Ревю: “Quo vadis“- Хенрик Сенкевич

„Quo Vadis” е класически роман, емблематичен за творчеството на Сенкевич. В него реконструирането на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана и е един от най-четените през XX век.

Добре дошли в моето царство!

Защо го казвам? Просто е. Историческите романи са моя територия. За жалост до сега не съм имала възможността да изкажа мнението си за някой исторически роман в блога, тъй като 2017 година за мен се изпълни и се изпълва с предизвикателства.

Днес идвам при вас с ревю и то на книга, която отлагах не с месеци, а с години! Книга, която предизвикваше моето любопитство още в самото начало на книжния ми път. Сблъсъците със заглавието бяха доста, но ето, че мигът настъпи. И за да не ви отегчавам повече започвам да пиша по същество.

↫↬

СЮЖЕТЪТ

Вечният град. Рим.  Действието в романа се развива около 64г. сл. Хр, по време управлението на  император Нерон. Авторът представя картина, чрез която разказва история. История за падението на една от най-великите империи, за разврата, загубата на ценостти, за страха и гибелното действие на самозабравата, но и за спасението, за новото начало и щастието, изградено върху любов, не върху омраза.

В началото на романа, Хенрик Сенкевич успява да вкара читателя в картината. Още с първите страници проличават огромните познания на автора за античния свят, неговите уредби, закони и принципи (доколкото може да се говори за такива)...

Всичко започва с представянето навиците на един ленив римлянин, за когото мога да кажа, че е достоен толкова за презрение от страна на читателя, толкова и за възхищение. Гай Петроний Арбитер, приближен на Нерон и познат сред римляните като милостив, но и изключително изискан. Привидно изнеженият естет Петроний, който  „превръщаше нощта в ден“ и е зает само с удоволствия, изкуство и пиршества, показва учудваща енергия и сила.

Докато този изумителен за времето си естет е зает със сутрешната си баня, негов роб съобщава, че на посещение му е дошъл младият Марк Виниций, току-що завърнал се от Мала Азия воин, роднина и най-обичния на Петроний човек на света. Виниций прави посещение на Петроний, колкото, за да го види, толкова и за да му разкрие истина, породила се в него неотдавна. Виниций, този непоколебим и решителен воин, е сломен. И то от една девойка! Зора и господарка на неговото сърце, още от първия миг девойката поражда в гърдите на воина желания и чувства... Но какви?!

Това е началото. Началото на една история, изпълнена със страст, болка, тъга, гняв, щастие и непоколебима вяра. Вяра в нещо отвъд познатото, отвъд видимото... И обич. Обич, въпреки омразата, прошка, въпреки греха...  И надежда. Надежда, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Не винаги злото побеждава доброто...

⤱

ОПОЗИЦИИ

Може да ви се стори странно, но наистина изпитвам нуждата да спомена нещо, което според мен е особено важно. Целият роман “Quo vadis“ е изграден върху опозиционни двойки. Цялото произведение е пропито с усещането за вечна борба. Борба,, която цари, както външно, така и във вътрешния свят на героите. Например на фона на вид царуващия разврат в Римската империя по времето на император Нерон, на ширещото се престъпление, се противопоставят скромността и добродетелта, които възпитава все повече разпространяващото се християнско учение. В героите пък се пораждат хиляди съмнения, които коренно променят съдбите им. Всеки ред от романа е пропит с усещането за борба. Борба на живот и смърт. И в основата на всичко това е главната опозиция, която Сенкевич съвсем ясно обрисува, а именно добро-зло.

⥊⥋

ГЕРОИ

Смятам да ви опиша пет персонажа, за които смятам, че изиграват огромна роля не само в произведението. Те повлияха и на самата мен.

Гай Петроний Арбитер е приближен на император Нерон. Както виждам аз по-горе съм го обрисувала. Но пък трябва да кажа, че освен естет, Петроний има склоност към философията. Той е ценител на красотата. Но не толкова на душевната, колкото на естетическата. Въпреки просторите, на които се разпростира неговата мисъл, читателят ясно може да види, че някои идеи и мисли за него просто са недостъпни. Чистотата на душата, милосърдието и вярата, че всеки един човек е ближен, е просто непонятна мисъл за великия патриции. Понякога Петроний с изказванията си наистина се откроява като интелигентен и прозорлив, но има и други простори, до които натурата му не му позволява да достигне. Все пак смятам, че наистина Петроний е достоен за уважение.

,,Откъде да я взема тази любов, щом не я чувствам в сърцето си?"

Марк Виниций след края на поредната война се връща в Рим. Марк е красив младеж с атлетическо телосложение и умее да спазва естетическа мярка. Читателят може да види не само природата на воина, а и същността на мъжа, изпитал истинска и една единствена любов. Виниций е образец за страстен характер. Никога досега не бях се сблъсквала с толкова емоции, мисли и вълнения, побрани само в един герой. Той може да бъде толкова жесток в гнева си, колкото мил в обичта си. Определено симпатизирам на Виниций, който породи в мен всяка възможна емоция. От гняв до истинска привързаност...

,,Постъпките му бяха лоши, но причина за тях бе пак любовта. "

Лигия /Калина/ е заложница, взета от лигийския крал, който е баща ѝ, години преди началото на самото действие. Девойка,  божествена в своята детска чистота и простота. Тя е надарена с неземна красота. Не само естетическа, но и душевна. Смятам, че Лигия би могла да спечели сърцата на всички читатели със своята искреност и истинска вяра.

,, В лицето на Помпония, на стария Авъл, на момчето и на Лигия имаше нещо, което той не беше виждал по лицата на другите, обкръжаващите го всеки ден или по-право всяка нощ: имаше някаква светлина, някакво умиротворение и някаква яснота, а тя струеше от живота на всички тук. И с известно учудване той си помисли, че все пак съществува красота и прелест, които той, вечно търсещият красота и наслада, не бе вкусил.“

*

Нерон, императорът на Римската империя, е достоен за презрение и насмешки герой. Определено през цялото време личеше, че самият автор цели да постави Нерон като лице на царящото зло. В романа Нерон е представен като шут. Наистина той може да служи за образец на шутовщината и същевременно той е и лице на кръвожадността на Рим по това време. Герой, актьор и писател, той всъщност е карикатура на цялата епоха.

,,И изразът на лицето му започна да се мени. Той не се трогна от гибелта на родния си град, а се упои и трогна от патоса на собствените си думи до такава степен, че неочаквано изпусна със звън лютнята в нозете си и като се загърна в сирмата, остана като вкаменен, подобен на една от статуите на Ниобидите, които красяха двора на Палатина.“

**

Хилон Хилонид е беден философ, толкова хитър, колкото и лицемерен. Достоен за гнева на четящия, за презрение и истинска омраза. Не ми се ще да казвам нищо друго, освен едно. Именно чрез неговия образ четящия може да види промяната в човека и да изпита силата на прошката.

,, — Философ съм, господарю, а един философ не може да бъде алчен за печалба, особено за такава, каквато ти великодушно обещаваш.“

⟳

Моето мнение

Явно е, че много изписах, но има още много да се пише. Не мисля, че пролича моето мнение за романа, затова и го отделям.

“Quo vadis“ е роман, който ме преведе през деветте кръга на ада. Не съжалявам, че чак сега прочетох книгата, тъй като тя дойде като начин да затвърдя знанията, които придобих в 9-ти клас. За мен беше истинско удоволствие. Изпитах всяка една емоция, която човек може да изпита. Героите и обстановката са чудесно изградени. Картината истински оживя не само в съзнанието ми, но и в сърцето ми. Трябва да призная, че в някои моменти ситуациите ми се струваха достойни за присмех и изкуствени. Някак... имаше ситуации, които просто не можех да си представя реално. Преувеличения, които за жалост, достигаха висотите на пародията. Но пък в същия момент достойното поведение на героите изкупваше преувеличенията и задържането на кулминационните моменти от страна на автора.

Обикнах романа. Искрено се радвам, че го прочетох и се докоснах до тази прекрасна в своята грозота обстановка.

“Quo vadis“  от Хенрик Сенкевич е роман основан на непрекъснатата борба на доброто и злото. Преплитането на греха и чистотата, красотата и грозотата, както и всяка една емоция, успяват да вплетат въображението на читателя в тази битка. Романът изпепелява гнева и сред гнева ражда любов. 

Източници: 2, 3, 4, 5, 6