събота, 7 октомври 2017 г.

Ревю: ,,Бог и гадното копеле"- Георги Савов

АНОТАЦИЯ: 
Щастлив и безгрижен, двайсетгодишният Фипо прекарва дните си в приятно безделие. Докато гребе с пълни шепи от живота, младият мъж ненадейно открива, че може да получава сведения за бъдещето, а източникът, колкото и да е невероятно, се оказва Бог. Съвсем скоро обаче лекомислието и безразсъдството му стават причини Филип да изгуби безценната си дарба, а с нея и шанса да запази любовта си. Лутайки се в търсене на изход, той отчаяно се опитва да чуе отново Божия глас. 

Привет, четящи!
Днес се появявам при вас след особено дълга пауза. Идвам при вас, за да споделя впечатленията си за едно не особено популярно четиво. С надеждата повече хора да го забележат. Роматъ, който искам да ви представя е ,,Бог и гадното копеле". Знам, че на пръв пглед заглавието може да ви отблъсне. Обзалагам се, че голяма част от вас си казаха ,,Аз това няма да го чета!". Но четете ревюто, нали?!
Преди да започнете да четете ще ви помоля за две неща, а именно:
1. Не съдете книгата по корицата.
2. Прочетете ЦЯЛОТО МИ МНЕНИЕ.

⍖ 
ЗА КНИГАТА И АВТОРА

,,Бог и гадното копеле" от Георги Савов е книга, числяща се към съвременната българска литература. Наясно съм с отношението на една огромна част от четящите в българското общество спрямо съвременната българска литература. Нека кажем, че по-голямата част не приемат на сериозно книги, които спадат в категорията. В повечето случаи просто лепваме (понякога и аз) етикет ,,НЕ!" и не даваме шанс на произведението, да не говорим за автора. 

МОЛЯ ВСЕКИ ЧЕТЯЩ ДА СВАЛИ ТОЗИ НЕАДЕКВАТЕН ЕТИКЕТ И ДА ПОГЛЕДНЕ ЧЕТИВОТО, А НЕ ТОВА КЪДЕ СЕ ЧИСЛИ.

Колкото до автора... Георги Савов е непознат автор за съвременния читател. Самият той е избрал да се появи пред читателя с псевдоним-Савов. Романът ,,Бог и гадното копеле" е написан ,,под прикритие", но това по никакъв начин не пречи на читателя да разбере мнението на автора по отношение на редица въпроси, засегнати в историята.

А сега не е ли време да започна да представям романа?
↻↺
ИСТОРИЯТА

Всичко започва на 20 януари 1993. Е, всъщност авторът решава именно тогава да започне разказа за едно копеле. Датата е значима. Защото именно тогава един обикновен човек се превръща в... За да разберете прочетете книгата.

 ,,...ако се държах нормално, тайната щеше да остане погребана завинаги." 

Веднага след като става ясно в каква безнадеждност е попаднал героят, представен още в самото начало на романа, авторът ни връща почти 4 години назад (май, 1989), когато нещата наистина започват...
Историята е разказана от първо лице, единствено число. Действието се развива в България, София, а годината е 1989, паметна в българската модерна история. А главният герой, през чиято гледна точка се представя историята, е двайсетгодишният Филип, който се наслаждава на мига и се движи ръка за ръка с безделието. Младостта му позволява да граби с пълни шепи от живота.

,,Порочните умове мислят еднакво."

Един ден обаче нещата се променят. Безделието на Филип започва да не го определя изцяло, а самият Филип започва да вижда живота отвъд пелената на забравата. Филип се сблъсква по съвсем ненадеен начин с любовта. А любовта не идва сама. Неочаквано главният герой започва да получава странни проблясъци, които показват близкото бъдеще. А източникът им се оказва... Бог?
Но докога? 
Отговорът е, докато човекът не престъпи границата...

⤺⤻ 
МОЕТО МНЕНИЕ

Книгата ,,Бог и гадното копеле" определено не ми се появи като вече стара и особено изтъркана история. Идеята на автора ми бе интересна, но обяснението за Божия пръст ми се видя нелепо първоначално. Но пък приемайки, че под ,,Бог" ние, хората, имаме предвид всичко необяснимо в живота... То защо не? Защо да не кажем, че Божия пръст контролира виденията на Филип?
Да... фантастичният елемент е интересен. А хубавото е, че не е натрапен и поставен в центъра на всичко. Той просто идва като естествена стъпка, макар и неочаквана.

,,Явно не можеш да накараш Бог да дойде насила, както не можеш да доведеш насила радостта и смеха."

Романът на Георги Савов е лек и ненатоварващ-явява се като чудесен преход между две класики, да речем. И наистина романът в известна степен ме спечели. Особено много ме впечатли това как авторът е успял да улови типичната българска жилка. Склоността ни към далаверите, бягството ни от голяма част от проблемите, заобикалянето на закона, а и желанието на голяма част от нашето общество да напусне България и да замине отвъд границата за печалба и по-добър живот. Георги Савов е уловил цялата нелепост на българското общество и именно с това ме спечели.

  ,,- Не ти ли омръзна да си вечния бунтар?
- Не знам друг начин. Хората, които искат нещо да се промени, винаги са в опозиция."

Но няма как да си кривя душата -романът не е идеалът ми за съвършеното четиво. Нишката и ретроспекционният елемент печелят, но нуждата на автора да опрости нещата играе лоша шега. За мен персонажите, дори и главният, не са доразвити. Описанията липсват, а за един човек, който не е живял в София е трудно да се ориентира само по имената на улиците.
Да, начинът на изказ на Георги Савов е ненатрапчив, но употребата на изрази от типа на ,,Еба си майката!" мен лично ме изнерви. Думи от типа на ,,гот", ,,екстра", ,,кофти" и ,,пукаше" в едно литературно произведение стоят нелепо. Действието не става по-интересно с използването на подобни думи и изрази. За моя радост това не ме спря да дочета книгата. 

Българският съвременен роман ,,Бог и гадното копеле" на Георги Савов е интригуващо и леко четиво. Ненатрапчивото действие го прави точното четиво след един изтощителен ден. А книгата интригува още с първите редове...
Препоръчвам четивото за отмора. А и вярвам, че отвореният край би ви се харесал.


С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Между хилядите жестокости и болки на Войната... ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?

Аз не мога да подмина. Стискам ръката и чакам човека да се успокои, душата да напусне тялото и ръката да пусне моята. Тогава ставам и пр...