И аз крещях години – цяла вечност...

Изображение

И нека спазя традицията...

Ако следите публикациите ми отдавна, то сте разбрали, че никак не обичам обобщения и предизвикателства. Падам си доста свободолюбив дух, което определено не винаги е положително. Удоволствието е това, което е, именно защото не подлежи на списъци и стриктни графици. За мен четенето е свобода, а това да споделям мнението си за прочетенето - удоволствие. И доколкото зависи от мен, не мисля да му слагам окови. 

Все пак, един път годишно, си позволявам да правя тематични обобщения на изминалите 12 месеца - 2018, 2019. Естествено за мен е да не започвам нещата от началото, затова и ни липсва 2017г. Но това не е важно. В духа на вече установената традиция, и защото ми се струва особено наложително да обобщя 2020г., се появява тази публикация. Ще се опитам накратко да споделя с вас 1) кое смятам за личен провал, както и за свое постижение през изминаващата 2020г., както и ще набележа целите, свързани с литературата през 2021г. 2) списък с книгите, които прочетох 3) 3 заглавия на книги и сериали, които смятам, че заслужават времето, което човек е склонен да отдели за тях.

И след като очертах плана на публикацията, ще споделя с вас нещо от лично естество. 2020 за мен ще остане потресаващо отвратителна година. Пиша тук, защото това е мое пространство. Наясно съм, че на всеки му е трудно, че всеки го боли и аз не съм уникална в очите на никого. Да, но за себе си аз съм уникална. Така че да приемем и да продължим напред. 

Изгубих много и едва ли някога ще си го върна. Загубих човек, когото обичам ужасно много и все още търся всеки ден. Загубих  голяма доза от мечтите си и вярата си в каквото и да е. Тъкмо си казах, че всяко зло все пак е за добро, но и тази надежда скоро стана на пух и прах.  И да, признавам, озверих се покрай личната си трагедия, доста се озлобих и то съвсем съзнателно - не съм светец, никога не съм претендирала за това. Болката не ме възвисява особено. Като цяло тази година доста промени ценностния ми модел и представата ми за живота. Самият живот ми изглежда безсмислено брутален: изпитваш нещо красиво, зависещо от нещо, което не ти принадлежи. Падаш. Страдаш. Изправяш се. Пак падаш.  Звучи като чудесен край на тази година, нали? Но аз нямам намерението да спра да вървя. Ей така, напук. 

↫↬

Обобщение на цели 2020г. и задаване на нови 2021г.

Да не забравяме, че това е книжен блог. Затова и се връщам към тематиката: книгите, по-специално моите ,,проекти 2020-2021".

Целите, които си бях задала за блога през 2020г., са:

1. Да усъвършенствам снимките, които правя за публикациите си
2. Да използвам блога си, за да ви запозная накратко с населените места, които обитавам
3. Да развия дейността на блога си и в останалите социални мрежи
Да си призная честно, доволна съм от постигнатия прогрес и в трите направления. Опитах се да заснемам и подобрявам качеството на предлагания материал. И искрено се надявам предложеното от мен да е било полезно на някого. 

Целите, които си задавам за 2021г., са:
1. Да реализирам нов проект, обвързан с личното ми творчество (официално обявявам, скоро ще разкрия и повече подробности)
2. Да не закупувам нови книги за четене/да не взимам от библиотеката нови книги, докато не прочета тези, които съм събрала на рафта
3.  Да отделя месец за детска литература 

⇐⇒
Прочетени книги през 2020г.
Тази година не споделих мнението си за всяка прочетена/прослушана книга (през 2020г. преоткрих аудио книгите като удобен начин за прекарване на времето). Затова, ако искате да го направя за някоя книга, не се колебайте да споделите. 

1. ,,Строителите на съвременна България" (том 1, 2) - Симеон Радев - ревю
2. 'Find Me' by Andre Aciman (sequel of 'Call Me By Your Name')
3. ,,Пътешествията на Тъф" - Джордж Р.Р. Мартин - ревю
4. 'Normal People' by Sally Rooney
5. 'History of Julius Caesar' by Jacob Abbott
6. 'The Steam House' by Jules Verne
7. 'Famous Men of Rome' by J.H. Haaren
8. 'The Story of a Common Soldier of Army Life in the Civil War' by Leander Stillwell
9. 'Stoicism' by St. George W. J. Stock
10. 'Bushido: The Soul of Japan' by Inazo Nitobe
11. ,,Цар Плъх" - Джеймс Клавел (книга 4 от Азиатска сага) - ревю
12. ,,Търговска къща" - Джеймс Клавел (книга 5 от Азиатска сага) - ревю
13. ,,Летопис за живота и делото на Никола Вапцаров" - Бойка Вапцарова
14. ,,Третият разстрел" - Марин Георгиев
15. ,,Твърде лош, за да умре" - Франсин Матюс
16. ,,Митове" - Стивън Фрай
17. ,,Александър Велики" - Никос Казандзакис
18. ,,Сатирикон" - Петроний
19. ,,1984" - Джордж Оруел - ревю

⇽⇾
Три книги, които заслужават да бъдат прочетени

1. 'Find Me' by Andre Aciman
Тази книга за мен дойде в изключително тежък период - след смъртта на баба ми. И не, не беше никак утешително четенето ѝ, но някак естествено, по човешки достъпно. Определено продължението на историята ми помогна да се ,,изтупам от праха" и да приема нещата без да предизвиквам по-нататъшни последствия. 
Наистина е трудно да се говори смислено за книги, които са обвързани с емоционални периоди от живота на човека. Затова и моля просто да приемете твърдението ми, че определено книгите си заслужават. По човешки прости са, докосващи и колкото и странно да е - уютни, като дом.

2. ,,Търговска къща" - Джеймс Клавел
Повечето ще кажат, че ,,Цар Плъх" е връх в Азиатска сага и въобще творчеството на Джеймс Клавел. Аз пък ще попитам:  колко от вас са прочели Азиатска сага по ред на книгите? 
,,Търговска къща" наистина ме спечели с изключително заплетения си сюжет и добре конструирани персонажи. Нещо очаквано за роман на Джеймс Клавел. И все пак, определено се почувствах част от действието в този роман - върна ме години назад, припомняйки ми колко хубаво беше, когато четях ,,Шогун", ,,Тай-пан", ,,Гай-джин"
Ако искате интригуващ сюжет, в който непрекъснато някой е в опасност и вие сте на нокти до самия край, то това е книгата за вас.

3. ,,1984" - Джордж Оруел

Последното заглавие не би трябвало да идва като изненада за никого от вас, особено за тези, които са чели книгата. Това определено е едно разтърсващо разкритие на човешката душа, воля и психика. Или по-скоро на това как те могат и често пъти биват умъртвявани. Определено смятам, че актуалността на книгата придава само още по-ясен оттенък на това, че всъщност, познавайки миналото и настоящето си добре, ние можем да видим бъдещето си. Харесва ли ви това, което виждате?




⇚⇛
Три сериала, които да не пропускате

1. The Big Bang Theory

Това, което за много хора е 'FRIENDS', за мен е The Big Bang Theory. Вече нямам спомен колко пъти съм гледала всички 12 сезона - може би 5-6?! Не знам. Но определено разбрах, че колкото по-трагична е реалността, толкова повече човек търси успокоението на смеха. Това ми дава този сериал. Лек, забавен, изпълнен с хумор и много трагикомични ситуации, определено е нещо, което да си пуснете за отмора на духа.

2. Normal People
Няма как да не спомена изключителния феномен, който се появи през 2020г., именно когато настъпи най-тежкият период от световната криза. Normal People е сериал, за който знаех, че ще ми хареса, още когато видях трейлъра. Не се излъгах. Когато разбрах, че е достъпен, веднага си го свалих и изгледах всички 12 епизода (6 часа общо) наведнъж. И определено смятам, че това е правилният подход за проследяване на тази история. 
Както можем да съдим от заглавието, това е една история за обикновени хора. Имаме Мериам и Конъл, двама младежи, чието израстване като личности се проследява в сериала. Хора, които се обичат, но чисто по човешки не се  разбират, в резултат на премълчаване на това, което чувстват и мислят . Иначе казано - обикновени хора в един обикновен свят. Определено не е за всеки. Не е интелектуално, а по-скоро чисто емотивно. 

3. Death Note
Имаме, на пръв поглед, идеалното момче – най-добрият ученик, възпитан, харизматичен и свръхинтелигентен. Добър човек. А още по-добър злодей, не мислите ли?
Един ден, докато стои в час, главният герой вижда как от небето пада тетрадка. Когато отива да провери каква е, той вижда надписа Death Note. А от вътрешната страна на корицата ѝ намира указания как с помощта на тетрадката можеш да убиеш човек, ако просто напишеш името му и си представиш лицето му. Мислейки си, че това е шега, главният герой решава да си направи експеримент. Изписва името на убиец като не очаква да се случи абсолютно нищо. Но човекът умира. Така главният персонаж разбира, че в ръцете си има средство, с което да създаде Идеален свят, в който той може да бъде Бог. Но дали това може да продължи до безкрай?

В момента все още гледам това аниме, но определено мога да кажа, че е прекрасно конструирано, заплетено и интересно. Все още ме държи еуфорията, отдавна не бях попадала на толкова интригуващ сюжет. Определено се нарежда сред моите любими и наистина мисля, че си заслужава.

___________________________________________________

И ето, че дойде краят на тази публикация. Възможно е да не ме виждате много често през следващата 2021г., тъй като имам много задължения покрай университета, както и планове, които ми се иска да реализирам. Това не означава, че ще спра да публикувам. Можете да следите дейността ми във facebook и instagram. Ако 2020г. ме научи на нещо, то това е, че няма за кога да отлагаме нещата, които искаме. Всичко, което имаме, е сега. Затова и искрено се надявам да вземете това предвид и да го разберете и за себе си. 

С пожелание за една успешна 2021 година!

Коментари

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел