понеделник, 28 май 2018 г.

Трагедията на старостта е във вечната младост в ,,Портретът на Дориан Грей", роман на Оскар Уайлд

Привет от мен, книгохолици!
Днес реших да споделя с вас мнението си за едно особено интригуваща картина. Виждате в заглавието, това ще да е ,,Портретът на Дориан Грей", роман на Оскар Уайлд. Тъй като самата аз не знаех дали да пиша за тази книга, преди време попитах вас, които следите моите коментари-драсканици дали бихте искали да разберете мнението ми за този роман. След като получих отвърдителен отговор на страницата на блога във фейсбук Faith is no doubt, реших да споделя с вас. И последно... Каквото и да последва да напиша, а вие да прочетете, знайте едно:
Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.
ЕДНА КАРТИНА РАЗКАЗВА...
-...Познавам ли те? Питам се, наистина ли те познавам?
Преди да отговоря на този въпрос, трябва да видя ДУШАТА ТИ.
Картина на Душата...

Дориан Грей е младеж, надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като негов близък приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, той обаче осъзнава същността на красотата. Като Нарцис Дориан се възгордява от красотата си. И си пожелава немислимото. Да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него. 

Но ето, че немислимото се превръща в реалност. Желанието му се сбъдва. Лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове на Дориан... А Дявола, в лицето на лорд Хенри, успява да укроти съзнанието на греховния и да го накара да се къпе в порока си...

Неподражаемият диалог, изпълнен с хумор и остроумие, е запазена марка на Уайлд както и основно достойнство на книгата. Не само, но и мъдростта, която изпълва книгата, приковава вниманието на читателя от началото до самия край...
⟸⟹
ОПАСНА КНИГА БЕШЕ ТАЗИ.


Месеци наред отлагах прочитането на този роман. А ако сама го бях избрала, сигурно и години щеше да чака. Истината е, обаче, че без значение от времето, в което отлагах, прочетох романа. И го харесах. Историята, сюжета, героите и цялото развитие...един грандиозен  замисъл. Един прекрасно изпълнен замисъл!
,,Портретът на Дориан Грей"... Това е роман, спрямо който човек трябва да подходи с разум, а не с чувства. Това е сигурно. Не само, но и всякакви очаквания трябва да бъдат заличени от съзнанието. Лично аз не започнах с абсолютно никакви очаквания. Бях просто погълната от разсъжденията, които породиха интереса ми още на първата страница от романа. Но пък и какви очаквания може да има човек? Нарцис. Картина. Картината попива греховете?! Хахах... Налудничаво звучи, но наистина в случая смятам, че самият роман не поражда каквито и да е очаквания. И това е хубавото.

Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. 

Освен това, че ме погълна от самото начало, тази книга породи интереса ми и с друго. Персонажите. Тук героите не са главни действуващи лица, а по-скоро кукли, играещи в Ideas in theatrum. Странно е, но аз самата се сблъсках с подобно нещо за първи път. През цялото време виждах Дориан Грей като глина в ръцете на автора, който посредством резоньорството си с образа на лорд Хенри успяваше да оформя героя по собствена воля. Връзките на главните действуващи лица в романа (Базил Холуърд - художникът, който прави портрета; лорд Хенри - отегчен аристократ и Дориан Грей-главен герой) напомнят отношенията между Мефистофел и Фауст. Някак през цялото време над мен висеше усещането за сделка с Дявола, в лицето на лорд Хенри, който има за цел да поквари Красотата, в лицето на Дориан, от която се възхищава. Същевременно прекаленото обожание от страна на Базил Холуърд спрямо Дориан също покварява Невинността... Определено си струва да се проследят тези на пръв поглед обикновени връзки в романа, които са конструирани по невероятен начин и които именно водят до падението на всичко красиво.  
Освен персонажите и цялостния замисъл, ако трябва да разгледам картината по-мащабно, забелязвам, че самият роман показва една неподвластност на желанията. Човекът тук се ръководи от жестоката си природа, не толкова от желанието. Особено поучително и стига да се замисли човек... Съвсем вярно, дори  и в нашия век. 
Наистина харесах романа и цялостното действие. Харесах идеята, заинтригувах се от мислите, промених мнението си относно картините... Що се отнася до другото, то бих могла да възприема в случая философията на принц Парадокс, а именно:
Да определиш означава да ограничиш.

,,Портретът на Дориан Грей" е картина на Човека и човешката душа. История, която пленява читателя с един на пръв поглед незабележим магнетизъм и здрава мисъл. Това е една вечна история за необходимостта на Човека, устремен към Красотата и Вечността... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Между хилядите жестокости и болки на Войната... ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?

Аз не мога да подмина. Стискам ръката и чакам човека да се успокои, душата да напусне тялото и ръката да пусне моята. Тогава ставам и пр...