Събудените образи, родили се в хаоса на ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“, роман на Виолета Янева

На този свят, в този живот, има много избори. Но някои неща не подлежат на избор, а на съдба. Като пътищата ни, които макар и толкова различни едни от други, се преплитат. Ако се вгледаме в тези десетки-хиляди пътища, бихме разбрали, че съвсем не са различни, а дори почти еднакви и в основата си са само три. Три пътя, по които вървим. Първият води само направо, асфалтиран е прекрасно и животът по него преминава като сън. Блажени са онези, които никога не изпитат нищетата. Вторият е дълъг и лъкатушещ, минаващ през хиляди препятствия, но толкова удовлетворяващ накрая. Онези, които го преминат са щастливци. Но някои хора нямат този шанс. Те са предопределени за третия път, който е съвсем кратък. Той е прекъснат, преди да е започнал и често пъти това наранява онези, които са избрани да вървят по другите два. Онези, които са избрани да живеят със спомена за изгубения човек, да носят болката. А повярвайте винаги е трудно да се говори за болката. Но не и за радостта, любовта и най-вече неоценимостта на онези, които сме изгубили...

Именно на днешната дата – 14.08.1991г. е родена Виолета Николаева Янева, авторка на детско-юношеския роман ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“. Макар и предопределена да напусне този свят рано, Виолета Янева е успяла да измине дълъг път и да остави следа след себе си. Една огромна любов към един необичлив свят, превъплътена в ,,необикновено-обикновен“ и нов свят, с който спечели сърцето ми завинаги...

Независимо какво казват изкуфелите учени по въпроса, всичко има край: любовта и страданието, животът и бедите... Както и да го погледнеш, си е доволен повод да се изсмееш на съдбата, че каквото и да й скимне, не може да те тероризира вечно.

Тъмнина... Това е всичко,което си представя човек,когато чуе думата смърт. Но как в действителност продължава безконечният път на душата? По лъскави релси, построени специално за нас от висша сила? По трънлива пътечка, едва осветена от мъждукащ фенер? А може би смърт няма. Може би просто отваряме очи, сякаш нищо не е станало, и откриваме, че изведнъж сме получили шанса да започнем на чисто.

➴➶

ИСТОРИЯТА

Децата са крехки. Момичетата плачат. Нормите съществуват, за да се спазват. Любовта дава криле в живота. Провидението е мит. Малкият град е спокойно място. Улицата не води доникъде... Какво обаче се получава, ако този съвършен и изкусно подреден свят от шарени купчета и стереотипи брутално се прекатури? Будят ли любопитво поразкривените образи, родили се в прегръдката на хаоса?

Вярата прави хората идиоти, а децата - ревльовци. 

Някаква полза от нея?

Именно на тези въпроси Виолета Янева предоставя възможността да се отговори. Авторката ни въвежда в един малък крайречен град, намиращ се насред ничия земя, в приют за деца без родители ,,Бетърхил“. В приюта всички обитатели са отритнати от обществения ред ,,черни котки“, чиито животи са белязани от избора на някой друг. В този свят родители оставят децата си. Децата са силни. А момичетата не могат да плачат. Светът е прекатурен надолу с главата, а онзи идеал за дома е приравнен със земята. Защото дом няма. Няма и реален избор.

Когато човек няма на кого да разчита, се хваща за последните в списъка си като удавник за сламка. А сламката може да се окаже твърде кораво дърво...

На вниманието на четящия се представя един силен, изгубил способността си да чувства образ, който е роден от хаоса – Серпентин. Серпентин е изоставена от малка и принудена цял живот да се бори с несгодите на живота. Но  тя отказва да прави определеното от света, който я е отритнал. Вместо да се бори, тя напълно се пуска в живота, в който улицата винаги води донякъде...

Първата част от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“, ни въвежда в света на забравените изоставени деца, като ни поставя в епицентъра на обогатените индивидуалности и променени съдби. За да разберем, че не винаги сме сами.

 ⥢⥤

Моето мнение

Какъв е смисълът да се загробваш приживе? И без това никой не излиза жив от скапания живот, да му се не види! Защо тогава да влизаш жив в смъртта?

Трудно е да се говори за нещо, което наистина е станало близко на сърцето ти. А романът на Виолета Янева - ,,Улични ешелони. Флотация ,,Черната котка“ е близък на моето. Историята печели с простия си стил, лекия хумор и голямата ирония на съдбата, която макар и немилостива, често пъти прави правилните избори.

Идеята да вникна в свят, напълно различен от моя, през погледа на Серпентин – тийнейджър-бунтар, печелещ симпатии още ,,от пръв поглед“, ми се стори интригуваща. Но каквото и да мислех, когато разтварях романа, то не само се превърна на пух и прах, а и се прероди в една невероятна нова форма.

Още началото на романа грабва с ненатрапчивия стил на писане на авторката. Цялото действие е някак увито в лека мистерия, която държи в напрежение през цялото време и неосъзнато кара четящия да прочете ,,само още една глава“. Не само, но и съжетът е изпълнен с перипетии и узнавания и узнавания, които се оказват съвсем погрешни, което засилва вниманието на четящия още повече. Но трябва да се има предвид и невероятното жунглиране на самата авторка, която представя нов свят, като същевременно по никакъв начин не забавя развитието. Напротив, развитието, оказало се подвластно на огромното кълбо, в което се превръща играта на котка и мишка още по-силно кара четящия да стигне до края, за да разбере, че всъщност няма край. Както често става и в живота.

Истината е като огледалото: понякога това, което виждаш, грам не ти харесва, но като си затвориш зъркелите, не променяш нищо, а отражението ти продължава да си стои, грозно и плашещо...

Именно всичко гореспоменато ме накара да обикна този роман. Това е книга, за която, след дни осмисляне нямам нито една забележка. История, толкова позната и същевременно напълно различна от баналните тийдейджърски лиготии, че няма как човек да не я заобича. Тя е обикновено-необикновена, изпълнена с интригуващо познати и съвсем различни съдби, които няма как да не спечелят. Не с доброто или с лошото, което носят, а с истиността, скрита помежду им.

В памет на Виолета Николаева Янева,

оставила неизменна следа с творчеството си.

Първата книга от поредицата ,,Улични ешелони“ - ,,Флотация ,,Черната котка“ е сблъсък между няколко съдби, обогатени и променени от трудностите, през които са принудени от съдбата да преминат заедно. Това е роман, който дава възможност на човека да се замисли за същността на живота и човешката съдба, които толкова спокойно отбягва. История, която ще остави следа в света, за да помним...

ПРЕПОРЪЧВАМ!