Жаждата за вечна слава в ,,Александър - добродетелите на войната", роман на Стивън Пресфийлд

Добър вечер, четящи!

Днес имам намерение да ви представя съвсем ново и непознато за вас заглавие, а именно романа на Стивън Пресфийлд - ,,Александър - добродетелите на войната". Както вероятно знаете, че аз рядко следя новите попълнения на книжния пазар, но това тук прави изключение. От мига, в който разбрах, че от Издателска къща Бард имат намерение да издадат книгата, знаех, че трябва да я прочета. Защо? - това е първият въпрос, който вероятно възниква в главите ви. Трябва да призная, че причината не е авторът, защото аз самата не бях се сблъсквала с друг негов текст преди да прочета тази книга. Нито корицата. Причината да пожелая да прочета тази книга е, че от известно време насам търсех подходящия роман за тази изключителна историческа личност - Александър Велики (356г.пр.Хр. - 323г.пр.Хр.), покорил почти целия познат в Античността свят едва за 13 години управление. Щеше ми се да обвържа феномена Александър с по-близка до самата мен история... Но дали успях?!

Питаш ме дали изпитвам страх, Итане.

 Отговарям: нямам право. 

Войникът в редицата може да е ужасен, командирът - никога.

➶➴

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЕ ЩЕ ЗАЛЕЗЕ!

Изображение
Винаги съм бил воин. Не познавам друг живот.

Епичната история по пътя към изпълнението на една мечта - човекът да достигне края на света. 
Стивън Пресфийлд успява да проникне дълбоко в смелото сърце на Александър Велики и да представи неговите невероятни постижения и безкрайни амбиции. В момента, в който великият пълководец се готви да прекоси река Хидасп (Индия), в мига на най-голяма слабост и най-голяма слава, той решава да се изповяда пред зет си Итан с цел да го поучи от грешките си. Така е представен целия съзнателен живот на Александър, който още от малък е предопределен за великото. Пълководецът разкрива най-щастливите и най-мрачните епизоди от живота си. Като последната победа на Александровия баща - Филип Македонски и неговата смърт, която позволява на гения да осъществи плановете си. Това е една непрестанна, величествена борба с  ,,даймон", който призовава към слава като същевременно лишава от човещина. Живот, изпълнен с много кръв и болка, който не е лек, но неизменно е оставил следа в човешката история... 

⦽

Моето мнение

Изображение

Хората, които не разбират войната, я смятат за сблъсък между войски, приятел срещу враг. Не. Приятелят и врагът всъщност се сражават като един срещу невидим противник, чието име е Страх, и дори прегърнати в смъртта, се стремят да изкачат този връх, чието знаме е чест.

Струва ми се редно да кажа, че идеята за това да чета от 1л.ед.ч. за Александър Велики на мен ми се стори вълнуваща още от самото начало. Но ми беше наистина трудно да възприема събитията в сегашно време. Това е едно от малкото неща, към които изпитах дразнене в началото на четенето. Но истината е, че съвсем скоро след като започнах, спрях да отдавам толкова голямо значение на тези неща, а се потопих изцяло в историята. Защото стилът на писане на Стивън Пресфийлд го позволява. Авторът пише леко и увлекателно, когато говори Александър Велики като човек, приятел, цар. Проблемен обаче в книгата е пълководецът Александър Велики. В стремежа си да пресъздаде точно събитията, по мое мнение, авторът излишно натоварва описанията на битките с цифри, чинове, имена и подробности, относно разположението на частите на фронта, които скоро след това потъват в мъглата на самото значение на събитието...
На първо време, в самото начало на четенето, аз се почувствах изключително натоварена откъм подробности за отделните разреди в армията на Александър Велики. И все пак, което беше изненадващо, неусетно в първите няколко дни прочетох около 200 страници, които не усетих въпреки особените подробности. Такова нещо до този момент не ми се беше случвало.

Има още неща, научи ме Теламон, които нямат място във войнишката раница. Например надеждата. Мислите за бъдещето и миналото. Страхът. Угризението. Колебанието.

Трябва да кажа, че Стивън Пресфийлд е успял да ,,заключи" много мъдрост измежду страниците на тази книга. Читателят през цялото време има усещането, че проследява пътя на истинския воин, от прохождането във военното дело до неговия апогей. Това се дължи на факта, че в обем от 381 страници са включени най-важните събития в живота на воина Александър Велики по пътя към неговата мечта - Индия.  Фактът, че Стивън Пресфийлд представя на вниманието на читателя безсъбитийните периоди сбито, като част от нещо значимо, също е от изключителна важност.

- Просто ми хрумна, че този безупречен момент никога не ще се повтори. Утре всичко ще се промени и най-вече ние самите.

Редно е да спомена самото оформление на историята. В началото на самото издание са отделени т.нар. Действащи лица - подобно на представянето при четенето на пиеси. Много харесах и наличието на Хронология на събитията, която помага неимоверно много при четенето на текста за точното ситуиране на действието. Самият том е поделен на много книги, които са кратки и помагат на читателя да си поеме дъх, ако изпита нужда. Всяка такава книга е съставена от около 3-5 глави, които преставят отделни епизоди от израстването на личността на Александър Велики. Разказани от дистанцията на времето, те идват със своите поуки и не винаги са идеални в очите на времето. 

Войната е театър, както вече казах, 

а заблузата е същността на театъра.

Няма да направим това, което показваме.

Ще направим онова, което не показваме.

Определено харесах ,,Александър - добродетелите на войната". Това се оказа четивото, което търсех за една личност, която макар и да ми беше позната, не ми беше близка в своята същност. А в края на краищата, история, с която се чувстваш обвързан е много по-полезна от тази, която просто знаеш. Защото емоционалната обвързаност помага за изграждането на паралели и прилагането на основните принципи, на които ни учи историята. 

Романът ,,Александър - добродетелите на войната" на Стивън Пресфийлд представя епичната история на най-великия военноначалник в Античността - Александър Велики. На пръв поглед изповедния характер, постепенно добива своя себестоъност и пред очите на читателя разбулва тайните на един славен, но освен това и пълен със страдание живот.

ПРЕПОРЪЧВАМ!

С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност!