вторник, 7 август 2018 г.

Три положителни и три отрицателни от това да бъдеш книжен блогър

Здравейте, четящи!
От близо две седмици ми се върти идеята в главата да създам една подобна публикация. Целта е да изясня отношението си спрямо онова, което върша от близо година и четири-пет месеца. Доста време е.
Днес реших да ви разкрия една част от живота на книжния блогър, такава каквато аз я виждам. Като всяко нещо и това занимание има своите плюсове и минуси и именно това ми се ще да ви покажа.
Но нека не ви отегчавам повече с увода.
Надявам се следващото, което ще прочетете да ви бъде интересно!
 ⇖⇗
Три положителни следствия 
от това да си книжен блогър
1. Четеш все повече нови заглавия
Определено нещо, което ми отвори очите. Аз започнах с четенето на сравнително новоиздадени книги едва след като станах блогър. Хубавото на тази среда е, че предоставя огромен избор от различни четива и мнения. Самата аз близо 4 години от началото на литературния си път бях по-скоро като затворена в пашкул. И отрицанието беше моята защитна обвивка. Когато станах част от средата на книжните блогъри разбрах, че няма невъзожни четива, поне в жанрово отношение. Само от началото на това си начинание (да, наричам блога си начинание) съм чела книги от жанровете фентъзи, фантастика, YA, любовни, дори и едно четиво за самопомощ. Нахъсана от духа на останалите блогъри, реших, а по-късно разбрах и че съм права, че книгата не се определя по това, че ти мислиш, че не четеш такива книги.

2. Разбираш, че мнението ти има значение
Рядко, но факт. Когато аз започнах със своите драсканици в блога, определено имаше доста по-голяма обмяна на мнения по отношение на публикациите, споделяни в групите. Забелязах, че с времето доста блогъри се отсеяха (кой поради липса на време, кой поради липса на желание...), което показва, че блоговете сами по себе си не помагат за постигане на постоянство.
Но да се върна на темата. Определено преди, когато нямаше къде да синтезирам мнението си за книгите, които чета на едно място, имах по-скоро усещането, че на никого не му дреме какво мисли някакво 15-16 годишно хлапе. Да, определено читателският дневник, на който стигнах до 5 страница, не помогна. Сега, за моя огромна радост, съм се сблъсквала и с въпроси като ,,А можеш ли да препоръчаш нещо подобно на книгите, които издават ,,Бард“?“ или ,,А какво мислиш за ето тази книга, дали ще мога да я прочета?“. Сгрява душата.

3. Развиваш умението да пишеш по различни теми
Това е от изключителна помощ в часа по литература, когато ти се даде изненадващо есе на книга, за която си чел едно ревю и едно интерпретативно съчинение. Определено това, че споделям мнението си синтезирано в блога ми помага бързо да подреждам мислите си на листа. За разлика от повечето си съученици, аз не изпитвам нужда а се вайкам какво да пиша. Матрицата е в главата ми. Знам как да конструирам нещата на листа. И това е благодарение на това, че пиша в блога си толкова често, че вече дори не се замислям кое след кое е. Иначе казано притежателя на книжен блог се учи бързо да синтезира най-важното и да го представи на публиката.

⇘⇙
Три отрицателни следствия 
от това да си книжен блогър

1.TBR листът нараства главоломно
Проблем, с който не един и двама четящи се сблъскват. Но определено при книжния блогър е далеч по-засилен, защото се намира на пътя на новите заглавия. Мненията са десетки за дадено четиво. И макар аз да съм като черна овца и все да вървя в другата посока, понякога и на мен ми се чете нещо ново и красиво (така се сблъсках с четива като ,,Двор от рози и бодли“, ,,Гневът и зората“, ,,Всичко, всичко“). На пръв поглед само и ,,още едно“ с течение на времето кара листа да нараства главоломно. Не е добра идея.

2. Има неща, които не можеш да изкажеш с думи
Много е трудно да пишеш за книга, която ти е харесала до такава степен, че те е оставила без думи. И не, определено това да предоставиш най-съкровените си чувства пред аудитория не е приятно. Но когато някой е поискал мнението ти, докато си чел това четиво, то няма как да не извадиш сърцето си на показ. И винаги в такива случаи, онова, което пишеш е недостатъчно и го знаеш, но няма как по-ясно да изкажеш онова, което четивото ти е дало. Няма как за книги като ,,Стършел“, ,,Война и мир“, ,,Аз преди теб“, ,,И сам воинът е воин",,Шогун“, ,,Тай-пан“ да кажеш каквото и да е. В такива случаи на мен ми иде просто да отворя блога и да направя публикация със заглавието на книгата, а в самата публикация просто да пише ПРОЧЕТИ ГО! Това е достатъчно. За някои неща няма достатъчно думи.

3. Еднообразието
Моят стар приятел – еднообразието. То е главен резултат от мързела на блогъра. Ето, вече и при мен може да се наблюдава. Не знам вече от колко време не бях писала нещо различно от ревюта на книги. Приятно ми е, но понякога ме кара да мисля ,,На хората сигурно им е писнало.“ То давай хляб, хляб, ама хората искат и зрелища. Да, определено това е една неразривна част от живота на блогъра. Ами като не му се правят тагове и тестове, или пък няма тема, по която да пише, какво да прави?! Единствено да чете. Е, чувала съм, че някои книги помагат. До такава степен, че променят животи...

Това беше краят на това мое блогърско отклонение по отношение на нещата. 
Надявам се публикацията ми да ви е била приятна. 
Ще се радвам да разбера и вашите три положителни и три отрицателни, ако сте блогъри. 
А ако не сте, то бих се радвала да разбера какво е вашето впечатление за блогърите-драскачи. 

Между другото... Голям фен съм на The Big Bang Theory.

2 коментара:

  1. Много вярно и точно казано (написано), Гери! Абсолютно съгласна съм, дори бих добавила и проблемът с крайните срокове. Ако работиш с дадено издателство, което ти предоставя книга, макар и то да не ти дава някакъв определен срок за ревюирането на книгата, у теб винаги се таи онова усещане за притискане. Сякаш времето те е сграбчило. И именно тогава четенето се превръща в задължение..
    Много интересна и честна публикация, както винаги! С нетърпение очаквам следващата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Първо ти благодаря за времето, което си отделила. Наистина го оценявам. ^^
      И да, определено проблемът с нямането на време, що се отнася до горепосоченото от теб е реален. Наистина често се случва да избутам някоя книга, която искам да чета, за да прочета книга, която също искам, но и трябва да прочета. Хахахах... Така го обясних! Крайният срок е проблемен, но пък не се среща при всички блогъри. Не всеки има договорености с издателства, затова и реших да го отхвърля (засега) в случая. Но наистина те разбирам. Неприятно е.

      Още веднъж ти благодаря за времето, което си отделила!
      И...определено ще има какво да се види. ^^

      Изтриване

Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова ...