Десет книжни факта за мен

A reader lives a thousand lives 

before he dies. 

The man who never reads lives only one. 

- George R. R. Martin.

Изображение



Привет, четящи!
От доста време насам не съм писала в блога си, за което и искрено се извинявам. През последните 2 месеца просто бях изпаднала в ,,годишното ми летаргично състояние", когато обикновено не ми се пише абсолютно за нищо. Но ето, че се завръщам и то с нещо ново и свежо.
Да се върна на идеята. Днес съм намислила да направя книжен таг, а именно - Десет книжни факта за мен. Искрено благодаря на Силвия Тодорова от The Club of Books (по познато ни като My books are My world), която ме отбеляза и по този начин ми позволи да видя нещо ново и различно. И от своя страна отбелязвам Габи - Book and hot coffee и Йоанна - Peace of Life.
Е, вече мисля, че е време да започваме.

↜↝

ДЕСЕТ КНИЖНИ ФАКТА ЗА МЕН.

1. 4-5 годишното ми Аз подражаваше на баба ми и брат ми...

Въпреки че не можех да чета, имах една книга, която взимах нощно време и ,,четях" заедно с брат ми и баба ми. Следях ги какво правят, местех главата си и когато прелистваха на следващата страница - правех го и аз. Много ми се искаше да не съм различна...

2. До лятото срещу 5-ти клас мразех да чета.

Не знам до колко ви е известно, но аз не съм закърмена с четенето на книга. Започнах да чета след облог с брат ми. Той трябваше да прочете 2-та тома на ,,Клетниците" на Виктор Юго, а на мен се падна честта да чета ,,Конникът без глава". Аз спечелих баса, а и се сдобих с любовта да чета. И моята първа любов завинаги след това си остава ,,Конникът без глава", романът на Майн Рид.

3. Не обичам да използвам книжни разделители.

На мнение съм, че разделителите не само не помагат, но и дори вредят. Когато знаеш, че просто можеш да сложиш някаква хартийка между страниците, не внимаваш в действието. Преди години, докато четях книгата от поредицата на Оливър Боудън ,,Орденът на асасините" - ,,Тайният кръстоносен поход", действието ми беше адски скучно. Падаше ми се последна книга от поредицата. И една съученичка решила един път да се пошегува и да премести листа с 20-30 страници напред. Дори не бях забелязала, докато не ми каза. Затова и предпочитам всеки път, когато отварям книгата да знам точно на кой момент съм и сама отново да го откривам. *Сбъркана работа*

4. Прочетох ,,Война и мир", Лев Толстой, в 6-ти клас.

Помня как учителката ми по литература ме гледаше с огромна почуда, когато през междучасията четях ,,Война и мир". Истината е, че това може би е единствената книга, която наистина носех навсякъде, независимо от това колко тежеше. Знам, че ви се струва невероятно, но още на тази си възраст знаех, че трябва да прочета ,,Война и мир". Определено беше най-добрия избор за мен. Тази книга промени живота ми завинаги.

5. В периода 5-ти - 8-ми клас не бях чела книга под 450 страници. 

В този период от време прочетох най-големите класически произведения, познати в литературата. Въобще не следях обема, намирах книгите си на случаен принцип или по препоръка на баща ми. 

6. Основателка на моята лична книжна библиотека е книгата ,,Призраците на Гоя" от Жан-Клод Кариер и Милош Форман.

След като се запознах с огромна част от творчеството на Александър Дюма-баща, които четох близо около година, веднага след като прочетох ,,Конникът без глава", неистово започна да ме интригува периода около Френската революция (1789г.). Тогава се и сблъсках с филма "Goya's Ghosts", който наистина ме впечатли. По-късно разбрах, че има и книга, написана по него и веднага си я купих. Прекрасно четиво. А в днешно време е изключително трудно да се намери. Това определено е едно бижу в моята библиотека. 

7. Имам няколко любими жанра...

Ако трябва да съм честна, първият ми любим жанр е приключенският. Обяснимо, нали?! Все пак творчеството на Майн Рид ми разкри невероятното чудо, което представлява четенето. На по-късен етап обикнах историческия жанр. Тук думата си казаха Александър Дюма-баща и Михаил Шолохов. 

В момента продължавам да се откривам към нови жанрове.

8. Най-добрата екранизация по книга, която съм гледала е...

"Vanity Fair", от 2004 година, по едноименния роман на Уилям Текери. Една съвсем неочаквана среща...

Обикновено не гледам телевизия. Но точно онази дъждовна вечер, преди може би вече 5-6 години, просто не знаех какво да прав. Скучаех пред телевизора и превключвах каналите. Съвсем спокойно, без да се замислям, редях телевизионните предавания и новините. Тогава, между хилядите други глупости, попаднах на БНТ. И какво мислите, че видях?! Книга, изхвърчаща с бясна скорост от каляска! Това беше толкова неочаквано, че прикова вниманието ми пред екрана до края. 3 часа пред телевизионния екран без да мръдна... Това беше най-хубавият филм, който бях гледала, изпълни ме с най-топлото усещане, което и до днес не мога да забравя...

Месеци по-късно разбрах, че филма е направен по книга. Другото е история... 

9. Мечтая да прочета...

Има книги, които още от малка съм запечатала ясно в съзнанието си. Някои заради красивите детски илюстрации, а други - заради огромния им обем. Тези, които си мечтая да прочета, са от вторите.

Когато двамата с брат ми бяхме малки, баща ни ни водеше в градската библиотека, за да си вземем всички книги. Тогава аз все се заравях в детската секция, брат ми - в детско-юношеската категория, а баща ми винаги в научно-фантастичната или във фентъзи романите. Един ден пак така, по стария обичай, отидохме до библиотеката. И си избрахме съответните четива. Не помня аз какво си взех, брат ми четеше поредицата ,,Хари Потър", а баща ми беше взел под мишница 3 книги на Кристофър Паолини - ,,Ерагон", ,,Първородният" и ,,Бризингър". Нещо огромно по обем, нещо, което наистина ме впечатли и се запечата трайно в съзнанието ми. В онзи момент реших, че няко ден искам и аз да прочета тези огромни книги. Детска мечта. Е, някой ден със сигурност ще я осъществя. 

10. Чела съм ,,Петдесет нюанса сиво", роман на Е.Л. Джеймс

Изненадващо за човек, който до този момент е чел на 90% само и единствено класическа литература, нали? Не сте го очаквали от мен, нали? Каквато и да е реакцията ви...обзлагам се, че вече ми е позната. Между другото трябва да кажа, че прочетох и ,,Петдесет нюанса сиво. Грей", а в момента чета и продължението - ,,Петдесет нюанса по-тъмно". Трябва да кажа, че не е нещо, от което се срамувам. Да, книгите не са нищо особено. Сюжетът е под всякаква критика, действието на моменти е брутално недоизпипано, глупаво и изкривено, а и всички персонажи са неособено добре изградени. НО трябва да кажа, че чета тези книги, защото изпитвам болезнената нужда да изследвам образа на чудовището в лицето на Крисчън Грей. Достигнах до етап в живота си, в който изпитвам огромната потребност да разбера този образ, да разбера какво следва за него след прекрачването на границата, възможно ли е чудовището да върне човешкия си облик... Затова и да, чета поредицата на Е.Л. Джеймс. И не ме е срам от това.

Е, това е краят на моята публикация!

Надявам се да ви е била наистина интересна!

Ще се радвам, ако споделите като коментар, ако не 10, 
то поне 1 любопитен книжен факт за себе си.