Най-страхотното градче във Вселената... ,,Артемида" - Анди Уеър

Привет, търсещи души!

Ако ме следите отдавна, то вече сте наясно с едно нещо за мен. Един от най-трудните за ,,смилане“ жанрове според мен е фантастиката. Не, не защото представя друг, напълно различен свят или защото, както някои ще кажат, е ,,пълна измишльотина“ (не подкрепям подобни твърдения). Не, причината за моето затруднение е, че често пъти се оказва, че действието диаметрално се разминава с представата, която е в главата ми. А и защото нещата се развиват по коренно различен начин от обикновено. Да, да... Изненадата и така нататък.

Ясно е, че днес ще пиша именно за една такава книга от жанра фантастика. Една уникално...различна и забавна багра. Става въпрос за втория роман на американския писател Анди Уеър - ,,Артемида“, който наскоро бе издаден и на българския пазар от Издателска къща Бард. Споменавам това, защото по време на четенето се разрих из мрежата. Разбрах, че самият Анди Уеър е получил редица откази преди да издаде първия си, за съжаление все още нечетен от мен (по-надолу ще посоча причините си), роман - ,,Марсианецът“.

Но нека, преди да ви отегча тотално, ако въобще четете това, премина към същинската част.

⥂⥃

ИСТОРИЯТА

Изображение

Хората предпочитат надеждния престъпник

 пред непочтения бизнесмен.

Животът на Артемида, единственият град на Луната, е почти невъзможен, ако не си турист или изключително ексцентричен милиардер. Но един град, та бил той и на Луната, не може да оцелее без своите ,,малки“ хора, които да поддържат социалната стълбица.

Именно тук се появява Джасмин Башара - дребна престъпничка, в един огромен, почти откъснат от Земята свят. Животът на едно толкова скъпо място като Луната е труден, а пренасянето на дребни контрабандни стоки е начин на живот за Джаз.

Но както винаги нещо се променя. На Джасмин Башара е дадена възможност да спечели повече пари и да изплати старите си дългове. Като извърши съвършеното представление. На пръв поглед неособено трудната задача, впоследствие се оказва нещо огромно. Пред погледа на Джаз се открива цялостната картина. Самата героиня се оказва част от заговор, имащ за цел придобиване на контрол върху Артемида. А единственият шанс да оцелее в тази игра на машинации е да надскочи себе си...

⤆⤇

Моето мнение

Изображение

Трудно е да се говори за книга, която си прочел на един дъх. Не само, защото осмисляш нещата чак след като си я прочел, но и защото си препускал из страниците, за да разбереш какво става. Да, на всички са ни познати моментите с ,,Ама само още една страница“. Именно с тази си мисъл и прочетох цялата книга на Анди Уеър. На един дъх.

За пръв път ми се случи нещо такова с роман от жанра фантастика. Обикновено действието в тези романи някак натоварва мисълта за утрешния ден и не оставя мозъка да диша. Но не и в този случай.

,,Артемида“ се оказа идеалното четиво за отмора. Действието е динамично, като същевременно съвсем плавно е представена обстановката на Луната. Цялата история е представена от 1л.ед.ч., сег.вр., което обикновено е минус в книга. Но тук мога да кажа, че не е. Гледната точка улеснява разказа, като не го натоварва с излишни подробности. Лицето може и да е жена, но определено не се държи много...ами много женствено. И това е положително. Липсва излишната мелодрама.

Харесах романа на Анди Уеър. Защо? Ами по много причини. Първо е преводът на Милена Илиева. Направо ужасен. Първите няколко страници бяха болезнени за четене. Споделих и с една приятелка-блогър (Йоана от Piece of Life) , че текстът звучи като текстово съобщение по Messenger. Но с течение на времето именно преводът беше онова нещо, което ме привлече към действието. Някак именно чрез подбора на думите, не толкова авторът, колко преводачката, е очовечила персонажите. За което има искрените ми поздрави.

Важно е да разнообразяваш псувните си. 

Ако използваш една и съща твърде често, силата ѝ се губи.

Сега второто. Не се бях смяла от години толкова много докато чета. Наистина. По принцип чета тежка литература, но някои от ситуациите в ,,Артемида“ са толкова  забавно-нелепи, че човек не може да се въздържи да не се смее на глас. Това е едно рядко и наистина важно качество, за да е добра дадена книга.

Нека спомена и още нещо. Действието. Това, че се развива на Луната,  не пречи на реализма, с който е представена цялата ситуация. Както в добре оформен реалистичен роман, така и тук, виждаме социалното разделение и отношенията между персонажите по чисто човешки. Това, че технологията напредва, не означава, че хората се променят.

Нищо не увеличава скоростта ти така, както опитът.

Друга причина да харесам книгата са персонажите. Както знаете, обикновено когато коментирам книги от жанра фантастика, мрънкам за това, че персонажите не са особено развити. И тук е така, но пък смея да кажа, че не е нещо отрицателно. Те са развити дотолкова, че да изпълнят своята функия в романа по един изключителен начин.

А да споменавам ли и картите, които съпътстват изданието? Ето това, драги ми четящи, е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ за книгите от жанровете фантастика и фентъзи. Колкото и да се описва, ако не се покаже нагледно, не би могло да бъде точно разбрано. Искрено се зарадвах на наличието на карти в тази книга. А и впоследствие се оказаха и от голяма полза.

Ще ми се да кажа защо не прочетох първо ,,Марсианецът“, а след това ,,Артемида“. Ще ми се наложи да цитирам Книжен Петър: ,,Като цяло книгата носи заряд, но е далеч от класата на големия си събрат. Просто няма как да избухна в овации.“ .

Самата аз съм склонна да се доверя именно на неговото мнение, що се отнася до романите от жанра фантастика. Когато прочетох ревюто му, реших, че задължително първо ще прочета ,,Артемида“, а след това, ако ми хареса, ще надграждам с ,,Марсианецът“. Факт е, че харесах книгата, наистина. Което означава, че определено ще се върна към творчеството на този автор. За мен ,,Артемида“ ще си остане една прекрасна палитра, изпълнена с много комични ситуации, представяща едно близко до нас бъдеще.

,,Артемида“, роман на американския софтуерен инжинер и писател Анди Уеър,  представя една, на пръв поглед неособено далечна територия като Луната, където няма атмосфера, а гравитацията е 1/6 от земната. Това е книга, изпълнена с много комични ситуации и потенциални опасности.

ПРЕПОРЪЧВАМ!

Ревю на Книжен Петър за романа ,,Артемида" -> ТУК

С искрени благодарности на Издателска къща Бард за предоставената възможност.