петък, 29 юни 2018 г.

От двете страни на стената с ,,Коралайн", роман на Нийл Геймън


Добра среща, четящи!
Днес реших да споделя с вас мнението си за една доста често срещана в Пространството книга, а именно ,,Коралайн", роман на Нийл Геймън. Не се сърдете, в случая това е съвсем оправдано. Съвсем наскоро книгата бе преиздадена от издателска къща Бард, които спомогнаха една история да заживее отново. Но не е ли време да започвам със същината на публикацията си вече?



⇱⇲
НАЧАЛОТО НА ЕДНА ИСТОРИЯ.

Вие, хората, имате имена, защото не знаете кои сте...

Нека накратко ви разкажа за едно приказно-странно начало на една история за копчета, души и страхове. Да, става въпрос за живота на едно малко причудливо момиче на име Коралайн Джоунс и нейната неизразима скука през последните дни от лятото...

В новия просторен апартамент на семейство Джоунс има всичко на всичко...
Сини предмети - 153
Прозорци - 21
Врати - 14
От всичко, вратите са най-интересната част. Тринадесет от тях се отварят и затварят, но странно?! - четиринадесетата е заключена и не води до никъде. Е, води. До тухлена стена. Така е до деня, в който Коралайн отключва тази врата. Оказва, че тя води до друг апартамент, друг живот, досущ като нейния, но и някак различен...
Това е началото на една причудлива история за Коралайн, която отключва нещо, съществуването, на което не е могла и да предполага до този момент. И тя трябва да научи урока, както всички ни. Урокът ли? Ами той е прост.

Някои врати е по-добре да не се отварят...

Моето мнение

Пък и онова, което не виждаш, винаги е по-страшно.

Мисля, че е редно да кажа, че досега не бях чела абсолютно нищо от Нийл Геймън, въпреки че преди известно време възнамерявах да прочета тъй популярната му книга ,,Скандинавска митология". ,,Коралайн" е първата книга, която прочетох от него. И за сега предполагам, че ще е последната. 
В началото, когато започнах да чета книгата, имах странното усещане, че се явява като нов вариант на добре познатата класика ,,Алиса в страната на чудесата". Някак тунела между двете реалности и говорещия в съзнанието на Коралайн котарак ме накараха да направя тази странна препратка. Но с течение на времето и навлизане в действието, то отшумя.

Ти наистина не разбираш. Аз не искам онова, което искам. Никой не иска онова, което иска. Не и наистина. Какво забавно има в това да получаваш онова, което искаш? Просто ей така, без да означава нещо. Какво?

Странно, но очаквах повече действие. Очаквах наситеност на събитията. Мислех, че книга с подобна мистериозна анотация би могла да предизвика страх, ужас... Но изпитах само лека скука. На мнение съм, че ,,Коралайн" е книга само за деца до 11-12 годишна възраст. Е, неслучайно и много преди мен и аз самата ще напиша, че това е книга по-скоро за деца, които не са спрели да вярват в чудовището под леглото.
Сега трябва да спомена нещата, които може би доведоха до горепосочените заключения. Първо е стилът на Нийл Геймън, който на мен ми се стори леко странен. Трябваха ми около 50 страници, за да свикна с начина, по който е написан романът. Не че е тромав, а просто някак необяснимо труден за възприемане. 
След това идва и фактът, че действието се развива реално на едно и също място. В една къща,  с едни и същи лица-обитатели. Това не изисква особена фантазия. Е, идеята за паралелен на ,,реалния" свят ми се стори интересна, но в края на краищата нещо не ми достигна, за да кажа ,,Браво, това е прекрасно осъществен план!"
Злото е зло и не получава реална причина да е такова... Трети елемент, който допринесе за това да не харесам особено книгата. Не харесвам плоските замисли, що се отнася до Злото. В случая Злодея не получава причина да е такъв. Дори накрая не разбрах ЗАЩО?!, а този въпрос за мен е най-важен. 

Робърт Джордан е казал:

Мисля, че тази книга най-после ще избута 
,,Алиса в страната на чудесата" от пиедестала.

Абсурдна мисъл, но кой знае... Може би тази книга има потенциал да се нареди до тази класика. Трябва да кажа, че има моменти, които харесах. Харесах Черният безименен котарак, който от време на време сееше по някой саркастичен коментар. Харесах и някои от поуките, макар и леко натрапени, които видях в романа. Трябва да призная, че книгата има потенциал. Но и че съм на мнение, че не е за възрастни. Някои книги просто имат своето възрастово ограничение... 


ИНТЕРЕСНО...
По едноименния роман на Нийл Геймън има и анимация - 
Coraline (2009), достъпна е в мрежата.


ДРУГИ РЕВЮТА:
 ↑↓  ТУК - ревю на My books are My world
↜↝ТУК - ревю на Книжен Петър

,,Коралайн", роман на английския писател Нийл Геймън, странно навява полъх на отдавна отминали времена на тих ужас от чудовището под леглото, което те приканва. Но странно, някои демони с времето отшумяват. Затова е и по-добре споменът да е пресен, когато посягате към тази книга...

 С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Нещастието като силен вятър в ,,Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън

Понякога страдаме само защото се опитваме да си представим  какъв би бил светът, ако мечтите ни се сбъднеха... Здравейте, четящи ...