Копнежът в света на ,,Розата и камата" , роман на Рене Ахдие
Това е толкова истина, доколкото е истинска потребността да защитаваме онези, които обичаме. И аз последвах пътя на истината. Върнах се назад. Преди да прочета ,,Розата и камата", продължението на света, сътворен от Рене Ахдие, за което ще говоря днес, реших, че трябва да се върна там където оставих сърцето си за последно - насред руините на порутения палат от мрамор и камък, при едно момче, изгарящо в лъчите на величествената зора. И го направих. Препрочетох ревюто, което съм писала близо преди 2 години, препрочетох и най-любимите си моменти и онези, които бях забравила от първата книга. И видях колко заблудена съм била. Осъзнах как при първия си сблъсък с тази история съм видяла не онова, което е всъщност, а онова, което едно 15 годишно момиче е изпитвало нужда да види. Как в персонажите съм съзряла собствената си потребност от отдалечаване, отмъщение, гняв...
Това осъзнаване беше може би нещото, от което се нуждаех, за да видя отвъд собствените си заблуди този вихър от чувства, който представлява за мен ,,Гневът и зората". Този вихър, който винаги, още от първия сблъсък с тази история, е живял и ще живее с мен, в самата мен. И сега, когато мисля за края на тази история, аз не изпитвам болка или страх. Усещам единствено благодарност. И да, може да съм стигнала до нейния край, но тя винаги ще живее в моето съзнание и ще ме ръководи. Защото това не е просто история за любов и омраза, а едно откровение на човешкото сърце...
↫↬
Борбата за една зора...
,,Истинската сила не е да бъдеш независим, а да знаеш кога се нуждаеш от помощ и да имаш смелостта да я поискаш."
Насред руините на порутения палат от мрамор и камък, посред тлеещите останки на един величествен някога град, в земя изправена пред война, сърцето копнее за обич. Шахризад е принудена да изостави любовта си, в лицето на халифа на Хорасан, момчето убиец Халид. В далечното минало, когато бе водена от омраза, тя искаше да отмъсти на чудовището, убило толкова много момичета без явна причина, на отговорния за море от болка и разбити животи... Но когато разруши величествения му палат от мрамор и камък, палат, изграден от тайни, под булото на жестокостта на едно чудовище тя откри просто момче, което обича...
Принудена от обстоятелствата Шахризад се връща при семейството си, открило подслон в пустинята. Там смъртоносната жажда за мъст цели да унищожи момчето убиец, да разруши империята му, да го накаже за обичта, която е отнел... Тази сила е ръководена от първата любов на Шази - Тарик, приятел от детство и тъй отдавнашен любим...
,, - Докато не се научиш как да се освободиш от омразата си,
винаги ще обичаш себе си повече."
Хваната в капана на хората, които обича, единствената възможност да ги спаси за Шахризад е да поведе собствена борба. Като използва магията в себе си, тя се отправя сама по един неизвестен, опасен път, за да развали проклятието, да удави огъня на омразата и да спаси единствената си истинска любов. Но това е възможно само ако успее да избяга от враговете си...
➶➵➴
Как животът им се бе изменил така?
От любов до омраза, само за миг.
Както и да започна все е зле. Защото няма просто обяснение за света създаден от Рене Ахдие. Това е чувство, за което думите като че ли не са достатъчни. Този свят е...като да се взреш в зората и да изпиташ необходимостта просто да се радваш, защото знаеш, че някой истински те обича. А от самата мисъл да я забравиш, сърцето ти да замира. За мен тази история е необходима, колкото е необходим въздуха, който поемам. Че как човек може да живее в свят без въздух?...
,, Нещата не стават така. Бъдещето ти не е изсечено върху камък, най-скъпа моя звездице. Хвърлената монета се завърта много пъти, преди да падне."
Когато си мисля за ,,Розата и камата" единственото, което ми идва наум е достоен край на една незабравима история. Често се случва след един подобен вихър като ,,Гневът и зората" следващата книга да не е достатъчно добра, достатъчно епична, да не оправдае очакванията... Е, по мое мнение случаят не е такъв.
В ,,Розата и камата" се доразвива действието, загатнато в първата част. Докато в ,,Гневът и зората" всичко е съсредоточено върху Халид и Шахризад, промените, които изживяват те във взаимоотношенията си, то във втората част вече се наблюдава израстване на образите. На всички образи. Тук историята се представя от много различни гледни точки. А сюжета се развива като резултат от действията проследени в първата част. Действието не е свито до вътрешните изживявания на героите, а е ръководено от тях.
,,...Но страданията бяха променили всичко това. лесно е да си добър и мил във времена на изобилие. Истинската същност на човек обаче се проявяваше във времена на изпитания.
А любовта? Любовта можеше да промени всекиго..."
Изпитвам потребност отново да спомена описанията. Защото те са също толкова ефектни, колкото и в ,,Гневът и зората". Точният подбор на думи винаги ме е изумявал при Рене Ахдие. Описанията са толкова...малко на пръв поглед, но проследявайки историята те се оказват напълно достатъчни. Рене Ахдие е единственият автор, който успява да пробуди сетивата ми, да накара въображението ми да рисува картините с детайли, нещо, за което обикновено не си давам сметка.
,,Розата и камата" не отстъпва по нищо на ,,Гневът и зората". Истината е, че тя е точно това, което трябва да е. Изпълнена с решимост. Тази книга представя борбата в защита на любовта и омразата. Необходимото израстване на невръстните деца, с които се сблъскваме в първата част.
,,Не. Той не беше тук да търси отмъщение.
Защото отмъщението беше незначително, лишено от съдържание...
Беше тук, за да изгори нещо и да го сравни със земята."
,,Розата и камата" е изпълнена с духа на потребността от любов и силата, която дава тя, както и също толкова парещата омраза, която се вплита в сърцето. И разрушава всичко по пътя си. Но тук заслепението от емоцията има своя край. Видимото за очите става видимо и за сърцето. Истинската любов е не просто да искаш някого, а да го пуснеш, да му позволиш да разкаже своята история... И именно тук виждаме как словото и неговата сила се превръща в дело.
,,Силата на словата се крие в човека зад тях."
Превратностите на съдбата, езикът на омразата и любовта, болката и самотата... Това е светът на ,,Розата и камата". Толкова красив, колкото и опасен. Един приказен свят, който с поощта на магичното показва същината на човешкото. Потребността от това да се обича, вярва и помни. Необходимостта от това да продължиш своята история...
,,Розата и камата", роман на Рене Ахдие, е необходимост да поправиш злините, които си сторил, потребността от това да обичаш и вярваш в щастие. Това е един достоен край на една незабравима, вечна история, която чрез приказния свят на магията ни пренася отвъд болката и самотата, през сивотата, за да видим живот в една зора...
__________________________________________
Искрено благодаря на Ивета Томева, която ме подтикна да прочета ,,Гневът и зората". Благодаря, че се опита да ми обрисуваш поне една малка звезда в безкрайното нощно небе.
И оставам сърдечно признателна на Йоана Георгиева, която, като ми даде ,,Розата и камата", ми позволи да проследя края на тази магична история. Благодаря за приятелството ти.
Коментари
Публикуване на коментар