Промяна на курса

   От: Гергана Васева

   До: Читателите  

    Здравейте,

    на 28 февруари 2017 г., още едва като 16-годишен тийнейджър, създадох своето малко пространство. Създадох Faith is no doubt с идеята за една събирателна на моите впечатления най-вече от литературния свят. Дълго време споделях впечатленията си от всяка една прочетена книга. 

    Измина време. Пораснах. Започнах да търся начини за продължаване на своето образование и последваща реализация в света на възрастните. Случи се така, че се насочих се далеч на север, към Скандинавския полуостров. С мозъка си реших, че искам да изучавам специалност ,,Скандинавистика" в СУ ,,Климент Охридски". Но така и не повярвах, че ще успея. И не успях.

    Животът се случи. Пътят ми взе да криволичи. Не успях да вляза специалността, която исках, първата година и вместо това учих една година ,,Класическа филология". Неведоми са пътищата Господни. Колкото повече не ми харесваше това, което правех в онази година, докато учех ,,Класическа филология", толкова по-решително правех стъпки към една цел — да вляза ,,Скандинавистика". Поне така мислех. Мисълта е коварно нещо.

    Измина година. И постигнах целта си. Ето, вече бях част от това, което исках. Но не подозирах какво ме очаква. Мина ден, мина втори...дойдоха съмненията. Може би не съм достатъчно добра, за да уча това. Не го заслужавам, все пак не успях да вляза от първи път. 

    Години се лутах в тези си лабиринти от съмнения. Енергията, която ми отнемаше да укротя поне отчасти тези си демони, не ми даваше възможност да дишам. Спрях да обичам. Първо спрях да обичам себе си. С това и нещата, които правех. Вече не четях или ако четях, то рядко нещо успяваше да ме докосне. А когато го правеше, то беше далечна искра от Скандинавия. Как да говоря за неща, които никой не познава и за модели, които не са обяснени, твърде далечни от нашата действителност? Пък и...никой не се интересува от това. Затова и не споделях, а когато го правех, не бях доволна от резултата. 

    В този си ход на мисли, в края на 2022 г. се сбогувах за кратко с вас. В началото на 2023 г. се опитах да рехабилитирам дейността на това пространство, но не се получи. Всички мои публикации бяха загубили своя смисъл, те нямаха никаква стойност. Нямах идея как да променя случващото се.

    Знаете ли...от завършването на гимназията до тази година (това прави 3 години) не е имало ден, в който да не се усъмня, че правя грешния избор и че вървя в грешната посока. Това дълго време ме спираше да предприема каквото и да било действие. Проектите, с които се занимавах, постепенно замряха в процеса на моето безсилие ,,да се взема в ръце". Та ето, вече учех това, което исках! Нали това исках?! Дали това исках?! Съмнението ме прояждаше бавно и мъчително и аз все повече се затварях за себе си и света. Започнах да се чувствам като самозванец в собствения си живот. Не влагах сърце в нищо, с което се занимавах. Не виждах как мога да бъда полезна, да допринеса с нещо в сферата, в която влязох.

    Аз може и да оставих света, но светът не ме оставяше. Нови хора и запознанства, знаете. Животът се случва. Един от най-често провежданите диалози при представяне, който все по-често започна да се врязва с съзнанието ми (проведен десетки пъти през последните няколко месеца), е следният:

    — На колко години си? 

    — На 22.

    — Да, бе! А какво учиш?

    — ,,Скандинавистика". 

    Объркано примигване и леко сбърчване на носа. 

    — Ааа...така ли? - с леко заекване.

    — Да. Не знаеш какво е, нали? Знаеш ли къде се намира Скандинавия?

    — Да си призная честно - нямам никаква идея какво е това. 

    — Основно е...

    Установих, че масово българинът не знае абсолютно нищо за Скандинавия. Това ме накара да се замисля за това какъв скъпоценен камък е моето образование в областта. Ето, че има потребност от това — скандинавският дух да навлезе в България и обратното. Но това трябва да бъде направено по един достъпен начин. 

    Добре, но как да го направя? 

    Постепенно у мен узря идеята. Започнах да работя по нов проект, с който съм уверена, че мога да допринеса за популяризирането на Скандинавия на родна почва. Защото Скандинавия е много повече от фиорди, северно сияние и Дядо Коледа.

    Именно това искам да обявя. Нов курс на моята дейност.

    В далечната 2017 г., още едва 16-годишен тийнейджър, създадох своето малко пространство. Създадох Faith is no doubt с идеята за една събирателна на моите впечатления най-вече от литературния свят. Дълго време споделях впечатленията си от всяка една прочетена книга. Но това не ми даваше чувството за удовлетвореност. 

    От 1 октомври 2023 г. ви каня да поемете с мен по посока към Скандинавия. Ще говорим за изкуство — литература, кино, театър, музика, изобразително изкуство, (ако е рекло провидението) лични преживявания и още много други неща. Ще разгледаме историческото развитие на ареала, за да си обясним как се е стигнало до днес. Заедно ще извървим пътя към сърцето на Скандинавия и ще ви покажа защо именно, въпреки всичките свои съмнения, не спрях да вървя към Севера — с любов.