Престъпната човешка природа в романа ,,Хипнотизаторът" на Ларш Кеплер
Тези от вас, които следят блога и дейността ми отдавна вероятно знаят, че нямам особен сантимент към криминални романи и трилъри. Затова и вероятно някои от вас ще се изненадат от настоящия ми кратък коментар за романа Хипнотизаторът на Ларш Кеплер.
Книгата прочетох преди около месец и тя пробуди у мен много размисли - за човешката природа, доколко всъщност може да се разчита на съзнателната част от нашия мозък и какво всъщност се крие в нашето подсъзнание. Историята, или по-скоро множеството истории, вплетени в общата нишка на сюжета, има нужда да бъде представена на българската читателска публика. Именно това е и целта на тази публикация.
ЛАРШ КЕПЛЕР
Ларш Кеплер е псевдоним на шведската писателка двойка Александра Коельо и Александър Андорил, известни като автори на множество трилъри. Псевдонимът им е събирателна от имената на Стиг Ларшон - шведски писател и журналист, автор на световноизвестната трилогия Милениум - и германският учен Йохан Кеплер, част от т.нар. ,,научна революция", с основни заслуги за извеждането на закона за движението на планетите.
ХИПНОТИЗАТОРЪТ
Дебютен роман на двойката Ларш Кеплер, публикуванпрез 2009 г.
ИЗПРАВЕТЕ СЕ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СТРАХА
В мразовития град Тумба, Швеция, е извършено жестоко тройно убийство, което привлича вниманието на криминален инспектор Юна Лина. Убиецът все още е на свобода, но е оставил свидетел – момчето, чието семейство е било убито пред очите му. Който и да е извършил чудовищното престъпление, иска момчето мъртво: то е получило над сто прободни рани и е изпаднало в състояние на шок. В отчаян опит да се добере до информация, Юна открива само едно решение: хипноза. Той убеждава доктор Ерик Мария Барк да хипнотизира момчето с надеждата да видят убиеца през неговите очи.
Това е нещо, което Барк си е обещал да не прави отново – заради съмнения в етиката му и психически белези от миналото. Обаче когато нарушава обета си и хипнотизира жертвата, това отключва верига от ужасяващи събития.
МОЕТО МНЕНИЕ
Още самото начало на действието грабна вниманието ми - имаме жестоко убийство на семейство, признанието на убиеца - син и брат на убитите, - направено по време на хипноза. Доколко обаче може да се разчита на такъв вид самопризнание? И какви са причините за самото убийство?
В хода на действието, паралелно с представеното престъпление, се разплита и живота на самият Хипнотизатор, който е човек със своите слабости и страсти. Пластовете минало-настояще-бъдеще преливат в хода на цялото действие, което насища усещането за неизбежна гибел, която преследва Хипнотизатора.
Това, което за мен е важно, когато чета, е как самите персонажи биват развити входа на събитията. В Хипнотизаторът те са сравнително добре развити. Като че единственият, който остава в сянка,и струва ми се, това е характерно като цяло за жанра, е Юна Лина - следователят, поел задачата да разгадае престъплението. Но не смятам и че е необходимо за развитието на сюжетната линия мистерията около неговата личност да бъде разбулена.
Цялостното ми впечатление от романа е наистина добро. Останах впечатлена от ефективно разгърнатото сюжетно действие, но трябва да призная, че битовите описания, на места, ме отегчаваха до смърт. Може би това се дължи на факта, че самата аз живея във времето на пластмасовите чаши за кафе от улични автомати, може би защото съвсем ясно мога да видя как това би стояло в екранизация по книгата... И все пак, някои от описанията, като да речем тези на хипнозата, бяха особено ефектни и не без смисъл. Една част от тях са поглед в бъдещето. Идеята за това ме накара да потръпна, когато стигнах към края на романа, което свидетелства за добре изграденото действие.
Историята е наситена с действия без да е претрупана. Всеки елемент, колкото и налудничав да е в началото, постепенно се нарежда в пъзела.
ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА: Убийственият трилър ,,Хипнотизаторът" в ново и допълнено издание, Читателски коментари (за „Хипнотизаторът “ от Ларш Кеплер), ,,Хипнотизаторът" - Ларш Кеплер
Коментари
Публикуване на коментар