Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча


Може да ви се стори объркващо, че правя една публикация за две книги. Да, малко е объркващо. Но истината е, че аз не смятам, че мога да разделя тези книги. Защото двете са неразривно свързани части от един живот. И любов.


РЕВЮ: ,,Три метра над небето“-Федерико Моча




„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.





Любов е, когато почувстваш, че летиш. Чувството, което ти подсказва, че човекът до теб е онази частица, която цял живот си търсил. Онази, която допълва картината, наречена живот. Любов е, когато мисълта за човека до теб те завладее изцяло. Желанието да споделиш всичко с другия. Защото осъзнаваш, че всичко е любов...

,,Три метра над небето“ от италианския писател Федерико Моча е книга, причислена към любовния и YA жанр. Това е история, обединяваща хиляди емоции. Разказ за два бурни характера, два напълно различни живота и една любов.


↶↷
ИСТОРИЯТА

Стефано Манчини е главният герой в романа. Невероятно красив и лош, той определено е мечтата на всяко момиче. И кошмарът на всеки мъж. Той е последователен, именно затова и получава прякора си -Степ. Всяко негово действие е подтиквано от първичност, която се е превърнала в част от неговата личност. Степ е деветнадесет годишен побойник, състезаващ се с мотоциклети и известен колекционер на жалби в полицията. Той живее сред разврат, хиляди момичета, които може да има и безкрайно нехайство за живота. Изживява мига! Но нека имаме предвид, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... Всеки носи багажа си, а определено Степ не е изключение.

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

След поредния гуляй Степ се сблъсква съвсем случайно със своята пълна противоположност в лицето на невероятно красивата ученичка Баби. Девойката е от богато семейство, невинна и нежна или иначе казано- няма нищо общо със Степ. Съдбата сблъсква тези два характера и то не случайно. Защото след този сблъсък, след онова чувство, нещата никога няма да бъдат същите...

,,От този ден сякаш нещо завинаги се пропука. Започнаха да се чуват все по-рядко, пък и вече нямаше какво да си кажат. Може би защото подобна проява на слабост е последното, за което човек би желал да си спомня. Или защото винаги мислим, че нашата скръб е най-силна и никой не е в състояние да я разбере. Никой не може да обича така, както обичаме ние, никой не може да страда така, както страдаме ние.“

⥌⥍
Трябва да призная, че книгата на Федерико Моча се яви като глъдка свеж въздух. Няма да ви лъжа. Начинът, по който е написана е меко казано просташки, глуповат и на моменти-изключително изнервящ и смешен. Описанията... няма какво да се коментират, тъй като те липсват. Диалозите между героите са написани в разговорна реч. Цветисти изрази не липсват. Разказът на историята е от трето лице, което улеснява до известна степен съвсем бегло представените обстановки. Може би именно затова книгата успя да ме спечели. Толкова е различна от повечето. Някак печели не с това, което показва, а с това, което кара да изпиташ... А мен поне ме накара да се смея. От сърце.

Ако търсите високо интелектуални разговори, прочувствени теми и философски разсъждения, то по-добре не посягайте към книгата. Но ако търсите изживяване, трепет и живот на бързи обороти, то определено това е книгата за вас.
И знайте едно. Историята ще ви покаже висините. Ще стигнете ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Но ако наистина се докоснете до историята, ще усетите и болка. Затова и бъдете готови...



РЕВЮ: ,,Искам те“-Федерико Моча

След две години в Ню Йорк, Степ се завръща отново в Рим. Споменът за Баби и миговете, когато двамата се носеха "три метра над небето", още е жив. Но колкото и да е вълнуваща една любовна история, някои страници трябва да се затворят завинаги, защото понякога магиите губят силата си. На тяхно място обаче се появяват нови...
Срещата на вечния бунтар Степ с неустоимата Джин слага началото на приключения и страсти, които той не е вярвал, че може да изживее отново. Но не и с друга жена след Баби.


,,Това, което в един момент ни изглежда прекрасно, с времето се променя. А може би разбираме, че не е било така прекрасно и ако го загубим, можем да намерим нещо по-добро.“

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота след една единствена първа и неповторима любов. История за живота след нескончаемия край. За живота, борбата и радостта, въпреки болката...

,,Никога не знаеш кога и защо те връхлитат спомените. Единственото сигурно е, че рано или късно ще изплуват отново. Но аз знам какво да правя. Не трябва да се вглеждаш в тях! Когато дойдат, трябва бързо да ги отпратиш, веднага, без съжаление, без да отстъпваш. Да не си причиняваш болка.“

➴➶
ИСТОРИЯТА

Две години след раздялата с Баби, Степ решава, че е готов да се завърне у дома. Мястото пълно със спомени, градът, споделял копнежите му и приятелите, с които е делил радостите и скърбите. Но Степ вече не е момчето, което беше преди. Той е променен, пораснал. Болката променя неговия живот. Към по-добро...
Връщането на Степ се превръща в сензация. Той е легенда не само за познатите си, а и за онези, които никога не би познал. Побоищата и състезанията, превръщат Степ в легенда сред мъжете. Но момичетата печели с онзи надпис, написан преди толкова време...

АЗ И ТИ... ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО

Рим е вечен. Но хората не са. Обстановката е същата, но хората са различни. Нравите са променени, а онези деца, които познахме в първата книга-пораснали.
Още с кацането на самолета, около Степ витае съмнение. Усещането за нещо неизбежно, вълната от неизвестност и болка, залива главния герой. А в сенките се крие някой, за когото никой дори и не предполага...
Така е, докато Степ не се сблъсква с очарователната и различна Джиневра. Тя не е беззащитна и нежна. Джин е борбена и истинска. Това неминуемо привлича главния герой, който се впуска в нещо, което е по-истинско от всичко, което е изпитвал до сега...
↫↬

В романа ,,Искам те", продължение на ,,Три метра над небето", проличава огромно развитие. Не само в героите, обстановката и емоционалността на написаното, а и в стила на Федерико Моча. Гледните точки се сменят, което подпомага развитието на действието. Разказът се променя. В зависимост от това къде и кои са участващите лица, разказът бива или от първо, или от трето лице. За жалост, в някои от главите се сблъсках със сливане на един разказ с друг и крайно непонятна за мен промяна в гледните точки. Признавам, обаче че в случая разказа от първо лице ми се понрави, тъй като по този начин се постигна особена дълбочина на действието. Дълбочина, която не пролича в първата книга. 

,,Стига вече. Зарежи. Сложи всичко на мястото. Затвори страницата на спомените. Изпрати ги надалече, там дълбоко в душата, зад онзи ъгъл. В онази градина, където разцъфтя едно плахо цвете под сянката, а после ти донесе само болка. Сложи ги там, добре ги скрий,  моля те, където няма да причиняват мъка, където никой не ще ги види повече. Където... не ще ги видиш и ти.“

Освен промяната от гледна точка на разказа, се забелязва и особена промяна при описанията. В ,,Искам те" описания не липсват. Не са много, не са особено подробни, но са налице и засилват въздействието върху четящия.

,,Искам те" е продължение на един живот. История за началото след края и щастието, въпреки отминалата болка. Продължение, което ни учи, че да, има първа любов, но не и последна...

,,Три метра над небето" и ,,Искам те" са романи от италианския съвременен писател Федерико Моча. Това е история за първата любов и любовта въпреки болката. За втория шанс и свободата на сърцето.

ПРЕПОРЪЧВАМ РОМАНИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ И НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ИЗЖИВЕЯТ ЕДНА ИСТОРИЯ НА БЪРЗИ ОБОРОТИ!


С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

Коментари

  1. Успя да ме изненадаш Гери! Книгите са ти направили силно впечатление, вижда се. Това твое ревю май ми е най-любимото вече. Като го прочетох ми се прииска да ги препрочета. Тези книги мен със сигурност успяха да ме впечатлят, макар и първоначално да нямах големи очаквания. Благодаря ти, че ме подсети за тръпката, която носят тези две книги. ❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изключително се радвам, че те изненадах! Сама себе си изненадах, но просто не устоях на изкушението! Честно казано аз често подхождам без очаквания, така че в последствие разбирам дали наистина си струва. А тези книги определено си струват. ^^

      Изтриване
  2. Удивителна публикация, Гери, както винаги ! Несъмнено успя да повлияеш на мнението ми относно историята, тъй като преди време се опитах да я започна, но стилът на автора наистина ме отблъсна :/ Сега обаче смятам, че съм готова да й дам втори шанс и, надявам се, този път да й се насладя. Лека и книжна седмица :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мога само да се радвам и да се надявам, че доверието ти в моето мнение ще бъде оправдано, Габи! Искрено ти благодаря за подкрепата!

      Желая ти успешна седмица и много книги! :))

      Изтриване
  3. Книгите са далеч от зоната ти на комфорт, но определено са успели да те впечатлят, а и понякога се откриват доста добри попадения в този тип жанр, а тези книги според мен са определено едни от тях.
    Успя да ми припомниш колко е емоционална и хубава историята, която автора създава. Много ми хареса как представи книгите в ревюто си, което е страхотно!^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Почти всичко, което прочетох тази година е далеч от зоната ми на комфорт. Може би затова и съм особено впечатлена от писанията. Конкретно за тази история мога да кажа, че тя ме владее от години. Едва наскоро прочетох книгите и мога само да се радвам, че го направих.
      Искрено ти благодаря за коментара! ^^ Много се радвам, че успявам да върна спомените за тази история!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел