За чувствата, мислите и действията ,,Далече от безумната тълпа", роман на Томас Харди

    В днешната публикация реших накратко да обобщя впечатленията си от първия роман на Томас Харди, който прочетох, а именно Далече от безумната тълпа. Никак не е за учудване изборът ми, ако се съди от заглавието, което веднага се вгнезди в моето съзнание. Шегата настрана, романът определено ме изненада. Как и защо - можете да разберете тук.

Жената между верността, страстта и обсебването

Далече от безумната тълпа, 2015

Най-висшият стремеж на чистата любов не е великодушната щедрост,
а утоляването на собствената жажда.

    В центъра на повествованието е независимата, но бедна Батшетба Евърдийн - млада и изпълнена с амбиции дама, която няма особени перспективи в живота. По съвсем обикновен начин тя се среща с младия, току-що замогнал се фермер Габриел Оук, който, скоро след това, се оказва пленен от нейния чар. В изблик на чувствата си, Габриел решава да ѝ предложи изгоден брак. Батшетба обаче е на друго мнение и решава да откаже предложението му. Скоро след това съдбите и на двамата се променят. 

    Мис Евърдийн наследява имението на чичо си в друга околия - Уедърбъри и тя заминава. Междувременно Оук бива сполетян от редица трагични събития, които преобръщат живота му из основи. Принуден да напусне мястото, където е прекарал целия си живот, неочаквано Габриел отново се сблъсква със своята любима Батшетба и започва да ѝ служи. 

    Междувременно младата, независима господарка привлича мъжките погледи. Усамотеният ерген мистър Болдуд попада в нейния капан и започва отчаяно да се бори за привързаността ѝ. 

    Но когато в малкото градче се появява ужасно безразсъдния и буен сержант Трой, животът на всички поема в нова, неочаквано кошмарна посока...

⇜⇝

Читателят - разкъсван от противоречиви тълкувания

Далече от безумната тълпа, 2015

    След прочитането на романа потърсих допълнителна информация и различни мнения. Така срещнах определението ,,оптимистичен" роман, което не съответства на моето разбиране за историята. Ако трябва да определя романа на Томас Харди с една дума, то това ще да е ,,реалистичен". Най-вече от гледна точка на начина, по който е представен животът - няма едно грандиозно събитие, често пъти става въпрос по-скоро ужасно трагикомично съвпадение на обстоятелства. И най-вече няма я сладникавата нотка на заблудата - няма я романтиката, представена като цветя и рози. 

    Това, което винаги съм търсила в изкуството, а и в самия живот,  открих в Далече от безумната тълпа. Става въпрос за един свят, в който печели усилието, в който щастието не е просто съдба, а е изстрадано и заслужено, в който резултати дават усърдието и постоянството, а не простото заслепение. Ако това на някои се струва ,,оптимистично", то значи аз съм в ужасно заслепение в своето мнение за реализъм.

Има думи, които не казват нищо - така бърбореше сега Батшеба;

има мълчание, което казва много - такова бе мълчанието на Габриел.

    Така или иначе, романът на Томас Харди ще остане трайно в съзнанието ми поради своята уникалност. Обичта, представена в своите три основни нюанса - вярност, страст и обсебване. Но не чрез женски персонажи, за които е характерно непостоянството на характера (нещо, което се вижда при сравнение на образите на Фани и Батшетба), а чрез мъжки образи, с ясни причинно-следствени връзки между мисли, думи и действия. Именно това прави персонажите толкова живи и близки до самите нас.

    Искрено се забавлявах с начина, по който е написан романът - с лек привкус на ирония към съдбата, но и ясно съзнание, че това е естественият ход на събитията. Черпих с пълни шепи от ужасно комичната игра на думи, от несъвпаденията между имената и притежателите им, както и от изобилието на различни препратки към други произведения. И ако има нещо сигурно, то това е моето желание скоро отново да посетя Уесекс на Томас Харди.


    Допълнителна информация: Life of Thomas Hardy, Far From the Madding Crowd - Goodreads, Far From the Madding Crowd /1967/, Far From the Madding Crowd /2015/


Далече от безумната тълпа, роман на Томас Харди, ни пренася в един непознат свят, който съвсем скоро се превръща в дом. Това е история за обичта - такава, каквато я търсим, такава, каквато я виждаме и такава, каквато често пъти ни се натрапва. 

Обич в три действия.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел