събота, 16 декември 2017 г.

Да изпиташ, значи да умреш. ,,Поручик Бенц“ от Димитър Димов



Всеки е запознат с архиетипа. Искаш просто да живееш живота си, чувстваш се доволен от себе си, дори щастлив в ежедневието…И изведнъж се появява Дяволът. Желание за повече, жажда, амбиция… гибелна любов.
Да, вярвам, че всеки е запознат с архиетипа. Но колко от нас са готови да погледнат в същността на ситуацията? Надявам⤱ се, след като прочетете публикацията, да пожелаете да надникнете в пастта… Но знайте, че не обещавам, че ще се измъкнете невредими от нея.
,,Понякога човек се страхува от себе си."

⤮ „Поручик Бенц /1938г./-първият роман на известния български класик Димитър Димов.

ИСТОРИЯТА
Действието в романа се развива в България, 
по време на ПСВ

Димитър Димов започва с представянето на един германски военен лекар, а именно поручик Бенц. Млад, със строго лице и здрава походка, черти, издаващи чистата му раса, Бенц мисли, че напускайки болничното заведение, той е на път да продължи сивото си ежедневие. Едни и същи хора и лица, мрачни и изпълнени с безнадеждност вследствие множеството войни... Отегчението и сивотата…царе, вихрещи се в тила на всяка армия...
,,Изразът на лицето е като предвестник на думите и мисълта."
Но както се случва обикновено, нещата се променят само в един миг. В случая на Бенц съдбовна се оказва срещата с група хора и по точно-двама мъже и една жена. Мъже, които правят всичко, за да извлекат желаното. Жена, която се оказва гибелна. Жена, поставяща началото на края… 
На сивотата. На отегчението. На живота воден до тогава.

! Ако споделя още, рискувам да включа спойлери. В случая няма да рискувам.

↫↬
ГЕРОИТЕ
За героите ще говоря общо, тъй като самият роман не се подчинява напълно на традиционната композиция- експозиция-развръзка епилог или поне не по съвсем познатия начин. Героите изграждат действието, не се подчиняват на нещо определено.
,,Любовта и гневът у мъжете са като огледало на жената, която обичат."
Всичко в романа и героите е обвързано в мистерия, забулено е и някак замъглено в яснотата си. Срещата е случайно-неслучайна, сблъсъкът е непредвиден. Някак всичко се развива пред очите на четящия, все едно погледът е замрежен от мараня. В случая- от една тайна.

Компанията, към която се присъединява Бенц е съставена основно от трима мъже и една жена. Жената носи името Елена, фройлан Петрашева, което веднага трябва да ви препрати към Троянската война. Мъжете са: братът на Елена- Петрашев, нейн особено добър приятел и германски военен-Андерсон и Хиршфогел-човекът, който може би единствен е недокоснат от обаянието на фройлан Петрашева. И Бенц, който е привлечен, но за какво…?
Мъжете и цялото действие, всичко и всички са съсредоточили поглед върху Елена. Дори и главният герой остава някак на заден план от обаянието на Елена. Всеки от познатите  на Елена разкрива нещо, всеки споделя нещо и всичко е за личността ѝ… Тя е събирателна мощ на най-чаровното, най-отровното, най-омразното, най-гибелното… най-мръсното и същевременно най-чистото в света. Тя е света и някак всичко се случва:
Светът вътре- Елена
Светът вън- Другите
И всичко е тайна, и болка, и очарование, които Бенц трябва да открие. За да види същността и причината за едно… странно познанство.

↻↺
Моето мнение

Трудно е да се обясни. До 150-та страница четох едва-едва. Обмислях да оставя романа, но същевременно нещо ме възпираше. Знаете ли… Аз винаги вярвам на интуицията си, що се отнася до книги. Беше планирано да чета романа, но не скоро. А се случи така, че не устоях на изкушението и взех ,,Поручик Бенц“ точно когато не разполагах с никакво време. Да ме питате… не мога да кажа защо.
Терзаех се и се мъчех да разбера защо всичко се върти около Елена. И тогава Бенц се отскубна за съвсем кратко от онова, що ми тежеше. И видях нещата ясно и ги разбрах. И останалата част от историята просто я погълнах. На един дъх!
Мога да кажа, че за мен романът се оказа нещо неясно /в началото/, неочаквано /по средата/, объркващо /след един определен момент/ и просто грабващо в края. Все още се опитвам да осмисля напълно постъпките на героите. В интерес на истината с по-пълнокръвни и цялостни образи не се бях сблъсквала през цялата 2017 година. Липсваше ми този вихър!

Романът ,,Поручик Бенц“ е прочит на душата. Някои казват, че се явявал като психоанализа. Аз казвам, че това е дълбочина на емоцията и мисълта, която рядко се вижда. Затова и казвам- четете!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова ...