Дори и маските страдат в ,,Стършел"

Има много малко неща на този свят, които наистина докосват и оставят трайна следа. В дадени случаи това е човек, който е давал своята подкрепа или пък друг, който е наранил и изоставил в труден момент. В други това е предмет, който е запазил топлата прегръдка на някой спомен. Или и двете. Или много повече от тези две неща... При мен  ,,Стършел" е допира, за който говоря. Като от нажежено желязо. ,,Стършел" е една истинска, силна, поглъщаща, съкровена история, която ми отреди съвсем за кратко място във Висините, като същевременно ме потопи в най-тъмните дебри на Ада.Сблъсъкът ми със Стършела, моят най-близък герой, моята същност, не само остави трайна следа в мен. Стършелът ми показа, че всяко действие, всяка промяна, всяка обида и всеки най-мил допир...всичко има смисъл. И води човека до това, което е.

Надявам се да останете с мен до края и да ми простите многословието. Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността...

↫↬

Пиеро, ти танцувай, Пиеро,

танцувай, мой беден Жано!

Да живее безгрижната радост,

тъй прекрасна е нашата младост!

Ако плача, въздишам пред вас,

ако тъжно лице имам аз,

господа, туй е само за смях!

Ха-ха-ха!

Господа, туй е само за смях!

В година 1833, Италия...

Имало едно време... От опит знам, че така започват поучителните истории. Тази не започна така. Тази нямаше за цел да ме поучи. И въпреки това ме научи. Затова простете, но така ще започна.

Имало едно време един младеж на име Артур. Този младеж вярвал в красотата в света. Вярвал в Бог такъв, какъвто го представяла Светата римокатолическа църква. Вярвал в светостта на служещите. Вярвал, че каквото прави, прави за Бог. Вярвал в неща наречени чест, правда, справедливост, искреност, добродетелност, състрадание...любов. Вярвал безрезервно в добротата, в чистотата... Вярвал в кауза, имаща за цел да освободи Италия. Вярвал...

Артур несъмнено бил младеж с блестящо бъдеще и светли спомени. С нежен, романтичен поглед върху света. Той се радвал на подкрепата на един от най-близките си - отец Монтанели, който е приел ролята на баща и майка на Артур, особено след смъртта на майката на младежа. Благородно, не мислите ли? И Артур се доверявал на отеца като на себе си, дори повече...

Самият Артур имал една мечта. Да види Италия свободна. Въпреки че Италия сама по себе си не била негова родина, той се осланял на копнежа си за красота и справедливост в този си стремеж. 

Артур също така изпитвал особено чиста, съкровена любов към своята приятелка от детство- неговата Джим, която никога не е забравял и с която, след дълги години, има щастието отново да се срещне...

,,— Джим, мила, ако гневът и страстта можеха да спасят Италия, тя отдавна щеше да бъде свободна. Но тя има нужда не от омраза, а от любов."

Но както става обикновено, когато започваме истории, знаем, че нещо ще се обърка или вече се е объркало... Дори и в най-красивото произведение на изкуството има дефект. А какво се случва, когато разбереш, че целият ти живот е именно този дефект?

В година 1846, Италия...

Имало едно време... един Стършел. Интелигентен, ексцентричен, енергичен. Некрасив, заради телесните и душевните си недъзи. Изпълнен с омраза, с яд към невидим за околните, но напълно явен за него враг. Изпълнен с отрицание, с жлъч...но толкова пълен със състрадание и болка. Толкова ясно виждащ в яростта си. Стършел...за когото не мога да говоря и чиято същност не мога да опиша, защото е толкова дълбока, изпълнена с отрицание и вяра, яд и обич, с колкото светлина са изпълнени очите на едно малко дете...

,,-Нима никога не Ви е дошло на ум, че този жалък клоун може да има душа-жива, бореща се човешка душа, скрита в изкривеното му тяло и принудена да му робува?... Впрочем аз говоря глупости! Защо не се смеете? Нямате ли никакво чувство за хумор?"

Стършел е началото и края на един живот. Хахах... Как да ви кажа? Стършел е много неща. Но нека за непозналите същността на Стършела кажа просто, че той е единственото решение, единственият, който може да пребори властта на заблудата, висяща над обикновения народ. Защото само посредством словото, истината може да се открие, а Италия да бъде освободена...

↜↝

,,Стършел", роман на английската писателка Етел Лилиан Войнич, е една вечна истина. За мен това е история, до която всеки трябва да докосне. За мен това е разказ, който докосва всеки. За мен това е живот...

Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността си. Трудно е за мен да ви обясня ясно защо да прочетете романа. Самият Стършел...толкова е близък до моята същност, до мен самата, до нещата, с които съм се сблъсквала... Дори докато четях, многократно повтарях: ,,Аз съм Стършел и Стършел съм аз.". Толкова изненадана бях /и още съм/ от това как самата Войнич е уловила същността на човека, на страдащия човек, на вярващия човек, на човека от плът и кръв, и е  успяла по един ненатрапчив, уникално прост и чист начин да побере всичко в 305 страници, дори и по-малко...

Простете вълнението ми, но наистина е непосилно да се говори ясно, когато видиш онова, което те е ужасявало и хвърляло в пъкъла, когато видиш своята същност и...я приемеш. Когато разбереш себе си и не потреперваш от ужас. Това е ,,Стършел" за мен.

Може би пиша много, но не мога иначе. Не и когато знам, че това е история, която трябва да предам, която би помогнала на някого, както помогна на мен. Защото смятам, че романът несъмнено успява съвсем ясно да отрази покаже същността на човека. На наранения човек.

,,Стършел" е същността на човека. Вярвам, че ако човек даде шанс, историята не само ще го погълне. Ще го помете. И изгради отново. На мен ,,Стършел" ми помогна да разбера себе си и околните по-добре...

Мога да кажа, че това е роман, който трудно би могъл да бъде поставен в определена категория. Това не е роман, който да определиш като исторически, приключенски или драма. ,,Стършел" е общочовешки и въпреки че засяга теми от политически и религиозен характер, не остава подвластен на тях. Някак...самата Войнич успява леко да представи този период от историята без да натрапва. Успява да представи политиката и религията, като запазва човека...
,,Стършел" е живот и смърт. 

Писах, писах... Но представих просто една малка драскотина от платното, което представлява ,,Стършел". Смятам, че когато човек усети точния момент ще грабне четивото. Аз мога да кажа, че няма да съжалява. И вместо да чака...направо го грабва!

И знайте, че понякога, за някои истории на човека не му трябва нищо друго освен очи, за да види и сърце, за да почувства...

С искрени благодарности на Ралица Колева /BloodyRoseRed's World/, която с представянето си на Стършела ме спечели. Благодаря ѝ за това, че не се отказва, че продължава да разпространява частици от себе си в пространството! Благодаря ѝ и че ми помогна да намеря сърцето си...

Други ревюта на ,,Стършел":

1. Ревю от Ралица Колева: ,,Стършел"

2. Ревю от Ирина Пенева: ,,Стършел"