А животът е просто черешов цвят, изложен на капризите на съдбата в ,,Гай-джин", роман на Джеймс Клавел


Винаги бе смятал, че притежава желязна воля, 
но я бе изгубил заедно със свободата си.
_____________________________
Азиатска сага:
3. Гай-джин (1993)
4. Цар Плъх  (1962)
5. Търговска къща (1981)
6. Вихрушка  (1986)
_____________________________
Има моменти, когато всеки увод е излишен, всяко представяне - ненужно, всяка насочваща дума - ужасна. Такъв е случаят с днешната публикация.  И макар винаги да съм знаела как да започна, днес просто не мога. Може би защото се привързах прекалено много към историята, може би защото се чудя дали има смисъл, а може би просто защото ми е мъчно, че се разделих с още една част от себе си. Вече не знам, наистина. Затова и смятам да оставя думите на Джеймс Клавел да говорят сами за себе си...

Гай-джин означава чужденец, като в тази дума е вложено цялото презрение на японците към чуждоземните дяволи. Действието на романа се развива през 1862 г. в Япония и продължава историята от Шогун и Тай-пан.
„Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от описаните събития се споменават от историците, но не винаги са свързани с истински случки. Запазил съм истинските имена на крале, кралици, императори, генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята – мястото, причината, хората, времето на събитието, - така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало…”

ИСТОРИЯТА
Йокохама
14 септември 1862г.
Близо 22 години са изминали от смъртта на Зеленоокия дявол Дърк Струан, чиято Търговска къща продължава да определя не само търговията, но и живота на всеки един в Азия. А двете най-големи търговски фамилии – Брок и Струан,  продължават своята борба на живот и смърт в името на властта.

Нямаше защо да питат: ,,Какви врагове?" 
Успехът навсякъде пораждаше ревност и скрити вражди 
- особено сред най-добрите приятели, - а в Свободния свят, 
свят на жени, повече откъдето и да било. 

В ,,Гай-джин“ проследяваме бъдещето на Търговска къща в лицето на Малкълм Струан, син на Кълъм и Тес, заминал за Япония, за да установи нови търговски отношения и да открие нови хоризонти. Неочаквано покосен след ужасен инцидент, Малкълм попада под топлите грижи на невероятно красивата французойка Анжелик Ришо, изпратена в Азия от баща си с изричната задача да се венчае за бъдещия тай-пан,  а дали ще успее?! – карма...

Докато водиш преговорите, бъди търпелив. 
Винаги можеш да смъкнеш, но никога не качвай отново. 
И никога не се бой да се престориш, че се смееш, плачеш, пищиш или се правиш, че си тръгваш.

Междувременно Западният свят се стреми да извади Япония от изолационизма, установен след битката при Секигахара от 1603г. от шогуна Торанага. Нипон, Земята на боговете, започва да се пропуква. Наследството на великия шогун Торанага запада, Божественият император добива все повече и повече власт, а викът ,,Соно джой!“ набира все по-голяма сила. Това поставя под заплаха не само вековния шогунат, но и цяла Япония, защото презрените гай-джин започват да се ориентират в загадката, която представлява Нипон. Но Япония не е Индия, а японците определено знаят как да умрат...

Моето мнение
Истината е, че всяка една част от Азиатска сага, прочетена досега, ми е адски скъпа. Многократно съм го казвала и пак ще го кажа – романите на Джеймс Клавел са подобни на мозайка – на пръв поглед нищо и никакви ежедневни ситуации, но със затварянето и на последната страница се вижда цялата красота и плашеща изящност на шедьовъра.

Когато някоя важна клечка ти се ядоса, каквато 
и да е причината, бързо приемай, че ,,между вас казано" той е прав; 
винаги можеш да го убиеш по-късно, докато спи.

За мен ,Гай-джин е достойно продължение на Шогун и Тай-пан макар и наистина да се отличава много от предходните две. Докато в Шогун и ,Тай-пан човек може да проследи животите на точно определени главни персонажи, то тук не можем да наблюдаваме подобно нещо. Книгата не се съсредоточава върху определени герои и не бих могла да кажа, че има главни такива. Истината е, че всеки персонаж има своята роля, но няма нито един изключителен, подобно на Джон Блакторн от Шогун или Дърк Струан от Тай-пан. Героите са пълнокръвни, цялостни и всичко, което човек може да иска, но не са изключителни. Може би и затова на повечето, които са чели сагата последователно, им се струва, че ,,Гай-джин“ е слаба, но не е така. Имайте предвид, че книгите на Джеймс Клавел са огромни по замисъл и са наистина сложни за четене. Не ги четете последователно, давайте си почивка и ще видите истинската им красота. Умореното съзнание, такова, натоварено с очаквания, не е добър съдник за гения.
Истината е, че обикнах историята и наистина влязох напълно в действието. Обикнах персонажите и те ми станаха наистина близки, защото бяха особено истински, човешки. В романа го има и момента на изненадата, а сблъсъкът на културите е определено особено поучителен и мен лично ме накара да преосмисля наистина много аспекти от моя живот. Подобно на времето.

Бъдещето няма значение, днес си е днес 
и това е правилото в нашия Свободен свят.

В интерес на истината имах момент, когато не можех да чета повече и просто ми трябваше почивка. Прекалено много мъка и то за...развитието на събития, за които не си давах сметка, че ме е грижа. Този обрат в Гай-джин за мен беше неочакван,  защото не си давах сметка, че съм се оплела в паяжината на действието, докато тя неочаквано не се скъса. Именно това ме накара да задържа за момент събитията и да ги осмисля по основно и това ме наведе на мисълта колко гениално е изграден този роман.

Всички са честни в любовта и войната, нали?

Гай-джин завинаги остава част от мен, защото не само потънах изцяло в действието, не само ме накара отново да преосмисля ценностите си, не само ме обогати и отново ми показа колко пагубен за нас, хората, е този страх от смъртта и как именно той ни лишава от живота, но и защото тази книга е откровение и мъдрост. Защото разкрива тайната на страстта ни към живота, към истинския живот и мечтите, които не са предопределени да пребъдат и времето, което е просто една илюзия...

Гай-джин, 3-та книга от Азиатска сага на Джеймс Клавел, е история, изпълнена с копнения по невъзможното и непреодолимото. История, която ни разказва както за отварянето на една неизменно велика сила във всяко отношение, каквато е Япония, така и за простите човешки истини като настоящия момент...

Коментари

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

И аз крещях години – цяла вечност...

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел