището, Никола донесе тази книга и внимателно я запрелиства. Той вече четеше добре, но аз знаех, че тази книга все още не е за него и не исках да им чета нищо от нея. Никола се зачете в плавните стихове и не чуваше вече нищо наоколо...

Никола се възхищаваше от всичко хубаво.Той зачете текста под картината - песента на Маргарита - на глас:

Отиде той, покоят мой,

сърце - куршум, глава без ум...

През лятото на същата 1921г., Никола Вапцаров преживява инцидент. Децата от семейство Вапцарови, заедно с д-р Майлер, отиват на излет в Пирин. При едно изкачване,  Никола Вапцаров пада в пропаст и наранява тежко главата си - остава му белег. Той е спасен от минаващ наблизо овчар.

През 1922г. Никола Вапцаров се сближава особено много с Михаил (Милче) Хаджирадонов.

Беше чудно другарство между тях. По външност те бяха съвсем различни, а и характерите им не се схождаха...Милче живееше доста далече от нас - в горната махала, но двете момчета намираха време да се видят и ако Никола имаше някаква работа, винаги я свършваше с помощта на Милче, а след това пък му отброяваше.. (Ел. Вапцарова, Спомени за моя син)

Като всяко дете на тази ранна възраст, Никола Вапцаров също е наказван. На 14 февруари, от главните книги на прогимназията в Банско, става ясно, че Никола е наказан за ,,неприлично държане спрямо съкласничките си (дърпане на плитки)." По-късно е наказан с мъмрене за невнимание.

Никола от детска възраст взема дейно участие в творчески дейности. Особено заинтригуван е от литературата и театъра. Участва в различни сказки, представления и хорове, свири на мандолина е рецитира. Откроява се е сред останалите деца със своята задълбоченост, дори ,,мечтателност".

Ученически мандолинен оркестър в Банско 1923-'24г.

(Никола Вапцаров - вторият отдясно наляво, последен ред)

Всеизвестен факт е, че по време на Септемврийските метежи от '23г. бащата на Никола - Йонко Вапцаров, взема участие в кървавото потушаване на бунтовете. Няма как това да не се е отразило по идеен и чисто емоционален начин на Никола Вапцаров. В спомен за Вапцаров, Бойка споделя:

Разгромът на септемврийското въстание се отразява тежко върху Вапцаров. С непрегоряла мъка той казваше, че никога няма да забрави прекрасните другари, загинали в борбата за свобода. С любов и мъка говореше за другаря Георги Ковачев, който, освен че бил пламенен и убеден комунист, но свирел на цигулка и пеел чудесно, тъй че всеки минувач се спирал под прозореците да го слуша. Неговите песни са вълнували много Кольо. Той казваше: ,,Когато научих за неговата смърт и за изчезването на д-р Майлер, не заплаках. Помня само, като че ли леден вятър ме облъхна и аз едва не паднах в несвяст. После като пребито куче тръгнах из полето, обзет от силното желание да разкажа някому какви прекрасни хора бяха те, какъв сърдечен и учен човек беше д-р Майлер. Необходима ми беше в момента дружбата на неговата дъщеря Рая, но семейството ѝ беше отишло някъде. Нямаше вече кой да ми дава томче със стихове на Пушкин и Лермонтов. И когато се прибрах късно у дома, паднах тежко болен.

Семейство Вапцарови с гости от Чехословакия, Банско

През следващите 2 години Никола Вапцаров продължава образованието си - първо в Банската непълна смесена гимназия, а през септември 1924г., поради избухването на епидемия от скарлатина в региона, налага му се да се премести в Разложката гимназия. Преди преместването се явява на поправителен изпит по френски език. Но не му е лесно да се приспособи към живота в Разложко. Липсва му семейството и често изминава разстоянието от Разлог до Банско пеша, заедно с двама свои приятели. 

В тези години се заражда и интереса му към машините. В спомените си Димитър Динев, Ив.Н. Копарнов и други споделят за тази негова страст. Въпреки че е физически слаб, той обича труда.

,,Един ден аз бях на полето. Дворът ни беше пълен с недосъхнало сено. Както си беше ясно, изведнъж небето се покри с гъсти черни облаци, както често става през горещите летни дни. Почна да пръска дъжд и постепенно да се усилва. Аз се сетих за сеното - щеше да го измокри дъждът и щеше да мухляса...Тичешком се отправих към градеца и запъхтяна, с последни сили отворих портата. На прага ме посрещна Никола.

- Защо така си се затърчала? Душата ти е дошла в зъбите от бързане.

- Заради сеното, Николо! Ако го накапе повече дъжд, ще изгние.

Отворих портата и зяпнах от учудване - сеното беше прибрано, а дворът грижливо изметен." (Ел. Вапцарова)

През следващата 1926г. се случват няколко изключителни неща, за които смятам, че е необходимо да се спомене. На 15 юни в бр. 11 от в. ,,Борба" е отпечатано първото стихотворение на Никола Вапцаров - ,,Към светли идеали!" (на снимката).

Другото е, че той преживява и първата си любов. Смятам, че тук е по-добре да говори самия Вапцаров (писмо до Кирана Рупова, март 1930г.):

,,Първата ми любов е от онова малко градче Мехомия (Разлог), която сърцето ми носи като вечна скръб. Бях в шести клас. Председателствувах тамошното въздържателно дружество и ,,Червения кръст". Контролната комисия имаше една ученичка от четвърти клас. Знаеха я всички под името Делка. Влюбихме се почти неусетно и всичко се разви даже без обяснения, защото беше наивна, тя беше още дете...

Но в първи курс (януари, '27г.)през коледната ваканция аз я заварих тежко болна. Слуд няколко дни тя умря. Заровихме я. На другия денмоят букет от хризантеми беше затрупан с бял сняг, както нейната любов, тя остана само нежен спомен и повече със своята чистота и невинност, нежели с любовта си..."

Всеизвестен факт е, че Никола иска да продължи образованието си с литература. Знае се и друго - баща се е наложил на сина (вероятно ,,...Йонко Вапцаров го пребива така, че Никола трябва да лежи една седмица увит в овчи кожи." - ,,Пет разказа за един разстрел"). Тук, обаче, трябва да се съглася с мнението, изразено от Марин Геогриев в романа му за Вапцаров ,,Третият разстрел", а то е следното:

,,Ако Никола толкова се е съпротивлявал на бащината воля, както искат да изкарат работата с късна дата някои негови партийни доброжелатели, той би се явил на приемните изпити формално (лично аз направо избягах, когато баща ми ме увещаваше да замина за Велико Търново и кандидатствувам във Военното училище). Но Никола Вапцаров заедно с най-добрите си приятели от Разложката гимназия се явява на изпит (види се, искал е да пренесе приятелството от Разлог и Банско във Варна, та да намали стреса при приземяването от върха на мечтата до наложителната проза на живота). Издържа го (единият изпит е по мъчителката на вси поети - математиката) и бива приет. Само той."

-из глава ,,Баща и деца"

Някои казват, че с познанствата си в двореца Йонко Вапцаров е успял да уреди сина си. Според майката решаваща роля е играла литературата. Но нима е важно как след горепосочените факти?

Никола Вапцаров е приет във Военноморското училище във Варна като ученик-доброволец на 9 август 1926г. - специалност машинист. 

И от тук насетне започва една нова глава от живота му. Затова и си позволявам да оставя тази история за другия път...

_____________________________________________________

Това е първа част от серията публикации за живота, личността, 

творчеството и смъртта на Никола Йонков Вапцаров. 

Информацията за тази първа публикация от серията е взета от специално издание по случай 80 годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Спомените на съвременниците, както и основната информация за ранното детство на Никола Вапцаров, е взета от ,,Летопис за живота и творчеството му" от Бойка Вапцарова (издадено 1978г.)

За да разберете повече информация за проекта ,,По стъпките на Никола Вапцаров" - тук.