,,...че трябва да търся живот, а не мъченичество..." във ,,Вихрушка", роман на Джеймс Клавел


Азиатска сага: 
6. Вихрушка  (1986)

    Четири лета от моя живот...
    Толкова време мина откакто за първи път посегнах към Азиатска сага, която се превърна в моята любима поредица книги. Романите на Джеймс Клавел са мъдър учител, който бавно и полека превежда през пътеките на човешкото съзнание, показвайки сблъсъка между хилядолетни цивилизации и различни културни модели. От една страна имаме мъдростта и спокойствието на Изтока - еволюционно развитие на човешкото съзнание и чистота на разбирането, свят, където карма си е карма, всичко е съдба и безвремие. От друга страна е забързаността на революционния Запад, устремен към технологично развитие и бързи печалби, изпълнен с любопитство и съзнието, че човекът има само един живот и той е сега.

    Трудно е да приема мисълта, че вече нямам своя за първи път с Азиатска сага. Същевременно съм изключително благодарна, че имах възможността да се сблъскам отблизо със световете, представени от Джеймс Клавел, спомените, за които, никога не ще забравя...

    Както вече става ясно от заглавието, днес ще говоря за книга VI от поредицата, а именно романът Вихрушка. Един достоен край на една невероятна поредица.

الله أَكْبَر
Бог е по-велик от всичко.
Иран, 1979 година

        На шигацу
    Действието на тази приключенска история се развива в революционен Иран между 9 февруари и 3 март 1979 г., далеч преди началото на кризата със заложниците. Опитах се да я направя колкото е възможно по-истинска, но тя е измислица, наситена с въображаеми герои и много места, и всяко съвпадение с действителни лица или компании, които са били или са част от тази епоха, е случайно. Разбира се, очерталите се чрез съдбата на моите въображаеми герои сенки на противопоставящите се великани, от една страна, Н.И.В. шах Мохамад Пахлави и неговия баща шах Реза, а, от друга — имам Хомейни, са важна част от тази история. Те лично не са описани, въпреки че се опитах да представя точна, макар и измислена картина на онези времена, на различните хора, които ги преживяха, на мненията, които съществуваха или биха били изказани — и все пак с нищо не съм искал да изразя неуважение. 
Това е история, а не истинска случка. Просто си представих, че онези двадесет и четири дни са изминали точно така…

Ах, времето — помисли си Касиги смаяно. — Днес аз отново бях на косъм от смъртта. Колко ли време имаме ние, ти и аз? Не е ли илюзия времето, а целият живот просто илюзия в илюзията? А смъртта?

    Това е една история с измислени персонажи, базирана на реални исторически събития. Един вихър - танц на живота и смъртта, борба в една война, която не е твоя, за зора, която никога не ни е обещавана...за поне още една зора.

↻↺
Моето мнение
Хомейни се връща в Иран, 1979 г.

    Много е трудно да се коментира, особено имайки предвид архетипа на войната - и днес, както винаги. Израел и Палестина, гражданската война в Сирия,  конфликта в Афганистан, борбите за правата на жените, които са универсални човешки права и свободи. Това за нас са просто думи, някак далечни. Историята помни статистики. Затова пък изкуството помни човешкото страдание.
    Истината е, че 2021 година за мен не е особено ползотворна за четене на книги. Когато разгърнах Вихрушка, знаех, че няма да съжалявам. Джеймс Клавел е единственият писател, за чиито трудове винаги съм убедена, че няма как да не ми хареса, да не остави следа.

Спомни си думите на Сомс, стария служител в посолството: „Чарли, никога не забравяй думите на пророк Мохамед — Аллах има три хиляди имена. Хиляда от тях знаят ангелите, други хиляда — пророците. Триста могат да се открият в Тората — Стария завет, други триста в Забур — псалмите на Давид, триста в Новия завет и деветдесет и девет — в Корана. Това прави общо две хиляди деветстотин деветдесет и девет имена. Едно-единствено име Аллах крие. На арабски то се нарича «Изм Аллах алазам» — Най-великото име на Бога. Всеки читател на Корана се натъква на него, без да го забележи. Мъдър е този Господ, а?“ 
„Сигурно — съгласи се Петикин, — ако наистина го има.“ После потръпна от болки и студ.

    Книгата е нещо по-различно от всички останали части от поредицата. Ново време, насред вихъра на гражданската война, насред опустошението и непрекъснатия страх от загубата - на имот, на близките хора, на собствения живот. Във Вихрушка отново има една реална човешка проблематика в сблъсъка на културни модели, която е добре позната на всеки, който е общувал по някакъв начин с чужденец. 
    Няма ясно откроен доминиращ персонаж - в това отношение много напомня на Гай-джин, въпреки че е далеч от емоционалната палитра на последната. Наситеността от действия и екшън във Вихрушка като че ли изсмуква чувствата и мислите в самите персонажи - някак, повечето от тях остават просто имена, а дори и част от по-често срещаните образи остават на едно особено ниво на ненаразвитие, което не ми хареса особено. (Определено ми се ще да имаше повече глави отделени за капитан Рос.)

Спомни си детството в Шанхай и старата дойка А Сун, и какво те учеше за китайските идоли — наполовина късмет, наполовина съдба. „Идолът е идол, млади господарю, добър или лош. Понякога можеш да се молиш за добро и да го получиш, понякога не. Но не се доверявай на боговете твърде много — боговете са като хората. Те спят, излизат на обед, напиват се, забравят какво се изисква от тях, лъжат и обещават, и отново лъжат. Моли се за всичко, което желаеш, но недей да зависиш от боговете — разчитай само на себе си и запомни, че боговете не обичат хората, млади господарю, защото хората им напомнят за самите тях.“

    И за всички, които биха ме попитали - за тази книга определено трябва да сте чели най-малко Търговска къща, за да разберете няколко ключови развръзки. Аз лично винаги препоръчвам да се чете поредицата по реда на книгите - така няма опасност да се изтърве нишката на действието. 

↣↢
Изданието на издателство ciela 

корица, издателство ciela

    Плаче ми се, наистина. Корицата отзад е отвратителна и не отговаря на останалите томове от поредицата. Именно поради тази причина от издателството, по очевидно неадекватни съображения, решиха да се изгаврят и да загрозят и останалите книги по този начин. За тези пари да отбиеш номера с един черен правоъгълник си е просто нелепо. Лично аз едва ли бих закупила повече каквато и да било поредица, издавана от ciela, та било то и с твърди корици - просто загубих доверието си като клиент. 
    И не, не е само едната корица проблемът. Шрифтът е по-голям от този на останалите книги и това съвсем ясно личи с просто око - очевидно е гонен обем, за да може да се раздели на два големи тома, които да струват 49,90 лв. Делението на томове можеше да е и по-добро. Преводът е същият като този от 1993 г., проблемът е същият като в Търговска къща (ето примери: „Тода Шипинг“, „Еър Франс“, главната квартира на ,,Грумън Еъркрафт"). Случва се тук-там да има и някоя печатна грешка, което приемаме в днешно време за нормално, макар и да не е.  
    Но това, което мен лично ме тормози най-много е корицата - просто е отвратително човек да гледа този гръб. И да го чете. Поне Азиатска сага да беше изброена по реда на книгите, а не както падне. За мое съжаление, брат ми, с когото събираме поредицата заедно, е почитател на твърдите корици. Когато започнахме да я закупуваме, Вихрушка все още не беше излязла, а в последствие бе единствената липсваща от поредицата в библиотеката. Затова и се принудих да я закупя. Определено не бих допуснала втори път подобно нещо.

Вихрушка, VI последна част от Азиатска сага на Джеймс Клавел, е краят на едно изключително силно и емоционално пътуване, което не би могло да остави никого безразличен. Един сблъсък между родното и чуждото в търсене на себе си. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

,,По стъпките на Никола Вапцаров": Вината не бе наша. Вината беше чужда... (1940-'42г.) #5

И аз крещях години – цяла вечност...

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа - ,,1984", роман на Джордж Оруел