Врагът е много по-ценен от приятеля в ,,Търговска къща", роман на Джеймс Клавел

 

Дом на техниката, гр. Дупница

архитект Милчо Сапунджиев


— Винаги има моменти, когато всяка армия, страна, компания са лесно уязвими. Всеки генерал или президент на фирма, понякога трябва да поема рискове, за да остане напред. Винаги има врагове по петите ти — за твоето място, за мястото ти под слънцето, за твоята територия. Трябва да внимаваш, когато си уязвим.

Азиатска сага: 
5. Търговска къща (1981)
6. Вихрушка  (1986)


Много ми е трудно да говоря за книги, които наистина са ми повлияли. Такива са всички части от Азиатска сага на Джеймс Клавел, които съм прочела до този момент. И колкото повече потъвам в тези светове, толкова по-трудно ми е да пиша за тях. Може би това се дължи на факта, че те са по човешки действителни. Или защото е трудно да разтвориш частици от сърцето и душата си и да ги оставиш в пространството...

За мен световете на Джеймс Клавел не са просто обикновени истории. Те стоят като крайъгълни камъни в моите разбирания за живота и смъртта, обичта, болката и омразата. Затова и някак романтично се получават публикациите ми за тях. И думите не намират лесно местата си. Но разберете, трудно е да се говори за нещо, което е част от самия теб.

↫↬

ИСТОРИЯ

Никога в никого не можеш да бъдеш сигурен, освен в себе си.

В далечната 1841г., Хонконг (предистория)

(,,Тай-пан", книга 2 от Азиатска сага)

В 1841г., Зеленоокият дявол Дърк Струан - основател на компания Струан и главен тай-пан, е принуден да сключи сделка, за да спаси себе си и фамилията от пълно разорение. В центъра на уговорката стоят четири счупени монети. Тези монети символизират четири услуги, които тай-панът на Търговска къща/Noble House, независимо от това кой е той, се задължава да изпълни, когато му бъде връчена едната половина от монетата.

122г. по-късно, в 1963г. една от половините монети се появява отново. А с това може да се сложи края на съществуването на Търговска къща/Noble House и напълно да се промени Хонконг. 


08 юни 1960г., Хонконг (пролог)

Търговска къща/Noble House изглежда е обречена да загине. Тай-пан Аластър Струан не успява да се приспособи към непрекъснато променящите се правила на Хонконг - компаниите се разрастват и променят, хората вярват на слухове, а животът тече в непрекъснат кипеж. Частният бизнес отдавна няма място на върха на азиатската пирамида - дошло е времето за промяна. 

...той обясни своята теория, че единственият начин за справяне с проблемите е азиатският: да поставиш проблемите в самостоятелни отделения и да ги изваждаш, когато си готов за тях...

В нощта на 08 юни 1960г. джос* (съдба, късмет) се изменя изцяло, когато Аластър Струан предава властта на Йан Дънрос-Струан. За разлика от предишните тай-панове, Дънрос е в крачка с Новото време и неговите правила. Защото за да бъдеш тай-пан на Търговска къща/Noble House се иска не само да водиш борба за оцеляване, а и за надмощие над света. 


18 август 1963г. (неделя), Хонконг

На летище Хонконг е изпратен синът на компрадорът на Търговска къща/Noble House, Джон Чен, със задача да посрещне главния изпълнителен директор на американската компания Пар-Кон - Линк Бартлет, както и Кейси Чолок. Тази компания, представлява потенциален партньор за Търговска къща/Noble House, която още се намира в сериозно финансово затруднение, въпреки обявяването ѝ за акционерно дружество. Иначе казано - на ръба да се срине пред заплахата от фалит. А с Търговска къща/Noble House и цялата икономика на Хонконг.

„Ноубъл хаус“ имаше много асоциации постоянно пребиваващи в Китай и много Стари и верни приятели. Сега някои бяха комунисти. Други — привидно комунисти, но вътрешно изцяло китайци и затова прозорливи, потайни, предпазливи и аполитични. Тези мъже бяха от голямо значение. И всички знаеха, че историята се повтаря и че времената могат да се променят толкова бързо и че Императорът днес може да стане куче утре, че династия следва династия по прищявка на боговете, че първият от всяка една неизбежно се изкачва на Драконовия трон с омърсени от кръв ръце, че пътят за бягство винаги трябва да се търси...

Но, оказва се, Линк Бартлет и Кейси Чолок са дошли в Хонконг с точно определена цел - да превърнат собствената си компания в Noble House. Но Хонконг не играе по американските правила. За да направят най-добрата възможна сделка - със Струан или против, Бартлет и Чолок всячески се опитват да се ориентират във водовъртежа - между Йан Дънрос (Струан) и Куилън Горнт (Брок), двама души, обречени от вековната вражда на двамата вечни дяволи Тайлър Брок и Дърк Струан. Може ли някой да спечели тази игра?

⇤⇥

Мнението ми за историята

Когато говоря за Азиатска сага на Джеймс Клавел, винаги го правя с огромна обич и почит. За мен тази поредица романи няма аналог в световната литература. Майсторството на Джеймс Клавел отново и отново, дори когато довърша сагата, ще ме привлича.

— Ти и психолог ли си? 

Марлоу се засмя: 

— Не, нито пък съм изповедник, макар че обичам да опознавам хората и да ги изслушвам, но не и да ги поучавам — никога не давам съвети — това е най-неблагодарната работа на света…

За ,,Търговска къща" мога да кажа, че дори надмина очакванията ми. Историята се нарежда на висотата на ,,Тай-пан" и ,,Шогун", като пропускам ,,Гай-джин" и ,,Цар Плъх" поради тяхната специфичност (за да разберете повече - проверете предходните публикации за Азиатска сага). Книга 5 от Азиатска сага е пряко обвързана с ,,Тай-пан" и ,,Цар Плъх" и косвено с ,,Шогун" и ,,Гай-джин", така че препоръчвам тези книги да бъдат прочетени преди да се захванете с нея. По сила на образите, идейност и пряка обвързаност на историята с предходните книги, ,,Търговска къща" се доближава най-вече до ,,Тай-пан". Може би това се дължи на един факт, на който се набляга многократно, а именно това, че тай-пан Йан Дънрос много напомня Дърк Струан. 

Когато Йан беше ученик, през ваканциите, баща му го изпращаше да работи при свои приятели. Тайтфист Танг бе един от тях. Дънрос добре си спомняше отвратителното лято, което прекара, потейки се в мръсния сутерен на банката в Макао, стараейки се да угоди на наставника си. А му се плачеше от яд при мисълта за това, което трябваше да понася, докато приятелите му играеха на воля. Сега беше благодарен за онова лято. Тайтфист го научи толкова много за парите — за тяхната стойност, за това как да ги печели, да ги задържа, и как да работи с тях, за скъперничеството и за обичайната за китайците лихва от 2 процента месечно в добри времена.

Но този роман определено надгражда всички предходни книги с особената заплетеност на действието. За разлика от другите романи, където основно се набляга на търговската дейност и личната вражда, тук виждаме засегнати държавни интереси, прояви на Студената война, шпионски мрежи, в които участват двойни, че дори и тройни агенти и множество конспирации. Последното е вдъхновено пряко от исторически засилената дейност на тайните служби след Втората световна война. Не само, но тук дори второстепенните герои играят ключови роли и са представени в цялата си плътност. 

В шпионажа никога не знаеш, кога си повишен, кога предаден или продаден за нещо или някой по-ценен. Винаги имаш нужда от секретна информация за размяна, колкото по-секретна, толкова по-сигурен си, защото не знаеш кога някой над теб или под теб ще направи грешка, която да те остави безпомощен, като прободена с карфица пеперуда.

Струва ми се важно да отбележа факта, че макар издаден през 1981г., романът поставя актуални теми и проблеми. Като пример мога да посоча бедността, която принуждава масите да емигрират (в случая от КНР в Хонконг), също така е отразена и феминистката идеология {в опозиционната четворка Кейси (бизнес партньор на Л. Бартлет) - Пенелоуп (съпруга на Йан Дънрос) - Орланда(бивша любовница на Куилън Горнт) - Винъс Пун (актриса-куртизанка)}, кризата на ресурси (чрез безводието в Хонконг), както и самото политическо положение на Хонконг, проявления на което видяхме в края на 2019г. в протестни действия. 

Аз съм просто възхитена от художествената цялост и пъстрота на текста. Все още ми е трудно да повярвам, че цялата история в романа се развива в рамките на 9 дни {18 август 1963г. (неделя) - 27 август 1963г. (вторник)}. Може би именно тази наситеност от действия, непрекъснатият кипеж от събития и резки промени - всичко това ме кара все повече да препоръчвам Азиатска сага. Защото ефектът от тази поредица не е мимолетно възхищение. Той е една истина, с която се събуждам всеки ден, а именно:

- Боже, колко е хубаво да си жив.

↻↺

За изданието на Ciela

Ако следите моите публикации отдавна, то ще забележите, че рядко обръщам внимание на книжното тяло. Обикновено говоря с уважение към труда на екипа - все пак не е лесно да се издаде книга. Но този случай не е такъв.

Възмутена съм от изданието на романа ,,Търговска къща" на издателство CielaНе смятам, че цената от 40 лева е оправдана, дори, смея да твърдя, чувствам се ограбена. Защо? Ще си позволя да разделя забележките си, за да има ред.


1. Корицата

- за първи и втори том: 

Ще започна коментара си  лицевата страна на корицата, чиято рекламна цел е не изопачена истина, а чиста лъжа. На корицата можете да видите следното: ,,най-продаваната книга в света". Очевидно е, че екипът, изготвил изданието, не пести прехвалените рекламни лозунги. Надявам се, че знаете, че най-продаваната книга в света е Библията.

- за първи том:  

Когато човек обърне книгата и погледне изданието отзад, може да види следващата невероятна глупост като първо изречение на анотацията, което гласи: ,,Време на действието - средата на 70-те години на ХХ век.". Смятам за очевидно, че 1960-'63г. НЕ Е 70-те години.

- за втори том (внимание - наличие на спойлер):

Горещо препоръчвам, ако четете ,,Търговска къща" НЕ ЧЕТЕТЕ АНОТАЦИЯТА НА ВТОРИ ТОМ. Аз направих грешката да я прочета, с което един огромен спойлер, без каквото и да е предупреждение, ми беше стоварен отникъде. Имам предвид следното: ,,...казва американецът Линк Бартлет малко преди да умре в ужасното свлачище на Хонконг". Възмутително!


2. Преводът

За какво си дава човек парите, ако не за качествено преведена книга? Поне в случая такова нещо не видях. Изданието на Ciela е с превода от 1992г. (книгата е налична в  сайта Моята библиотека), който е под всякаква критика. Изданието има следните преводачи: Росен Сиромахов, Мария Мандаджиева, Емилия Николова, Светлана Ахчийска. Очевидно е, че работата на преводачите за това издание не е съгласувана, тъй като може да се видят огромни разлики в преводите на отделни страници, примерите, за които, смятам да отделя. 

Бележка: Моля, преди да започнете да се обяснявате за правилата на превода на имената, опитайте се да разберете какво искам да кажа. Преди да напиша мнението си в блога съм отделила достатъчно време, за да разбера правилата на превода. Уважете труда ми. Не целя заяждане, а изясняване на някои обстоятелства.

- преводът на имената/прякорите, с които фигурират някои персонажи в романа

Моля да се отбележи какво означават за един българин, който не е изучавал английски език, имена/прякори от сорта на: Фор Фингър Уу, Уайт Паудър, Блек Биърд, Гудуедър Пуун, Намбър Севън Сан и т.н. Очевидно е, че тези имена/прякори носят свое значение и натовареност в текста. А още повече ме възмути факта, че на някои места специално Уайт Паудър фигурира и като Белият Прах, както и Намбър Севън Сан като Седмият Син. Друго, тъй като ,,Търговска къща" е пряко обвързана и с ,,Цар Плъх", на няколко места при представянето на преживяванията на героите от Чанги, се споменава Кинг, когато се говори за Цар Плъх. Преводът не е съгласуван и ето така се получава, че на едната страница говорим за ,,ефрейтор Кинг" и наглото му поведение, а на другата - за ,,Кинг и Марлоу" и какви дружки са си били. Това е просто възмутително. Казах, но пак ще повторя, че личи, че текстът при първия превод не е съгласуван и коригиран. И аз питам следното: къде в цялото издание на издателство Ciela личи работата на посочения екип?

Екип

Водещ редактор Наталия Петрова

Редактор Иванка Томова

Коректор Кремена Бойнова (том втори - Стела Зидарова) 

Предпечатна подготовка Петър Дамянов

Технически редактор Божидар Стоянов


- имената, с които фигурират някои компаниите 

Компаниите в романа ,,Търговска къща" играят ключова роля в развитието на действието. За мен беше болезнено (и не, не преувеличавам) да чета следното: 

— Затова тази сутрин казах на моя брокер да купи още хиляда акции на „Ноубъл хаус“, толкова на „Голдън фери“, 40 на „Секънд грейт хаус“ и 50 на „Гуд лък пропъртис“. Банкерите, от които тегля заеми, са щедри хора, но в Хонконг вече не мога да взема и стотинка повече назаем!

В книгата извират навсякъде компании с имена, които не са преведени. А тяхната роля се определя именно от значението на имената им! Отново питам: какво означават за един българин, който не е изучавал английски език, имена от този вид: ,,Гуд лък дрегън", ,,Виктория енд Албърт", ,,Струан мотър импортс ъф Хонконг", ,,Бенк ъф Чайна", ,,Саут Ориент", ,,Пар-Кон (Ейжа) трейдинг къмпъни" и прочие (има прекалено много примери за това)?

Бележка: Ако тези имена не се превеждат и нямат никакво значение, и преводът си е отличен, то тогава защо на корицата пише ,,Търговска къща", а не ,,Ноубъл Хаус"? Ако не се превежда, то защо направо не се даде изписано с латински букви, както си му е реда?

Аз смятам това за абсолютна подигравка, не знам вие как ще го въприемете. Тук не споменавам имената на улиците, сградите и прочие, които фигурират в книгата.


* Иска ми се да отбележа нещо, което ми направи неприятно впечатление в самото начало на романа. Личи, че е печатна грешка и все пак стои грозно още в самото начало на книгата. Отбележете: стр. 10, ,,30-и август, 1941г.", когато в действието става въпрос за Дърк Струан, т.е. годината е 1841.


ВАЖНО: Самата аз съм си закупила всички книги от Азиатска сага (без ,,Шогун") на издателство Ciela. Спрямо изданията на ,,Тай-пан",,Гай-джин" и ,,Цар Плъх" нямам забележки. За ,,Вихрушка" мога да кажа, че съм покрусена от грозотата на задната корица, която коренно се различава от останалите. Но да се върна на изданието на ,,Търговска къща"Ясно личи, че целият екип просто е отбил номер - не мога да кажа, че са си ,,оставили ръцете", тъй като разлика в изданията 1992г. и 2011г. не видях. Чувствам се разочарована от факта, че за подобно издание се иска цена от 40 лева. Не е оправдана връзката цена - качество. Определено се чудя дали въобще да си давам парите за изданието на ,,Шогун", с което общо сагата струва 226 лева. Нека приемем, че всички книги са взети с намаление от 50% - това прави 113 лева. Красиво, да, но определено качеството на изданието на ,,Търговска къща" не струва 40 лева. 


Бележка: Снимки 3, 4, 5 от публикацията са взети от едноименната екранизация - Noble House /1988/. Тъй като планирам нещо във връзка с екранизациите по Азиатска сага, не съм включвала допълнителна информация за тях в коментара ми за книгите.

_____________________________________

Търговска къща, роман на Джеймс Клавел, е едно въведение в духа на Новото време. Една картина на битката, която не е просто за живот, а за живот на върха на хранителната пирамида, където може да бъде само един.  Но кой...?

Коментари

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

И аз крещях години – цяла вечност...

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел