Митът за щастието в Скандинавия
Шегата е вдъхновена от действителни събития и цели да илюстрира скандинавските общества
Данните от световния доклад на щастието сочат страните от Нордския ареал като едни от най-щастливите, предоставящи благоприятни условия за развитие и просперитет. Според световния доклад на щастието от 2024 г. Финландия за седма поредна година запазва своето челно място като най-щастливата страна в света, следвана от Дания и Исландия. За сравнение, България се класира на 81-во място, скок с 63 места по отношение на 2023 г. И все пак, какво можем да научим от Скандинавия? И какво всъщност е щастието според световния доклад? Кои са използваните критерии за неговото измерване и може ли то да се измери наистина?
Световният доклад на щастието цели да обхване широка гама от хора в различни възрастови групи по света и да изследва дали митът за това, че щастието намалява с напредването на възрастта е основателен. Докладът е изготвен въз основа на шест основни критерия - социална подкрепа, доходи, здраве, свобода, щедрост и липса на корупция и изцяло върху заключенията на запитаните участници в него за тяхната лична оценка относно това дали се чувстват щастливи. Изводите, до които достига изследването са, че щастието сред младите, живеещи на Запад (възраст 15-24) спада рязко що се отнася до в Северна Америка – до положение, че възрастните хора се чувстват по щастливи от младите. Спад в щастието на младите се наблюдава както в САЩ, така и в Западна Европа. За разлика от това, щастието на всяка възраст изглежда нараства рязко в Централна и Източна Европа, така че има уеднаквяване на щастието в Европа. В Източна Азия също има нарастване на нивата на щастието във всяка възраст, докато в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка щастието спада на всички нива (World Happiness Report 2024: 5). Наблюдава се ръст на негативните емоции в световен план, като изключение правят Източна и Централна Европа (World Happiness Report 2024: 6).
Всички страни в Нордския ареал влизат в топ 10 и биват определяни като ,,най-щастливите страни в света" (World Happiness Report 2024: 5). Ключовите показатели, които са взети предвид при изследването, са средата, балансът между професионален и личен живот, чувство за спокойствие и принадлежност, сигурност, свобода на себеизразяване и т.н.
Това, което не е взето предвид в доклада, е народопсихологията на населението в отделните региони, което е от ключово значение за резултатите от проучването. В Скандинавия има една ключова концепция, позната като Законите на Янте (датски език: Janteloven), която се появява за първи път в романа En flygtning krydser sit spor (1933 г.) на датско-норвежкия писател Аксел Сандемосе. Действието в романа се развива във фиктивното градче Янте и е цялостно законите са явна критика към народопсихологията на скандинавските общества. Формулираните Закони на Янте гласят следното:
1. Не трябва да мислиш, че си нещо.
2. Не трябва да мислиш, че си толкова добър, колкото сме ние.
3. Не трябва да мислиш, че си по-умен от нас.
4. Не трябва да си въобразяваш, че си по-добър от нас.
5. Не трябва да си мислиш, че знаеш повече от нас.
6. Не трябва да си мислиш, че си нещо повече от нас.
7. Не трябва да си мислиш, че си добър в каквото и да било.
8. Не трябва да ни се присмиваш.
9. Не трябва да си мислиш, че някой се интересува от теб.
10. Не трябва да си мислиш, че можеш да ни научиш на нещо.
- източник: Janteloven, прев.авт.
В хода на времето постепенно се губи представата за първоизточника на тези закони и критиката, с която са отправени. Днес те биват възприемани положително и сочени като пример за това как да се създаде едно общество, основано на абсолютно равенство. Законите на Янте до огромна степен са закостенели в съзнанието на скандинавците и благодарение на тях отделния индивид има възможността да стане част от социалната среда в Нордския ареал. Законите на Янте са дотолкова важни за скандинавските общества, че те определят избора на облекло, това какъв вид транспорт да използва даден човек, как да се държи с останалите и т.н. Примери за влиянието, което оказва е почти изцяло заличената граница на класово различие, поведението на кралските особи и техния заземен начин на живот сред обикновените граждани, както и работната среда, в която обикновеният работник може спокойно да говори със своя шеф, а и т.нар. ,,ти-реформа" - езикова реформа, протекла през '50-'60-те години на ХХ в., довела до отпадането на учтивата форма ,,Вие". В скандинавските общества се наблюдава обществена стигма по отношение на желанието да надраснеш средата си. Човекът е част от общество, с което трябва да се съобразява.
Преобръщането на критиката, отправена от Аксел Сандемосе, в положителна концепция за това как трябва да се живее в общността, е от ключово значение за субективоното запълване на необходимите критерии, зададени от проучването за доклада за най-щастливите страни в света. И именно така се създава един мит за щастието в Скандинавия.
Коментари
Публикуване на коментар