Колебанието като тъкан на един ,,Естествен роман", Георги Господинов

 

    Често не проучвам книгите, които започвам да чета. И понякога се случва да попадна на неочаквани открития. Откритията не са добри или лоши. Те просто са такива, каквито са - неща, които са били там и са очаквали да ги осветим със своето съзнание. Такъв е случаят с Естествен роман на Георги Господинов - книга, която просто грабнах от рафта в библиотеката.

    Публикациите за книгите на Георги Господинов не се побират в моята матрица - автор, сюжет, мнение. Те са кратки и прости. Пък и не е необходимо да се уморяваме в словоизлияния. Едва ли ще засегна (тук или в други публикации за негови творби) и темата сюжет, тъй като тя често пъти е профанизирана до степен на абсолютна ненужност.

Само баналното ми е интересно.

Нищо друго не ме забавлява толкова.

    Естествен роман е книга на фрагментарните идеи, сглобена от една архиетипна ситуация. Човек, принуден да остави познатото, започва да блуждае между своето минало и бъдеще. Настоящето, тъй като го е принудило на това търсене, се заключава в една фиксация - механизмът на табутата или, с други думи, защо не е позолено да се говори за тоалетната на масата. Това е един опростен начин да се ситуират нещата. Друг начин да се представи е като се каже, че Естествен роман е нещо като фабрика за истории, които привидно нямат нищо общо помежду си. Постепенно те се сплитат в една нишка, която е податлива на всякакви интерпретации. 

Флобер мечтаел да напише книга за нищото, книга без кваквато и да е външна фабула, ,,която да се държи от само себе си"...

    Със затварянето на романа, определено мога да кажа, че не толкова сюжета, колкото храната за размисъл, която дава, си струва четенето. Тази раздробеност, за която споменах, прави четивото интригуващо. Също така и някак неуловим за едно едностранчиво мнение. За някои това може да е гениален роман, преобръщащ мирогледи, а за други - недомлъвки, събрани в едно. За мен ще да е сбор и от двете - недомлъвки, имащи ясна траектория и цел. Определено е храна за размисъл. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча

,,По стъпките на Никола Вапцаров": ...и никога не ще забравя жестокия ти, груб юмрук... (1909-'26г.) #1

Ревю: ,,Шогун“-Джеймс Клавел