Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел

Когато антиутопията се превърне в реалност...

Тази публикация е за всички, които я поискаха. Искрено се радвам, че успях да установя контакт с повече хора и така да избера коя да е последната книга за 2020 година, за която да споделя своя коментар. Естествено, чета много литература, опитвам се да отделям време за любимото ми занимание. Но за това ще споделя в обобщението ми за 2020 година, което можете да очаквате в края на месеца.

А сега по същество. Както стана ясно от заглавието на тази публикация, днес ще споделя мнението си за една книга, която особено много нашумя със своята актуалност именно през 2020 година. Кой чел, кой не чел, говори за това колко много всъщност ,,1984" отговаря на нашата действителност. И понеже аз не съм човек със склонност да приема чуждото мнение за чиста монета, реших да проверя сама. И ето какво открих... 


ДЖОРДЖ ОРУЕЛ И 1984 

Ерик Артър Блеър е роден през 25 юни 1903г., в Мотихари, Индия,  колония на Британската империя по това време. През 1921г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1934-5г. под псевдонима Джордж Оруел. Взема участие в Испанската гражданска война (1936г.-1939г.) на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война (1939г.-1945г.) той води предаване срещу фашизма по ВВС. Автор е на многобройни произведения на политическа тема - есета, статии, романи. 

Джордж Оруел пише ,,1984", провокиран от разделянето на света на „зони на влияние“, определени на Техеранската конференция (1943г.). Процесът на осъществяването му трае години, когато Оруел се намира на шотландския остров Жура, болен от туберкулоза. На 4 декември 1948 г. той изпраща финалния ръкопис и на 8 юни 1949 г. романът е публикуван. 

„Последният човек в Европа“ е едно от ранните заглавия на романа, но в писмо от 22 октомври 1948 г. до издателя си Фредерик Уорбърг, Оруел споделя колебанието си между него и „1984“. Издателят препоръчва по-комерсиално заглавие.

Джордж Оруел умира на 21 януари 1950г., в Лондон, Великобритания. 


ИСТОРИЯТА





ВОЙНАТА Е МИР 

СВОБОДАТА Е РОБСТВО 

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА




Действието в романа на Джордж Оруел предполагаемо се развива в ,,1984" година. А светът е някак изкривен, като да го гледаш през преспапие - поделен на три супердържави - Океания, Изтазия, Евразия, - които са в състояние на вечна война. Населението на отделните държави, логично, се намира под тоталния контрол на Партиите. Партията в Океания, където се развива действието в романа, е закрилник и защитник на слабите и беззащитните, лицето от плакатите - не забравяй, ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА!

Супердържавата е под диктатурското управление на Партядрото. В Океания идеологията е позната като ангсоц (английски социализъм). Този режим се стреми към заличаването на личността и мисълта. Всъщност, оказва се, напълно постижима цел, и то благодарение на езика - НОВГОВОР, създаден с цел стесняване на използваните понятия и спирането на мисловния процес. КОГАТО ЧОВЕК НЕ МИСЛИ, НЕ СЕ БУНТУВА. А хората се държат в подчинение посредством илюзията за непрекъсната опасност, насаждането на изкуствена омраза към неизвестния враг, осъзнатия отказ от човешки контакт и най-вече - с идеята за безвремие, защото...

Който контролира миналото — гласеше лозунгът на партията, — контролира бъдещето; 

който контролира настоящето, контролира миналото.

Четящият е потопен в този свят чрез възможността да проследи живота на един, на пръв поглед, обикновен чиновник в Архивния отдел на Партията - Уинстън Смит. Единственото повредено в този елемент е фактът, че той не успява да приложи идеята за двумисълта - осъзнава, че живее в изкривен свят, такъв, в който историята бива постоянно подменяна, в който неясният враг променя своето лице, в който човекът не съществува като личност, свят на постоянно следене от телекрани и ужас. Иначе казано - един безсмислен свят, изпълнен с мизерия и омраза, неизвестно към кого, нито с каква цел. Вината на този човек е в това, че осъзнава своята обреченост. 

Човек трябваше да живее — живееше по навик, превърнал се в инстинкт — със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи.


РАЗБИРАМ КАК, НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО.

Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш.

Повечето от вас, когато четат ревюта, очакват следното: ,,харесах/не харесах този роман". В случая няма как да получите такова нещо. Това не е ,,просто книга", а нашата реалност. По-скоро е близкото бъдеще. Лично аз се ужасявам от мисълта да живея такъв живот. И все пак го живея, принудена от масовата параноя - НОСЕТЕ МАСКИ, ПАЗЕТЕ БЛИЗКИТЕ СИ,  СПАЗВАЙТЕ ЧЕТИРИТЕ Д-та. Виждам как приятели се карат и разделят, защото не могат да понасят своята параноя относно Covid-19 или пък липса на такава. Лично аз изпитвам неприязън към хора, които до преди това уважавах. Ужасява ме мисълта да стоя затворена между четирите стени на моя дом, пред големия телекран, за да ,,присъствам" на лекции, за да мога да си осигуря работа в бъдещето, което е по-неясно от всякога. Някои от вас ще кажат, че може да е и ,,по-зле", че все пак можем да излизаме. Какво излизане е това, когато приключваш работа/учене в 17/18 часа и видиш, че градът вече е заспал своя сън? Да не можеш да се срещнеш с приятелите си? Да пуснеш телевизора и да чуеш как се леят страшните слова, че, видиш ли ти, хората са смъртни? Да не можеш да избягаш от непрекъснатия лай на телевизионните предавания, на социалните известия, защото трябва да вършиш своята работа и си принуден да я вършиш чрез тези устройства? 

Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт.

Всичко това може да звучи като лирическо отклонение на повечето от вас, но двете неща са неразривно свързани. Защото в ,,1984" открих отговора на въпроса с каква цел се прави всичко. А тя е проста - власт. И не властта заради някаква по-висша цел, а просто власт. Ето това е човешката първична природа - ужасяващо логична в своите безсмислени цели. Това е за мен и романът на  Джордж Оруел.

Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги.

Нека се върнем в нашата действителност. Ето го нашия свят, разделен на 195 държави (доколкото видях). Реално 3 държави упражняват тотален световен контрол - САЩ, Китай и Русия. Имаме наличен стремежа към уеднаквяване на езика - там, където есперанто се провали, успява английският език. Започва процес на глобализация и уеднаквяване на мисленето, все по-ясно стесняване на понятията. ,,Невредимите" чуждици, които ежедневно употребяваме в разговорите помежду си, спомагат за развитието на процеса. Имаме реално наблюдение над хората чрез използаването на апаратура - онлайн търговията се оснавава на данни за нашите предпочитания, събрани и откупени от компании като Google, Facebook, Instagram, Tik Tok, т.н. Безвредни и безплатни - е, доколкото времето ни е безплатно - те успешно финализират този процес. Но къде е страхът от невидимия враг, за който говори Джордж Оруел? Предлагам да си припомним едно от многото изказвания, които се чуха от началото на Covid-19 кризата, избрано на случаен принцип: ,,Воюваме с невидим враг, трябва да затегнем мерките." (Славчо Атанасов, 05.11.2020г.)

Преди години — преди колко ли?, навярно седем — беше сънувал, че минава през тъмна като гроб стая. И както си вървеше, някой, седнал отстрани, му каза: „Ще се срещнем там, където няма тъмнина!“

Да кажа, че харесах ,,1984" не е основано. От страната на съвсем-съвсем начинаещ филолог, който тепърва навлиза в дебрите на езика като проявление на човешката природа, съм впечатлена от начина по който Джордж Оруел е уловил значението му в живота на човека. Като читател съм омаяна от стилистичното оформяне на книга и цялостната история. Но чисто човешки аз съм ужасена от този свят. И най-вече от края му.


,,1984" е антиутопичен роман на английския писател Джордж Оруел. 

Eдна картина на бъдещето - толкова ясна, колкото и плашеща.

Коментари

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

И аз крещях години – цяла вечност...